/Поглед.инфо/ Днес не е само навечерието на годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция, днес са и междинните избори в САЩ. Според мен още не на цялата територия на щатите този ден е започнал, там е дълбока нощ, но много скоро избирателните секции ще отворят участъците и след като затворят, в САЩ ще започне нов живот. Би ми се искало да кажа няколко думи за това, което се случва там.

Започвам с това, че от края на 70-те години политиката на САЩ (а след 1991 г. на практика на целия свят) се определя от световния финансов елит, елитът на „Западния” глобален проект Такава възможност той получава благодарение на много качествената работа, когато в резултат на последователен процес (най-ярки, отправни точка на който са създаването на Федералния резерв през 1913 г., Бретън-уудската система през 1944 г. и началото на „рейгъномиката” през 1981 г.) тя започва да контролира голяма част от световната икономика.

Но основната причина става това, че този инструмент, паричното емитиране, който след 1913 г. попада в негови ръце (Преди 1913 г. този инструмент се намира в ръцете на държавата), осигурява реален икономически ръст. Може да се спори много за това доколко това е „правилният механизъм”, но от гледна точна на обществото, той дава постоянен ръст на доходите на гражданите и затова напълно допустим и добри одобряван. Бедата е там, че от началото на ХХI век той започва да дава сериозни дефекти, а от 2008 г. изобщо престава да работи. Тоест, този дял от обществената баница, която получават финансистите, престана да компенсира общия ръст на самата баница.

Преди това финансистите увеличаваха своя дял (в проценти от общия обем на произведени блага), но понеже и самата баница расте, то и всички останали увеличават своето потребление, макар и не в относително, а в абсолютно изразяване. А последните 10 години този дял започва да намалява осезаемо и това никак не се харесва на народа. Нито в САЩ, нито в Западна Европа, нито където и да е по света. И съответно противниците на финансистите са се активизирали силно, преди всичко елитните групи на алтернативните глобални проекти. На първо място капиталистическият.

Икономическата същност на предложението на представителите на този проек (който днес носи мрежови характер, при това с явни националистически оттенъци) се състои в завръщането към индустриалното производство, само че по-ефективно осъществявано (предвид постиженията на информационната революция и методите на цифровото управление). Разбира се, ако финансистите са изтласкани, то съществено ще падне и съвкупното потребление, което днес се поддържа чрез съответните технологии (средният дълг на домакинствата в САЩ сега е около два пъти от максималните исторически значения). Но предвид това, че делът на финансовия сектор в преразпределянето на богатствата е над историческите в пъти (примерно 5 и 50%), то не се изключва че ресурсът за възстановяването на разумното производство ще се използва успешно. Тоест идеята за завръщането към промишлената икономика не е толкова утопична.

За конкретни страни (на първо място САЩ) тази идея се съчетава с мисълта, че увеличаването на собственото производство може да се осъществи за сметка на конкурентите, на първо място Германия и Китай, които днес имат колосален профицит в търговията със САЩ. Разбира се, за тези страни това ще доведе до падане на жизнения стандарт на населението, но конкуренцията е нещо, което не е отменяно от никого, а националистическите моменти, свойствени за Капиталистическия глобален проект, изобщо не противоречат на подобен подход.

Съответните идеи за първи път се появяват в политическия живот на САЩ след междинните избори на 4 ноември 2014 г. (за което казах по време на обсъждането на резултатите им на Дартмутската конференция в Дейтън сутринта на 5 ноември), защото населението започна да разбира, че така (по законите на финансистите, в рамките на правилата на „Западния” глобален проект) вече не може да се живее, а никой друг, освен представителите на Капиталистическия проект засега не представят приемлива (тоест с опит да се запази жизненото равнище на населението) алтернатива. А представителите на Капиталистическия проект говорят прости и интуитивно разбираеми неща: възстановяването на националното промишлено производство, ограничаването на възможностите за източване на капитал и неравноценното внасяне на стоки, които страната може да си произведе сама, завръщането към (разумния) изолационизъм.

Още веднъж повтарям това, което не се казва, но се разбира: вътрешният пазар не достига за възстановяването на промишленото производство в пълен обем, но това не е толкова важно, защото ще се получи допълнителен ресурс от това, че вече няма да е нужно да се хранят финансистите. А освен това мащабът на цените ще се измени към по-адекватно за сметка на това, че емисионните механизми повече няма да работят. Освен това различните противни на човешката природа либерални концепции (ювеналната юстиция, еднополовите бракове и другите модели за разрушаването на семейството) са силно дразнещи мнозинството от хората, а след като се внедряват от финансистите (ако демокрацията е власт на демократите, то либерализмът е власт на финансистите), то ще ги търпят докато равнището на жизнения стандарт расте осезаемо.

Отбелязваме, че Тръмп, представителят на Капиталистическия проект, стана президент на САЩ, което говори, че елитът на „Западния” проект не е успял да завземе напълно контрола над държавните и политическите институции на САЩ (което не може да се каже за страните от Западна Европа). На свой ред Сандърс не успя да премине през филтрите на апарата на Демократическата партия, която е контролирана от финансистите, а виж, Републиканската партия се оказа по устойчива. И като следствие в САЩ започна отчаяна война. Засега на равнище елити.

Битката днес е решителна. Ако Тръмп спечели (тоест не само запази мнозинството в двете камари на Конгреса за Републиканската партия, но и я изчисти, поне частично от представителите на финансистите), то „Западният” проект ще получи най-жесток удар и трябва да премине към ариергардни боеве, постепенно отдавайки своето могъщество в замяна на запазването на статута представители на елита за отделните свои представители. Ако финансистите победят, то войната ще продължи и в този случай тя може да приеме съвсем жестоки форми, при които идеите за гражданската война и разпада на САЩ като единна държава ще започнат да се възприемат не като такава дивотия.

При всеки случай днес е крайно важен ден, който може да сериозно да преобърне цялата базова идейна съставна, в чиито рамки се развива човечеството за последните десетилетия. Не е изключено, че след това либералните човеконенавистнически концепции постепенно ще отидат в миналото.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели