/Поглед.инфо/ “Племенницата ми току-що кандидатства в университет. Ето формулярът, който трябваше да попълни. “Всеки принадлежи към различна общност, определена от географията, религията, етничността, идеологията. Изберете общността, към която вие принадлежите и опишете мястото си в тази общност”. Американските младежи са възпитани в атмосферата на политическа коректност и мнозина гледат на света единствено през призмата на идентичността. При тях всичко се върти около определянето на “аз”-а”.

Марк Лила е политолог, историк на идеите и американски журналист, роден през 1956 г. Професор по хуманитарни науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, специалист по наследството на Просвещението, той току-що издаде последната си книга, The Shipwrecked Mind (2016 г.).

- Бележи ли избирането на Доналд Тръмп края на една ера?

- Доналд Тръмп ме кара да мисля за въжеиграча Филип Пети, който премина по кабел, опънат между двете кули на Световния търговски център. Затаяваме дъх, очаквайки да видим дали ще успее… или ще се размаже на земята. И в единия, и в другия случай това е хит. Повече прагматик, отколкото идеолог, той винаги върви по тънка нишка и реагира в зависимост от събития. Неговото избиране бележи най-напред края на ерата на учтивостта в американската политика. Всички политически системи, включително и демократичните, съдържат табута. Има неща, които не могат да се правят, думи, които не бива да се изричат. Доналд Тръмп вдигна във въздуха всички табута, изпадайки  понякога в чиста демогагия. Въпросът за в бъдеще е дали Тръмп е изключение или ще предефинира политическите кодове за следващите години.

- Това ли е краят на политическата коректност?

- Не бива да се бърка политическата коректност с учтивостта. Първата върви ръка за ръка с политиката на идентичността и е замислена да пощади чувствителността на малцинствата. Тази комунитаристка политика е много дълбоко вкоренена, не само в Демократическата партия, но и в училищата, университетите и пресата. Племенницата ми току-що кандидатства в университет. Ето формулярът, който трябваше да попълни. “Всеки принадлежи към различна общност, определена от географията, религията, етничността, идеологията. Изберете общността, към която вие принадлежите и опишете мястото си в тази общност”. Американските младежи са възпитани в атмосферата на политическа коректност и мнозина гледат на света единствено през призмата на идентичността. При тях всичко се върти около определянето на “аз”-а. 

При завръщането ми в САЩ, след една година, прекарана в Париж, умишлено откъснал се от американските медии, аз си дадох сметка до каква степен ние сме обсебени от тези въпроси. Дори в репортажите за чужди страни. Спомням си, например, една статия за съдбата на транссексуалните в Египет. Вълнуваща тема, без съмнение, но не и централен въпрос в този регион на света. Политическата коректност се превърна в нова форма на американския провинциализъм, още едно извинение, за да не се учи историята и да се опитаме да разберем другия такъв, какъвто е. Избирането на Тръмп няма да промени този манталитет. 

- Изглежда, че чрез Тръмп белите работници се бунтуват срещу тази идеология…

- Кампанията хвърли светлина върху границите и опасностите на идеологията на различността. На всеки митинг Хилари Клинтън се обръщаше особено към “жените”, “чернокожите”, “испаноезичните”, “гейовете”. Този призив към “етнически”, “джендър” вот не проработи. Първо, защото мъжката и бяла работнически класа се чувства забравена. Тя се възприема вече просто като една група със собствена идентичност и култура сред останалите, на която елитите в страната гледат със снизхождение. Тя се пита “Кой ще се погрижи за нас?”. 

Така мултикултурализмът създаде почва за виктимарна конкуренция и породи ново класово съзнание сред т. нар. “незначителни бели”. Така както има “афроамериканска” гордост, вече съществува гордост на бялата работническа класа, че е “по-истинска” и добродетелна от елитите, които не вършат почтена работа, лъжат, налагат своите ценности на всички и презират морално онези, които не са съгласни с тях и нямат техните възможности да се изразяват. Това е нездрава ситуация, която не оставя много място за разумни дебати за бъдещето на страната.

- Вие бяхте първият, който обясни, че културната и морална революция от 60-те г. неизбежно води до икономическата и социална революция на Рейгън. Бележат ли избирането на Тръмп и поражението на Клинтън края на либерално-либертарианската идеология?

- Струва ми се, че неговото избиране по-скоро отразява противоречията в американското общество. От една страна, американският народ иска да бъде защитен от глобализацията. От друга, той е алергичен към федералната държава и икономическия контрол. Френският колбертистки модел, който приема необходимостта от силна държава, регулираща икономиката, е чужд на американската традиция. Реториката на Доналд Тръмп има своите протекционистки акценти, но също така и неолиберални, що се отнася до данъците и обучението на работниците. От тази гледна точка, кампанията на Бърни Сандърс беше по-последователна и може би тя щеше да бъде истински разрив.

- Постмодерен ли е Тръмп или олицетворява форма на реакция?

- Както обяснявам в новата си книга The Shipwrecked Mind, самото понятие за постомодерно е израз на политическата реакция. Има две форми на реакция. Първата иска да се върне към едно въображаемо минало. Втората смята, че не можем да се върнем назад, но можем да вървим към едно бъдеще, което е превъплъщение на идеалите от миналото в много различен контекст. 

Политическите ислямисти искат да наложат шариата и да възстановяват първоначалния ислям. Хитлер, както и Мусолини, обратното, не искаха да се връщат в германските гори или италианските поля, а и двамата искаха да изградят в бъдещето едно общество, вдъхновено от фантазия за миналото. Разбира се, аз не казвам, че Тръмп подготвя фашистка или тоталитарна политика. Но със своя лозунг “Да направим Америка отново велика” той припомня едно идеализирано минало, което трябва да послужи за модел на нашето бъдеще.

- Америка при Доналд Тръмп предвещава утрешния свят. Как би изглеждал той? Това връщане към нациите ли е?

- Политиката на Тръмп съчетава протекционизъм и изолационизъм. Втората опция противоречи на международното призвание на САЩ. Според американците Америка не е само страна, тя е също така идея и проект. По това американският модел се доближава до универсалисткия модел, роден от Френската революция. Без да означава връщане към нацията, една изолационистка политика би била точно обратното, синоним на свиване, на отказ от величието и на част от себе си. Преди Първата световна война изолационизмът може би е имал смисъл, защото ролята на САЩ не е била толкова важна. Днес ние имаме власт и отговорности. За да остане самата себе си, Америка трябва да продължи да бъде световен актьор. 

- В САЩ, както и в Европа, млади мъже отново убиват хладнокръвно в името на Аллах. Това краят на рационализма на Просвещението и връщане към религиите ли е?

- Според мен модерността винаги е била бойно поле. От Френската революция насам е имало революционни и реакционни сили, модернисти и антимодернисти. Разглеждането на модерността като нещо цялостно е грешка на германската мисъл от ХIХ век. Модерността отприщи постоянна битка между няколко концепции за човека, обществото, историята. И понякога самите ние сме разкъсани между тези концепции. Ислямистите, например, искат да наложат бурката, но същевременно да запазят мобилния си телефон. Тази двойственост съществува дори в средите на американския консерватизъм. Привържениците на Рейгън искат икономика, която е в непрекъснато движение, и същевременно общество и семейства, които не се променят. Вляво е точно обратното. Всички американци са разкъсани между желанието да бъдат по-свободни и желанието да се защитят от последствията на свободата. Що се отнася до Тръмп, не мисля, че той ще успее да реши това уравнение. Дори е вероятно да добави ново противоречие към противоречието. 

- Вие се борите едновременно с консервативната и с прогресивната мисъл. Каква е алтернативата?

- Осъзнавам, че републиканският модел е в криза във Франция поради многобройни причини. Въпреки това аз мисля, че това, което липсва на Америка в този момент, е именно еквивалентът на класическия френски републиканизъм. Концепция за гражданството, която успява да съчетае права и задължения, да впише индивида в общия проект и в националния разказ. Моята мечта би била  партия, която има истински интелектуален и политически проект, фокусиран върху възстановяването на демократичното гражданство в целия му блясък. 

В нашите училища въпросът за отделните идентичности заличи големия разказ за американската история, която започва с голямата смелост на бащите основатели. Днешният разказ вече не е разказ за една нация с обща съдба, която изисква колективни жертви, а конгломерат от разединени племена. Елементарни частици. Икономическият либерализъм и културното левичарство продължават да се сближават във взривоопасен коктейл от политически комунитаризъм и морален ултраиндивидуализъм.

Превод от френски: Галя Дачкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели