/Поглед.инфо/ Днес е трудно да се повярва, но преди 37 години той е по-малко от трилион долара. Тази линия е пресечена едва при президента Роналд Рейгън в края на 1981 г. През 1986 г. сумата се удвоява, а през 1989 г., когато големината на американския долар достига 2,7 трилиона, предприемачът Сиймър Дърст поставя в Ню Йорк, недалеч от „Таймс скуеър“, на пресечката на „Бродуей“ и Седмо авеню „брояч на националния дълг“. На 9 октомври 2008 г, този брояч се поврежда, защото дългът превишава 10 трилиона долара, а в прибора на Дърст просто няма отделено място за такова число. Но този недостатък е поправен при това със запас: сега „предел“ на ръста на американски дълг е 1000 трилиона (квадрилион!) долара. Какво са в сравнение с него настоящите 21 трилиона? Едва малко повече от 2%, така, „песъчинка, дреболия!“, статистическа грешка, която може да се пренебрегне.

И разбира се чудатият мултимилиардер Доналд Тръмп „измами всички“ – всички, включително, преди всичко, собствените си избиратели, обещавайки им да съкрати разходите на федералния бюджет на САЩ и федералния дълг, а „всъщност провеждайки такава икономическа политика, каквато и Обама, при това в по-лош вариант“. При всеки случай, така се вижда и описва ситуацията сред „тръмпомразците“. Според тях се оказва, че „ако 44-тия президент на САЩ за осемте години от своето управление увеличава държавния дълг с 4 трилиона долара, то настоящият ще го направи за четири години. Както стана известно, след утвърждаването на данъчната реформа и двугодишната програма за финансиране на правителството, Министерството на финансите на САЩ заяви, че през 2018 г. ще се наложи заемането на 1 трилион долара, през 2019 г.на 1,1 трилиона долара, през 2020 г. на 1,2 трилиона“... Четеш това, при това с позоваване към толкова авторитетен източник като OXONIA, Оксфордския институт за икономическа политика и дори не знаеш как да реагираш на такава дивотия.

Без да оправдаваме и защитавайки Тръмп, е необходимо да отбележим следното.

На първо място през годините на Барак Обама (2009-2017) федералният дълг на САЩ официално се увеличи от 9,986 до 19,961 трилиона долара. Ако „двадесет минус десет е равно на четири“, то тогава за какъв анализ и експертиза става дума? Та това е равнище не за детска градина, а за психиатрия. Почти с 10 (словом – с ДЕСЕТ!), а не с 4 (словом – с ЧЕТИРИ!) трилиона долара е нараснал федералния дълг на САЩ за годините на президентството на Барак Обама! Т.е. средно с 1,25 трилиона долара ежегодно.

На второ място, ако се сложи действителното заявление на ведомство на Стивън Мнучин и приведените от авторите на тази статия цифри 1+1,1+1,2 трилиона долара с тези, 700 милиарда, с които се увеличава федералния дълг през първата година от президентството на Доналд Тръмп, то да, това наистина ще са четири трилиона долара. Но трябва да се разбере, че министерството на финансите на САЩ огласи въпросните цифри като „таван“ за своите възможни заеми през близките три години, а не като точна „пътна карта“. Точно е известна цифрата на издаването на новите дългови задължения през първата четвърт на настоящата година – 441 милиарда долара, а това преди всичко е компенсация за падащите в следствие на данъчната реформа на Тръмп доходи в американския бюджет. Това, което трябваше да се случи още преди година, но се оказва невъзможно заради възпрепятстването на 45-тия президент на САЩ от страна на неговите политически опоненти не само от Демократическата, но и от Републиканската партия, които освен това постигнаха до увеличение на разходните пера в бюджета – преди всичко на военните.

Т.е. ежегодният трилион долари прираст на федералния дълг на САЩ при Барак Обама и трилионът прираст на същия дълг при Тръмп са леко различни трилиони.

Освен това, най-големият (сравнително) прахосник в цялата следвоенна история на САЩ изобщо не е демократът Барак Обама, чиито „подвизи“ в тази сфера са описани горе, а републиканецът и един от кумирите на Тръмп Роналд Рейгън, в годините на чието президентство въпросният показател се увеличава със 186% (за сравнение, при Обама е „едва“ 99%, макар и абсолютните цифри на съотношението са други -1,7 трилиона долара срещу 10 трилиона), но дали някой ще каже, че победата на Америка в Студената война срещу СССР не си е струвала и в крайна сметка не е била икономически оправдана.

Затова и няма никакъв смисъл, наблюдавайки затъването на САЩ в блатото на „неизплатимите дългове“ да се радваме, разчитайки, че „Америка ей сегичка ще се задъха и удави“ – трябва да се види какви програми финансира „екипът на Тръмп“ за сметка на новите дългови задължения. В края на краищата, щастието не е в парите, и дори не в количеството им, а в умението да ги харчиш правилно.

Администрацията на Барак Обама харчи парите на САЩ общо казано, неправилно и бездарно. Тръмп идва в Белия дом, на първо място като „антикризисен мениджър“, сам излизал от три големи банкрута, като цяло съхранил не само богатството, но дори и имиджа на „победител“ и готов да направи това същото с националния и световен мащаб за САЩ. Далеч не е сигурно, дали това ще се случи - в това число и заради съпротивата на „дълбоката държава“. Но трябва да се отнасяме напълно сериозно към опита му, подкрепян от наистина сериозни сили, не само на собствено американско, но и на глобално равнище (напомням, че именно Тръмп, въпреки съпротивата на много правителства на света, построява в Ню Йорк World Trump Tower, „Черната кула на новия световен ред“, буквално „задушила“ сградата на Общото събрание на ООН).

Превод: Поглед.инфо