/Поглед.инфо/ Доста много вече е казано за данъчната реформа на Тръмп, но никъде няма описание на нейното съдържание от гледна точка на нашата теория за кризата. Тъй като тази тема е актуална е необходимо да я конкретизираме.

И така, същност на теорията за кризата: тъй като пазарите са ограничени, а е невъзможно да ги разширяваме повече, икономиката се стимулира за сметка на емисионна дотация на търсенето. Механизмите на тези дотации са много, но главните са два: това е прякото кредитиране на домакинствата и стимулирането за сметка на бюджета. Ресурс и за едното и за другото се взема за сметка на емисия. Съответно е необходимо да се решава въпроса за „свързване“ на излишната наличност, което води след себе си поява на фиктивни активи и надуване на финансови „балони“.

През лятото на 2014 година, когато беше изчерпан механизма за безинфлационна емисия на долара, тогавашният президент на САЩ Обама спря емисията. Като резултат започнаха проблеми с ликвидността на доларовата финансова система, които частично се решаваха за сметка на „разкулачването“ на недоларовата част от световната икономика (Великобритания с нейните офшорки, Китай и Русия), частично за сметка на емисии на доларовите сурогати (евро, йена). Но и този ресурс е ограничен.

Конфликтът между Клинтън и Тръмп за поста президент на САЩ беше в механизмите за по-нататъшното стимулиране на икономиката. Клинтън като представител на финансовите кръгове беше убедена от необходимостта да продължава емисията (за да спаси финансовите институции). Тръмп се кани да поддържа само реалния сектор на икономиката на САЩ. Конфликтът е остър, защото победата на едната от страните в този спор неминуемо води до поражение противоположната страна, чак до нейната фактическа ликвидация (или окончателно разрушаване на реалния сектор на икономиката на САЩ в условията на висока инфлация, или банкрут на транснационалните банки и свързаните с тях финансови институции).

(рус.ез.)

Поскольку выборы выиграл Трамп, он неминуемо должен был предложить метод стимулирования американской экономики. Он и предложил: это те деньги, которые сегодня существуют в мировой экономике в целом. И для их привлечения (с усилением проблем других частей мировой экономики) он решил резко повысить доходность корпоративного сектора экономики США. Для чего принципиально снизил для него налоги.

Можно было бы много спорить, почему по большинству вопросов (медицинская реформа, влияние России на выборы в США, военная политика, внешняя политика) споры между демократами и республиканцами, сторонниками финансистов и реального сектора идут чуть ли не врукопашную, а тут реформа прошла «как по маслу». Но приведенные выше рассуждения все показали однозначно: даже те, кто поддерживает финансистов вообще и Клинтон в частности, понимают, что привлечение денег со всего мира — вещь хорошая (даже для банков!). Ну, точнее, для транснациональных банков это все равно (какая разница, в какой стране лежат деньги, если они лежат у тебя), но говорить это вслух они не могут, сами же подняли волну жуткого патриотизма.

В результате, Трамп феерически победил (хотя изначально, быть может, совсем такого результата не имел в виду), что, во-первых, повысило его рейтинг в политическом поле, а, во-вторых, как только денежки пойдут, повысит его рейтинг и среди рядовых избирателей. Что будет совсем не лишним в ноябре, когда пройдут промежуточные выборы в Конгресс.

В общем, реформа оказалась очень удачной, хотя на мировой долларовой экономике в целом она практически не скажется (это перераспределение денег, а не появление новых ресурсов роста). Но вот конкретно для США она несет серьезные новые плюсы, что усилит влияние этой страны в мире с одной стороны и вызовет новую волну раздражения против нее с другой.

Особенно сильно это раздражение должно проявиться в Западной Европе, поскольку именно отсюда пойдет главный поток капитала в экономику США. В ЕС и так все не очень хорошо (я надеюсь, читатель этого сайта не верит всерьез в экономический рост ЕС?). Но мнение ЕС, по большому счету, мало кому интересно, а в Вашингтоне так и просто никому. Особенно с учетом событий последних недель, которые показывают, что Трамп, скорее всего, всерьез взялся за вопрос превращения мира в многополярный объект и, кстати, еще совершенно непонятно, на территории Западной Европы он поставил на Германию или на Британию.

Проблемы, кстати, будут и у Китая, поскольку США будут ограничивать его поставки на свою территорию. Да и капитал они привлекают как раз для того, чтобы заместить выведенные за свои пределы, в том числе в Китай, производства. А прибыль на территории Китая уже не та, что раньше, а заместить внешний спрос внутренним особо не получается. Точнее, тоже требуется эмиссия. И как Китай с этой проблемой будет справляться пока, по большому счету, еще не ясно.

В общем, реформа Трампа серьезно влияет как на экономику США (в позитивном аспекте), так и на мировую политику. И на ее результаты нужно серьезно смотреть и учитывать. Но, в общем, Трамп себя показал крайне интересным бойцом, чего многие не ожидали!

Превод: Магдалена Желязкова