/Поглед.инфо/ Като американски гражданин, подобно на много други и аз бях доста смутен от възхода на Доналд Тръмп. Трудно ми бе да си представя по-неподходяща личност по темперамент и опит за лидер на водещата демокрация в света.
От друга страна, като политолог, гледам на неговото президентство с голям интерес, тъй като то ще бъде изключителен тест за стабилността на американските институции. Американците дълбоко вярват в легитимността на своята конституционна система, най-вече защото механизмът за контрол и баланси е изграден по такъв начин, че да гарантира срещу налагането на тирания или на прекомерна концентрация на изпълнителната власт. Като цяло, тази система не е била подлагана на изпитания от лидер, който би си поставил за цел да подкопава съществуващите норми и правила. Очевидно, налага ни се да навлезем в голям самодеен експеримент, който да покаже дали Съединените щати са нация на законността или нация от индивиди.
Президентът Тръмп се различава от почти всеки от неговите 43-ма (така е в оригинала, 43-ма!, без.м.) предшественици по многообразието на значимите му подходи. Неговата бизнес кариера е показателна с всеотдайна решимост да максимизира собствения се интерес и да заобикаля неудобни правила, когато стоят на пътя му, като например, да принуждава подизпълнителите си да го съдят, за да си получат парите. Той бе избран с класическа популистка кампания, мобилизирайки емоционално ядро от избиратели, предимно от работническата класа, които вярват - съвсем основателно, - че системата не работи за тях. Той се противопостави на целия елит във Вашингтон, включително на собствената си партия, като част от корумпираната клика, която иска да отстрани. Той наруши безброй неформални норми на президентско благоприличие, използвайки явни и нечувани лъжи, за да подкопае легитимността на всяка установена институция, от разузнавателната общност (която сравни с нацистката), през Федералния резерв (обвинявайки го, че иска да избере Хилъри Клинтън), до американската система на изборната администрация (за която, преди да спечели, каза че е измамна).
Дарън Аджемоглу - икономистът, който изучава разпадащи се държави, - твърди, че американският механизъм за контрол и баланси не е толкова стабилен, както вярват американците: Конгресът се контролира от партията на Тръмп и ще приема неговите искания; съдебната власт може да бъде променена чрез нови назначения във Върховния съд и федералните съдилища; а четирите хиляди политически назначения ще обърнат бюрократичния апарат на изпълнителната власт към волята на президента. Елитите, които му се противопоставяха, са на път да го приемат като нормален президент. Тръмп и неговите подръжници оспориха правото на съществуване на грантовите медии, които смятат, че са четвърта власт и са в състояние да контролират президента, и ги подложиха на безмилостна атака като политизирани търговци на "фабрикувани новини." Според Аджемоглу, основният ресурс на съпротивата сега е гражданското общество, тоест, мобилизация на милиони обикновени граждани, като шествията, които се проведоха във Вашингтон и други градове на следващия ден след иногурацията, за да се протестира срещу политиките и ексцесиите на Тръмп.
Аджемоглу е прав, че гражданското общество може да осъществява критичен контрол върху президентската власт, и че прогресивната левица трябва да излезе от паниката си, породена от изборите и да се мобилизира в подкрепа на политиката, която предпочита. Считам обаче, че институционалната система на Америка е по-силна, отколкото си я представят. В най-новата ми книга твърдя, че американската политическа система в действителност има твърде много механизми за контрол и баланси, и трябва да бъде опростена, за да позволи по-решителни действия на правителството. Макар влизането на Тръмп в Белия дом да създава огромни притеснения за потенциални злоупотреби с властта, аз все още вярвам, че предишната ми позиция е правилна, и че издигането на силна личност в Америка всъщност е отговор на парализираната политическа система. Още една парализа не е отговорът, въпреки масовите призиви за "съпротива" отляво.
Много институционални механизми за контрол върху властта ще продължават да действат при президентството на Тръмп. Независимо че републиканците празнуват доминирането си и в двете камари на Конгреса, и чрез президентския пост, в рамките на тяхната коалиция има дълбоко идеологическо разделение. Тръмп е популистки националист, които вярва в силната власт, а не в слабо консервативно правителство, и този разлом ще характеризира подхода на новата администрация в решаването на всички въпроси от прекратяване закона на Обама за здравното осигуряване до финансирането на инфраструктурни проекти. Тръмп може да промени съдебната система; дори по-тревожно – просто да игнорира съдебни решения и да делегитимира съдии, препречващи пътя му. Но промяната на равновесието в съдилищата е много бавен процес, чийто ефект няма да се усети по-рано от няколко години. Открити нападки срещу съдебната власт биха произвели голям ответен удар, както в случая с федералния окръжен съдия Гонсало Куриел, когото нападна по време на кампанията.
Тръмп ще има огромни затруднения в контролиране на изпълнителната власт. Всеки, който е работил в нея, може да разбере това. Много от назначенията в кабинета на Тръмп, като Джеймс Матис, Рекс Тилърсън и Ники Хейли, вече изразиха възгледи в разрез с неговите. Дори да са му лоялни, за да се овладее огромната бюрокрация на Америка се изисква огромно количество умения и опит. Вярно е, че Съединените щати имат далеч по-голям брой политически назначения в сравнение с другите демокрации. Но Тръмп не влиза в Белия дом с огромен брой кадри от лоялни поддръжници, които да вкара в бюрократичния апарат. Той никога не е управлявал нещо по-голямо от голям семеен бизнес и няма 4000 деца или родственици на разположение за попълване на правителството на САЩ. Много от новите помощник и заместник-секретари ще бъдат републикански кариеристи, без особено лични връзки с Шефа.
И накрая - американският федерализъм. Вашингтон не контролира дневния ред по множество проблеми. Отмяната на закона на Обама, прехвърля тежестта на здравното осигуряване от федерално на щатско равнище; включително върху ония щати, които се управляват от губернатори-републиканци. Те ще трябва да балансират бюджетите си заради провала на Вашингтон. Калифорния, където живея, е различна от Тръмпленд и ще създава свои собствени екологични правила, независимо от това, което казва или прави президентът.
Възможността Тръмп да пробие институционалните ограничения в крайна сметка ще се отрази на политиката, по-специално на подкрепата, която той получава от други републиканци. Сегашната му стратегия е ясна: Той иска да използва своето "движение", за да сплаши всеки, който се пречка по пътя на политическия му дневен ред. Надява се да сплаши и грантовите медии, като ги дискредитира и подкопае способността им да го държат под контрол. Той се опитва да прави това с подкрепа, числеността на която е не повече от една четвърт до една трета от американския електорат. Вече има достатъчно републикански сенатори, които могат да се противопоставят на администрацията по въпроси като Русия или закона за здравното осигуряване на Обама и да намалят мнозинството на своята партия в администрацията. Тръмп не е направил кой знае колко след изборния ден, за да намали скептицизмът на хората извън основната му група от поддръжници, както показват анкетите за постепенно залязващата му подкрепа. Демонизирането на медиите на втория ден след встъпването му във властта не предвещава нищо добро за способността му да ги използва като мегафон за огласяване на послания и за убеждаване на тези, които още не са на негова страна.
Вярвам, че целият съществуващ контрол ще действа за възпиране на Тръмп. Но продължавам да считам, че трябва да променим правилата, като намалим някои контролни механизми, които парализират правителството, за да го направим по-ефективно. Демократите не трябва да имитират поведението на републиканците от времето на Барак Обама, а да се противопоставят на всяка инициатива или назначение на Белия дом. Но също така е абсурдно, всеки един от стоте сенатори да може да налага вето на всяко назначение на средно ниво в изпълнителната власт.
Опонентите на Тръмп трябва да признаят, че в някои отношения едно единно правителство ще намали някои от поредните ни административни аномалии. Последният път, когато Конгресът одобри разходите за "обикновени поръчки", беше преди две десетилетия. Съединените щати отчаяно се нуждаят от разходи за военни поръчки, за да посрещнат предизвикателствата от страни като Китай и Русия; но не бяха в състояние да ги реализират, тъй като през 2013 г. бяха секвестирани средства на Министерството на отбраната, след като преди това бяха блокирани от Конгреса.
Или да вземем инфраструктурата, която е в дневния ред на Тръмп и аз (както и много демократи) я подкрепям. Страната е блокирана и от най-големият източник на опозиция – „Чаеното парти”, крило на собствената партия на Тръмп, което би блокирало собствената инициатива на Хилъри Клинтън по същия въпрос, ако тя бе избрана за президент. Тръмп има възможност сега да скъса с консерваторите-републиканци от т.нар. комитет Freedom Caucus в Камарата на представителите, които поддържат „Чаеното парти”, и да настоява за по-големи разходи за инфраструктура, за което може да получи подкрепа от демократите от групата на Нанси Пелоси. Дори да успее, такава инициатива ще се сблъска с огромните регулаторни препятствия и на федерално, и на щатско равнище. Именно тези малки механизми за контрол правят новите инфраструктурни проекти скъпи и продължителни. Но всеки, който сериозно разбира същността на тази политика ще види и възможност за нейното рационализиране.
Една от причините за възхода на Тръмп е точната преценка, че американската политическа система в много отношения е разбита; в примката е на специални интереси и е парализирана от неспособността си да взема основни решения. Това не е внезапен афинитет към Русия, а обяснява защо идеята за силния човек като Путин, внезапно придоби обаяние в Америка. Начинът, по който демократичната отговорност трябва да работи, е доминиращата партия да управлява, но на всеки две или четири години да дава отчет за резултатите, които е постигнала. Продължаващата парализа и задънената улица, в която се намира, само убеждава хората, че системата е толкова фундаментално разбита, че се нуждае от спасителен лидер, който да разчупи всички правила; ако не е Тръмп, тогава ще е неговият наследник.
Готов съм да позволя на Тръмп да управлява, без да се опитвам да преча на всяко негово начинание. Но не считам, че политиките му ще сработят и вярвам, че американският народ много скоро ще се убеди в това. Най-опасната злоупотреба с власт е тази, която засяга отговорността за бъдещето на системата. Това, което новото поколение популистки националисти като Путин, Чавес във Венецуела, Ердоган в Турция, и Орбан в Унгария направиха, е така да обработят игралното поле, че никога да не могат да бъдат отстранени от властта в бъдеще. От известно време този процес е в ход и в Америка, чрез републиканските фалшификации в избирателните райони и закона за предварителната регистрация на гласоподавателите, лишавайки по такъв начин от граждански права потенциални избиратели на демократите. В момента, в който полето е така обработено, че отговорността става невъзможна, системата се измества от реална либерална демокрация в изборен авторитаризъм.
Франсис Фукуяма е старши научен сътрудник в Станфордския университет и автор на книгата „Политически ред и политически упадък: от индустриална революция до глобализация на демокрацията”.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Новa зора, бр.6/2017.