/Поглед.инфо/ За нас къде-къде по-голям стратегически интерес представлява това, че разколът в САЩ е вече фиксиран, а Тръмп престана да изглежда като случайност „паднала от Луната”, спечелил благодарение на „магията на Кремъл”.

Понякога е невероятно колко по-сложно и интересно може да бъде ремито, отколкото определена победа или поражение! Кой е спечелил при Бородино или в битката при Ютланд - споровете все още горят и е малко вероятно да бъдат решени. Същото противоречиво и многообразно равенство се оказаха резултатите от американските междинни избори за Конгрес. Резултатите са толкова двусмислени, че не са лесни за разбиране.

Нека не започнем с резултатите, а с процеса. Да, самият процес на избор. Тъй като изведнъж се оказа, най-развитата страна в света беше се провали напълно от гледна точка на организацията. Дори по някакъв начин звучи срамно за световен хегемон: „Повредени машини за гласуване, развалени бюлетини и дълги опашки” – така авторите от „Вашингтон пост” Ейми Гарднър и Бет Райнхард описват положението. Според тях по време на изборите са получени хиляди жалби от активисти правозащитници за явления, които подкопават всеобщото право на глас. Оплаквания от счупени и остарели машини бяха получени в цялата страна - от Ню Йорк до Калифорния - въпреки факта, че Конгресът изразходва милиарди долари, за да замени оборудването след преразглеждането на изборите през 2000 г.

В избирателен район в центъра на Атланта избирателите чакат три часа да гласуват, защото местните власти са подготвили само три коли за 3000 регистрирани гласоподаватели. В селския район Гуинет чакането продължава повече от четири часа, когато се оказва, че машините за гласуване изобщо не работят. Особени оплаквания има от „некадърния персонал” И тези гурута на са взети за наглеждане изборите за други хора? Три часа опашки пред урните - къде, кога и как в Русия е възможно това ?! Винаги и навсякъде при нас е: влизаш, взимаш бюлетина, влизаш в кабината, слагаш кръст, поставяш го в гласовете - всичко е 10 минути. Е, 15. Но не и три часа в един голям град!

Отчасти тази бъркотия се дължи на безпрецедентно участие, счупило всички рекорди. Повече от 50% от избирателите са дошли в избирателните секции, което е почти два пъти повече, отколкото обикновено се случва на такива избори. И тук вече е много интересно да се разгледат причините и мотивите, които ги поведоха там.

Победата на Тръмп по време на президентските избори преди две години изглеждаше като някакво невероятно стечението на обстоятелствата– „това не би могло да го бъде, защото никога не би могло да бъде!”. Според мен това е и причината за цялата тази абсурдна и крайно унизителна за самата Америка истерия за „руската намеса на изборите”. Но вижте, минаха две години, а привържениците на Тръмп не прозряха, не се разкаяха, не се разбягаха и не се разубедиха. Те както и преди са сплотени и агресивни, дисциплинирани и упорити, готови да отстояват позиции. И не, това не са „руски троли” и десетки милиони американци.

Тук има важен семантичен нюанс - не РЕПУБЛИКАЦИ като цяло, абстрактно, а именно ТРЪМПИАНЦИ. Тези избори не бяха спечелени от Републиканската партия, а Доналд Тръмп спечели специално, който призова всички да гласуват единодушно, сякаш това са президентски избори, засега въпросът за неговото доверие и легитимност като лидер е решен. И тръмпистите не го подведоха. Олег Волошин, опитен украински политически анализатор (и партньор на Пол Манафорт), правилно отбеляза: „Всички републиканци, които критикуват Тръмп в Сената, са загубили или не са участвали в изборите (като Боб Коркър, голям „приятел” на руското правителство). Онези, които открито заявяваха, че искат „да направят Америка велика” постигнаха най-добри резултати.

Дали Тръмп наистина спечели тези избори? В края на краищата, той все пак изгуби контрол над Камарата на представителите? Но дори и тук Волошин правилно отбелязва: „Официалният контрол на Републиканската партия над парламента през предходните две години всъщност не улесни живота на президента. Много от Републиканската партия си мислеха, че Тръмп е непознат и с всички сили се опитваха да му сложат пръчки в колелата. Покойният сенатор Джон Маккейн преди една година успя да осуети отдавна обсъжданото премахване на реформата в здравеопазването - известния „Обамакеър”. Републиканските конгресмени не възпрепятстват особено работата на комисията Мюлер, гласуваха за ограничаване на президентските правомощия по въпросите на политиката на санкциите. Когато имаш такива приятели, защо са врагове?

Де факто, междинните избори станаха аналог на партийно прочистване - в Конгреса остават по-малко републиканци, но онези, които останаха са хора Тръмп. Американските политолози са съгласни с тази гледна точка: „Много от загубилите републиканци бяха умерени от крайградските райони, които се опитаха да избегнат Тръмп и неговата реторика, но все пак загубиха. Това оставя сърцевина, доминирана от консерватори от селските райони, които преобладаващо подкрепят Тръмп”.

Самият Тръмп нарече резултатите от изборите „зашеметяващ успех”, и макар че Доналд е бърз в пламенната реторика, той наистина не греши. Той успя да демонстрира успешна мобилизация както сред своите привърженици, така и сред гласоподавателите и най-важното е, че не пожертва ни най-малко от своята агресивна идеология, която той потвърди още веднъж - Америка е разделена според гледна точка и да си популярен сред едната част от обществото при всеки случай е по-изгодно в сравнение с опитите да постигнеш компромисен имидж и у двете.

Цялата избирателна реторика на „расиста и ксенофоба” беше ... да, точно на такъв. Обещанието да посрещне кервана на мигрантите с армията и предложението да се премахне принципа на мястото на раждане при предоставяне на американско гражданство (за да се премахне феноменът на „бременния туризъм”) вбесиха едни до крайност,, докато други разбраха, че той продължава по същия начин, въпреки насрещния вятър. В този контекст именно „насрещният вятър” повдигнал „синята вълна” (така нарекоха частичният успех на демократите) се оказа с крайно неприятен мирис – демократите мобилизираха именно тази част от своите избиратели, които предизвикват антипатия у тръмпистите – имигранти, секс-малцинства и мюсюлмани. И е факт, че двете мюсюлманки (от Сомалия и Палестина), индианката лесбийка (комбо!),както и първият открит гей губернатор Джаред Полис няма да допринесат за помирението на тези две Америки. „Червената” се е убедила, че най-тъмните им кошмари ще се сбъднат и че ако изборите се пренебрегнат и се отпуснат всички спирачки, то подобни мили личности ще станат абсолютно мнозинство в управляващия елит. С това са съгласни далеч не всички американци.

Последиците за нас и за целия свят едва ли ще бъдат революционни - всеобхватна конфронтация с Китай, с Русия, ескалация на американското присъствие на всички континенти и т.н. ще продължи. По други въпроси, Сенатът и Камарата на представителите ще си ограничават взаимно инициативите.. В този контекст ние много повече се интересуваме от факта, че разделянето в САЩ е вече отвърдено и Тръмп вече не прилича на инцидент „паднал от Луната”, спечелил благодарение на „магията на Кремъл”. Въпреки това, американските хумористи може и сега продължат с приказките, че и на тези избори проклетите руснаци не са позволили на демократите да победят! Те са счупили всички избирателни машини и са създали тричасовите опашки, а също така са избрали крайно некадърен персонал на секциите.

Превод: В.Сергеев