/Поглед.инфо/ Ако Русия увеличава обема на свободите, то Западът и САЩ на първо място, уверено стъпиха на пътя на тяхната загуба. Някъде по този път – ние в покачващ се тренд, а те в намаляващ – ни предстои да се срещнем и да се разделим, гледайки как нашите учители уверено шестват към ново средновековие.
Днес на слушанията в Съвета на федерациите по ситуацията на блокиране на рекламните акаунти на Russia Today и Sputnik в Туитър през цялото време се хващах на мисълта, че от време на време потъвам в собственото си минало.
Ставаше дума за опитите на американските власти да принудят различните социални мрежи да ограничат дейността на руските телевизионни компании.
Безцеремонността, с която действат американците и демонстрираното от тях пренебрежение както към международното право, така и към собственото им такова, действително поразява въображението.
Американската конституция забранява на държавата да се намесва в дейността на средствата за масова информация и да ограничава правото на хората на информация. Декларацията за правата на човека провъзгласява правото на всеки на свободно получаване и разпространяване на същата тази информация. И това право се отнася към категорията на фундаменталните, тоест императивните, недосегаемите.
Междувременно мен, който съм работил с тези момчета рамо до рамо повече от двадесет години, безпардонността им изобщо не ме учудва.
С американците изобщо не е много приятно да имаш работа. Тъй като даже при решаване на някакви чисто битови проблеми те успяват, без изобщо да осъзнават това, да демонстрират непоколебима увереност, че те имат право да разчитат на най-доброто, да вземат всичко, което им харесва, да стъпват по главите на хората към заветната цел.
Когато на ниво всекидневно съзнание това се прояви, чувството за превъзходство изглежда необяснимо. Но ако търсим неговата онтологическа основа става ясно, че всичко е свързано с колективното усещане за принадлежност към великото дело, великата мисия на американския народ, който достигайки нечувани успехи в процеса на съзидание на собствената държавност, сега има право да сподели това съкровено знание с другите.
Когато ти вярваш, че ти е дарена светлина и твоето предназначение е да я носиш на света, ограниченията, които налага правото изглеждат като досадна пречка, която усложнява твоята задача.
Пък и собствено законът е правило за непросветените. Невежеството се нуждае от граници, тъй като неговата свободна разходка може да нанесе сериозен ущърб на реалността, а да удържаш истината в клетка е нонсенс.
След изчезването на СССР от политическата карта на света американците напълно загубиха контрол над себе си. Оставайки без единствения си враг и геополитически конкурент, САЩ получиха безспорно, както им се струваше, доказателство за своята велика правота.
Между другото, съветското имперско съзнание имаше подобни параметри.
Въпреки, че чувството за собствена правота у съветския човек беше далеч не безусловно, а през последните десетилетия преди разпадането (на СССР – бел.пр.) вече съвсем редуцирано, все пак гордостта за силата на собствената страна, държаща под свой контрол половината от света, даваше известно основание да поглеждат към другите от високо.
От тук и тежката психологическа травма, когато гражданите на велика страна изведнъж се оказват жители на треторазрядна, просешка, разпадаща се в движение колесница, която губейки колелетата си се носи без път и посока неясно накъде.
Трябва да се каже, че за формирането у американците на онази сигурност, че притежават свръхсила и нравствено превъзходство, немалко помогна и Русия, която призна в началото на 90-те години на миналия век своите грешки, съгласявайки се, че в продължение на 70 дълги години е вървяла по неправилен път.
(рус. ез.)
Восстанавливать сегодня так называемый многополярный мир крайне сложно, поскольку
системы ценностей, противопоставившей себя той, которую продвигает Запад во главе с США, просто не существует.
Суверенитет, традиции, привычный образ жизни, о необходимости уважения которых постоянно говорит президент России, не могут являться императивами.
Теоретически да и практически тоже образом жизни и традициями может быть людоедение. Или какое-нибудь другое масштабное свинство. Это значит, что просто обычай, привычный порядок вещей не могут быть провозглашены абсолютным условием самодостаточности и неприкасаемости какого-либо человеческого сообщества.
По большому счету сегодня мы конкурируем с Западом и США в их же поле. В оси вычерченных западной цивилизацией координат, где фундаментальными базовыми принципами объявлены свобода и человек с его разнообразными правами, неприкосновенностью и собственностью.
Удивительное дело, но, имея колоссальный опыт подавления различных гражданских свобод, мы сейчас иногда даже боимся посмотреть в их сторону, чтобы не дай Бог чего-нибудь там не нарушить.
Мы, конечно, не добрались до тех параметров демократии, которые отстаивались в западной цивилизации веками, но движемся мы именно в этом направлении. Тогда как они, упершись в своем развитии в стенку, повернули вспять.
Если Россия наращивает объем свобод, то Запад, и США в первую очередь, уверенно ступили на путь их утраты. Где-то на этом пути – мы в повышательном тренде, они в понижательном – нам предстоит встретиться и расстаться, глядя, как наши учителя уверенно шествуют в новое средневековье.
Но нам едва ли стоит успокаиваться на том, что мы уверенно перехватываем флаг демократии из их рук, обрастающих звериной шерстью. Свобода – неплохое приобретение, но не она является фундаментом нашей инаковости.
Советское государство – это попытка воплотить многовековую мечту о справедливости, о жизни, свободной от фатальной борьбы и конкуренции, в которой побеждает сильный и проигрывает слабый.
#{author}На Западе идеи сочувствия, помощи нуждающимся, выравнивания условий жизни людей нашли выражение в различных формах благотворительности. У нас же поставили грандиозный эксперимент по внедрению всех этих нравственных норм в тело самого государства.
Надо ли говорить, что весь мир следил за ходом этих испытаний – кто-то с восторгом и благоговением, кто-то с ужасом и отвращением.
Думаю, что без собственной идеи нам сложно будет возвращать этому миру многополярность.
Стоит, наверно, обратившись к прошлому, понять, что мы можем и должны заимствовать оттуда, чтобы вновь стать надеждой для многих миллионов людей.
А американцам, конечно же, придется расстаться с иллюзией собственной исключительности. Ведь это в принципе несложно, если знаешь, что перед Богом все равны и лучших нет. А среди любимых Им первое место принадлежит умалившимся.
Нет сомнений, что американцев ожидает травма, похожая на нашу, но мир едва ли найдет причины для жалости и сочувствия. Как, кстати, не нашел их и для нас.
Но инерция самообмана пока еще даже не начала выдыхаться. А потому наши друзья и партнеры еще успеют наломать таких дров, что разгребать последствия придется десятилетия.