/Поглед.инфо/ Когато президентът Доналд Тръмп пътува до Давос миналата седмица, вторият чуждестранен лидер на правителство, с който той се срещна бе израелският Бенямин Нетаняху. След като очакваното кланяне пред Биби приключи, останалата част от света научи, че Тръмп е на борда с Нетаняху що се отнася до това палестинците някак си да изчезнат. Тръмп направо си излъга, твърдейки: „Мога да ви кажа, че Израел иска да сключи мир“ – фраза, която идва право от наръчника на Израелското МВнР, но предизвика гримаса от Биби, когато Доналд предположи, че всъщност може и да има отстъпки и от двете страни, за да се постигне споразумение. Нетаняху не прави отстъпки.
Президентът Тръмп, който няма съгласувана близкоизточна политика, различна от жалка почтителност към Израел, бе особено засегнат, защото палестинците „не демонстрираха уважение“ към Майк Пенс по време на посещението му в региона по-рано тази седмица. Те отказаха да се срещнат с вицепрезидента на САЩ, за да обсъдят обявилия суверенитет над Ерусалим Израел, който администрацията подкрепи и твърди, че е нещо „свалено от преговорната маса“.
В отговор на палестинското оскърбление Тръмп заплаши да отреже всяка помощ, отиваща към Рамала, освен ако лидерите ѝ не върнат жалките си задници обратно на преговорите под егидата на САЩ, където всеки може да седне и да говори, докато израелтяните систематично поглъщат каквото е останало от Западния бряг. „Парите са на масата и тези пари няма да отидат при тях, освен ако не седнат да преговарят мир“, заяви той. Някой трябваше да каже на Доналд, че помощта на САЩ отива най-вече за заплата и обучение за палестинските полицейски сили, които работят ръка за ръка с израелските окупатори, за да предотвратяват нападения срещу израелците. Но, ей, да си президент означава никога да не се извиняваш, когато прецакаш нещата.
Тръмп вече намали наполовина парите, отиващи към помощта на ООН за помощ за палестинските бежанци, мнозина от които все още живеят в лагери 70 години, след като евреите откраднаха домовете им. Доналд Тръмп е прав, разбира се. Защо да хвърля парите на чалмите, когато може вместо това да се подмаже на безкрайно по-мощното и богато световно еврейство, което хитрият и мазен Нетаняху твърди, че представлява?
Междувременно обратно у дома в момента има няколко движения за отърваване от Тръмп, вариращи от обявяването му за умствено некомпетентност, през обвинения в лъжесвидетелстване до липса на добри маниери. Бих желал да му видя гърба заради пълната му некадърност, особено ако отнесе Матис, Макмастър, Помпео, Тилърсън и Хейли със себе си. Но има сериозна капка катран в кацата мед, а именно кой ще дойде след него. Отговорът е президентът Майк Пенс.
Майк Пенс предизвика лек фурор по време на предизборната си кампания заради някои от своите странности, като това, че „никога не яде сам с жена, различна от съпругата му“. Дали това е истина, заради явно поразителните сексуални нужди, които изглежда, че поразяват почти всички конгресмени и холивудски продуценти, или заради нещо в Библията, или просто да избегне възможни обвинения за непристойно поведение, все още не е ясно.
Говорейки за Библията, Пенс е и християнски фундаменталист, и диспенсационалист, което означава, че смята всяка дума от Светото писание за буквална истина и че християнството минава през фази, или диспенсации, които водят до въздигането на истинските вярващи в небесата, следвано от гнева божи за тези, отказали да видят светлината.
Странното нещо при хора като Пенс е, че те си носят библиите в джоба, но явно рядко разлистват частите от Новия завет, където се говори за състрадание и прошка. Те предпочитат много повече частта огъня и сярата в еврейската ѝ част, където Йешуа поразява филистимците (Палестинците?) наляво и надясно. Пенс и неговите събратя по вяра, които са понякога наричани християнски ционисти, смятат евреите за избрания народ на бог и че създаването на Израел и неговото оцеляване са част от божия план, който ще доведе до края на познатия ни свят. Повторното създаване на еврейската държава и събирането в него на колкото се може от световните евреи изглежда като основна стъпка преди второто пришествие на Христос, за което Пенс и обкръжението му пламенно се надяват да се случи скоро. В този момент се очаква, че евреите ще разберат, че Христос е наистина техен месия и че масово ще се покръстят. Ако не го направят, ще бъдат погълнати от огъня като всеки друг неверник.
Е, без съмнение Пенс е вярващ от най-лошия тип, но той може да избере каквото си иска. Проблемът е, че предвид високата му роля в правителството, неговите твърдо приемани религиозни вярвания вече не са за лична употреба. Те неизбежно ще имат икономически, политически и свързани със сигурността последствия за всички американци, не само за тези, които виждат нещата по неговия начин. Едва 20% от американците всъщност ходят на църква и от тях едва малка част е свързана с Пенс относно ролята на християнството, което предполага, че гледната му точка е на малцинството сред малцинството.
Гледната точка на Пенс относно Близкия изток, повлияна от особената му религиозност блеснаха пред всички по време на скорошното му посещение в Израел, страна, която е посещавал осем пъти. Речта на вицепрезидента пред Кнесета първо предизвика излизането на всички арабски членове на органа, които силно изразиха недоволството си към това, което знаеха, че ги очаква.
Пенс бе аплодиран често от тези, които останаха, особено докато прочувствено хвалеше Израел или проклинаше Иран. Иронично, но нито един човек от публиката не изглеждаше притеснен от крайното значение на неговия евангелистки плам за Края на света и за Армагедон, които очаква и които в крайна сметка ще са и края на евреите, ако не се покръстят – нещо, което бе сухо коментирано от местния вестник „Хаарец“. Но събирането в крайна смета бе за това Пенс да изрази личния си ангажимент на безгранична и безкритична подкрепа от страна на Вашингтон за Израел, така че теологическата страна бе учтиво игнорирана.
Самата реч демонстрира какво би изглеждало президентството на Пенс по отношение на Близкия изток. Той започна с обичайното подмазване на домакините, на което политиците са толкова способни: „Тук съм да предам простото послание от сърцата на американския народ: Америка стои до Израел. Ние стоим с Израел, защото вашата кауза е наша кауза, вашите ценности са наши ценности и вашата борба е наша борба. Стоим до Израел, защото вярваме, че правдата бие лъжата, доброто бие злото и свободата бие тиранията. Стоим до Израел защото Америка винаги е правила така…“
Страшното е, че Пенс най-вероятно вярва в думите си. Би било трудно да се свият толкова много безсмислици в няколко изречения без да изглеждаш напълно смешен, но Пенс със своя фанатизъм се стремеше да предаде почтеност на цяла купчина от неистини, без дори да се задъха. На първо място американският народ никога не е подкрепял отношенията с Израел по някакъв начин и не „стои до Израел“ поради някакво убеждение. Последните социологически проучвания предполагат, че повечето американци има доста противоречиво мнение за Израел, въпреки че повече от 50 години той да е получател на непрестанна пропаганда, описваща страната като „единствената демокрация в Близкия изток“.
В действителност израелските специални отношения са нещо създадено и отгледано от корумпираната политическа класа и доминираните от евреите медии, подкрепяни от мощното и безскрупулно вътрешно лоби, подкрепяно от олигархия на еврейско-ционистки
милиардери. Този състав е създал националния мит за Израел.
По отношението на ценностите и каузите, американците биха били отвратени, ако станат свидетели на мъката, причинена на палестинците от израелците. Правдата бие лъжата? Доброто бие злото? Къде е правдата за палестинците, след като самото израелско правителство е зло, на страна на апартейда, която отрязва от социални придобивки собствените си граждани, ако се придържат към грешната религия. Тирания? Това се случва в Западния Бряг и в задушаваната Ивица Газа всеки ден, включително побой и стрелба на деца и протестиращи инвалиди.
Пенс дори по-късно говори пред публиката в САЩ за неизбежното преместване на американското посолство в Ерусалим, казвайки: „Нашият президент взе своето решение, това според него е в най-добрите интереси за американския народ“. Да, Майк, преместването на посолството на САЩ бе проницателно решение от напълно невеж главнокомандващ по молба на израелския гражданин милиардер спонсор на име Шелдън Аделсон, който притежава редица казина, подкрепян е от президентския зет и от купчина съветници-ортодоксални евреи. Толкова много истински американски интереси. Това е решение, което няма да донесе абсолютно никаква полза за САЩ, дори напротив и което същевременно ще направи американските туристи и бизнесмени още по-мразени в чужбина, превръщащо ги в цели на тероризъм.
И накрая ей го Иран… „водещият спонсор на тероризма… брутална диктатура… искаща да доминира арабския свят… предоставил повече на 4 млрд. долара за зловредна дейност в Сирия, Ливан и навсякъде другаде… подкрепящ терористични групи, които стоят на прага на Израел… и най-лошото - иранският режим провежда тайна ядрена програма“. Това е поредната каша. Иран доброволно се отказа от ядрената си оръжейна програма и се бори срещу „Ислямска държава“ в Сирия. Той е смятан за заплаха от съседите си като Израел и Саудитска Арабия, които имат собствените амбиции за хегемония. И ако бедните израелци имат терористични групи на прага си, то е защото те са ги създали със своята напълно цинична подкрепа към „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ в съседна Сирия.
По отношение на Иран Пенс стигна на извода под гръмки овации, че „Президентът Тръмп каза, че САЩ ще се изтеглят от Иранското ядрено споразумение незабавно“. Значи, унищожаването на успешната дипломатическа история и гарантираното ядреното въоръжаване на Иран, без съмнение следвано от това на Египет и на Саудитска Арабия, им прилича на Пенс и на Кнесета на добър резултат, защото именно това е желано от Израел. Разбира се,истинската цел на Нетаняху е да воюва с иранците, като САЩ да водят реалните бойните действия. Затова и не е чудно, че се усмихваше. Браво, Майк!
Пенс заключи с „чудото на Израел е вдъхновение за света. И САЩ са горди да стоят редом до Израел и народа му като съюзници и почитани приятели“. Извинете ме, но открито расисткият Израел едва ли е вдъхновяващ със своето постоянно разиграване на коза, че е жертва, докато едновременно с това дои Вашингтон за пари, оръжие и политическо покритие. Той не е никакъв истински съюзник на САЩ, след като никога не е изпращал войници да се бият редом с американските и едва и е приятел, след толкова много намеса във вътрешната политика на САЩ, за да получава милиарди долари годишно от американския данъкоплатец. Постоянната му кражба на развити от Америка високи технологии и отбранителни тайни също не се контролира много. Но Майк едва ли е бил уведомен относно всичко това, да не говорим, че най-вероятно е получил инструкции да пази Израел лично от бог.