/Поглед.инфо/ Буквално месец след избирането му папа Франциск открито нарече Тръмп „нехристиянин“. Както пише изданието Catholic Herald, папата е казал за Тръмп:
„Болестта или може да се каже, грехът, който най-много от всичко осъжда Иисус е лицемерието или когато някой твърди, че той е християнин, а не живее съгласно учението на Христа. Ние не можете да бъдете християнин, ако не живеете като християнин“.

Но, както е известно именно лицемерието е основното качество в изкуството да се сключват сделки, в което Тръмп е много преуспял. Строителната компания, наследена от Тръмп от неговите баба и баща е голяма, но не толкова, че да позволи на Доналд да влезе в клуба на избраните милиардери, в американския и международен елит. Необходим е финансов скок, който да изведе Тръмп сред избраните. И Доналд решава да се върне към стария и проверен бизнес, с който се занимава дядо му – ресторанти, алкохол и хазарт. Именно този бизнес позволява на Тръмп да стане Тръмп и да построи своите хотели по целия свят.

Както пише в своята книга „The New Jerusalem: Zionist Power in America“ вече покойният писател, публицист и радиоводещ Майкъл Колинс Пайпър, началото на пътя на Тръмп към слабата става пряко последствие от това, че той функционира като цветен фронтмен, като прикритие за някои много богати и влиятелни задкулисни спонсори и мафиоти. В своите собствени мемоари „Изкуството на сделката“ Тръмп с гордост пише, как през 1987 г. получава своите първи акции в казиното и в игралния бизнес, когато получава 93% от акциите в игровия концерн Resorts International. Но Тръмп премълчава една важна работа. Както пише Андрю Сейнт-Джордж в броевете от 25 септември и 30 октомври 1978 г. във вестник The Spotlight, Resorts е създадена и контролирана от управители в интерес на Рокфелер и Ротшилд. Сигурността на бизнеса се осъществява от „охранители“ от ЦРУ и израелския „Мосад“.

Докладът на Сейнд-Джордж от 1978 г. взривява американското общество. В него се документира, че незаконно функциониращото казино се експлоатира в сговор с „уважаеми“ политици, сътрудници на правоохранителните органи, финансисти от Уол Стрийт, които кредитират и финансират Resorts International.

Сейнд-Джордж пише, че много от курортите-казина, които се управляват от множество поставени лица, фактически са въвлечени в партньорство със задкулисни мафиоти и помагат на ЦРУ и на „Мосад“ в масовото пране на пари от наркотици и хазарт, които по-нататък са изпращани за тайните операции на двете съюзни специални служби. На свой ред ЦРУ и „Мосад“, използвайки своето влияние, осигуряват „покрив“ на незаконните хазартни игри, не позволявайки са силите на реда да се борят с тези явления. Едно от основните поставени лица в този бизнес е Доналд Тръмп.

Компанията Resorts International е приемник на фирма на ЦРУ, създадена в началото на 50-те години от директора на ЦРУ Алън Дълес и неговият най-близък съратник губернаторът на Ню Йорк Том Дюи, политически функционер в така нареченото „крило на Рокфелер“ в Републиканската партия. Първата компания е фирма с безобидното име Mary Carter Paint Company, която управлява национална мрежа от магазини за бои, но е създадена, за да провежда скрити операции по пране на пари на ЦРУ.

***

През 1958-59 Дюи и редица асоциирани дружества използват два милиона от средствата на ЦРУ за купуването на контролния пакет акции на корпорацията Crosby-Miller, оглавявана от приятеля на Дюи Джеймс Кросби. След това тази компания е обединена с Mary Carter Paint Company. Една от първите операции на тази компания е прането на пари за въоръжаване на антикастровските кубински емигранти. Компанията също пуска редица казина в Карибския басейн, заради което ЦРУ привлича „Националния престъпен синдикат“ на Меир Лански и „Лъки Лучано“. По мотивите на тези събития режисьорът Франсис Форд Копола снима една от частите на „Кръстника“ с Ал Пачино в главна роля. Парите от казиното отиват за свалянето на Кастро, който след революцията в Куба закрива всички казина.

Връзките между ЦРУ и синдиката на Лански, започвайки от 1963 г. осъществява тясно свързаният с операцията Mary Carter Paint човек от синдиката Елвин Мелник. Той е еврейски мигрант от Русия, юрист, бизнесмен, собственик на популярните сред бохемите нощни клубове и ресторанти в Маями, което му позволява да стане дори консултант на поп-звездата Майкъл Джексън. Именно Мелник след години въвежда Тръмп в бохемските кръгове на звездите на музикалната сцена, киното и модата, откъдето излизат и две от трите му съпруги. През 1964 г. Mary Carter Paint отделя своя отдел по продажба на бои и в течение на следващите години започва да развива игрален бизнес, най-вече на Бахамите.

През 1968 г. компанията официално променя своето име на Resorts International и започва масова международна експанзия по откриването във всички ъгълчета на света на хотели, вили и казина. The Spotlight изчислява основните инвеститори на новото предприятие:

- Меир Лански – „председател на управлението“ и основен финансист на световния синдикат на хазартните игри. Използва връзките с американското ЦРУ и израелския „Мосад“.

- Дейвид Рокфелер – глава на финансовата империя на Рокфелер, осигурил влиянието на своето семейство в ЦР и глобалните банкови връзки за оказване на помощ в операциите по прате на пари.

- The Investors Overseas Service (IOS), най-големия в света инвестиционен конгломерат „бягство на капитали“, контролиращ активи на сума от 2,5 милиарда долара.

- Тибор Розенбаум, главният финансов на Мосад по тайните сделки с оръжие, ръководител на Banque De Credit Internationale of Geneva, главен европейски финансов актив на синдиката на Лански.

- Барон Едмон де Ротшилд от европейското банкерско семейство, личен бизнес-партньор на Розенбаум в проектите, свързани с Мосад.

- Уилям Мелън Хичкок – един от наследниците на семейното състояние на Мелън, едно от най-големите частни семейни компании в Америка. В течение на много години също така поддържа тесни връзки с ЦРУ.

Към 1970 г., Resorts International стартира агресивна експанзия на пазара в САЩ и чрез контрола над Лас Вегас, Невада, открива мрежа от хотели и казина в тогава гаснещия курорт Atlantic City. Следващата стъпка е лобистка кампания за легализиране на хазарта в САЩ, особено в Ню Джърси, която позволява да се легализират казината Гардън Стейт и Атлантик Сити. През 1987 г., след смъртта на представителя в бизнеса от ЦРУ Джеймс Кросби, номинален ръководител на Resorts International става младият бизнесмен от Ню Йорк Доналд Тръмп, който излиза от сянката и закупува дела на Кросби в игровата империя.

Именно средствата, получени в хазартния бизнес, позволяват на Тръмп да изгради много луксозни хотели, вили, жилищни сгради и други търговски предприятия по целия свят и да стане милиардер и част от бохемските кръгове. Но никой не знае, че зад този успех са истинските собственици на Resorts International.

Огромна роля в създаването на Доналд Тръмп като милиардер и президент, е изиграна от определен Уилбър Рос, позициониран от финансовите медии на илюминатите като „независим инвеститор“. Рос дълго време е старши управляващ директор на Rothschild Inc и е ръководил група от съветници по несъстоятелност, които представляват интересите на облигационерите, които заплашват да купят хазартния бизнес на Тръмп. Факт е, че през 1988 г. Доналд купува от Resorts International казиното NJ Тадж Махал и други обекти в Атлантик Сити заради това влиза в непосилни дългове. Тръмп е заплашван от банкрут.

Рос, оценил политическите таланти на Тръмп, решава да му помогне и да го направи политически агент на Ротшилд. Сключено е споразумение с Тръмп, в резултат на което Доналд се отказва от 50% от акциите в Тадж Махал в замяна на много по-добри условия за заеми и за бъдещо президентство. По този начин Ротшилдите стават основни бенефициенти на президентската кампания през 2016 г. в Съединените щати. Същият Уилбър Рос при президента Тръмп става американският министър на търговията.

Връзката между Тръмп и Ротшилд толкова близка, че дъщеря му Иванка дълго време излиза със сина на лорд Джейкъб Ротшилд – Нейтън. По-късно обаче, когато Рос започва да прави бизнес със семейството Кушнер за закупуване на търговски недвижими имоти в Ню Йорк, чрез инвестиционна компания Invesco, Тръмп е принуден да даде Иванка да жена на Джаред Кушнер, партньор на Уилбър Рос. Самият Джейкъб Ротшилд нямаше да загуби нищо в резултат на президентските избори през 2016 г. в Съединените щати. Кандидатурата на Хилъри Клинтън тогава еинансирана и одобрена лично от Лин де Ротшилд, главен изпълнителен директор холдинга E.L. Rothschild и бивша съпруга на сър Ивлин Робърт де Ротшилд.

По ирония на съдбата главният мотор на глобалистите Джордж Сорос също не губи нищо от президентството на Тръмп. Както се съобщава изданието The Real Deal в статията си „George Soros is the secret financier behind Kushner-backed startup Cadre“. Фондацията на Сорос през 2015 г. финансира компанията на Кушнер Cadre на сумата от 250 милиона. Сега представителите на основната компания на семейство Кушнер Kushner Cos отрима своята връзка с Cadre. Но последната е основана от братята Джаред и Джошуа Кушнер заедно с Blackstone Group на Райън Уилямс през 2015 г., което предизвиква смях в политическите кръгове на САЩ.

Превод: Поглед.инфо