/Поглед.инфо/ Въпросната статия трябва да се разглежда като продължаване на темата, започната в статията за данъчната реформа и проблема с търговския дефицит на САЩ. В нея покрай въпросите, свързани с търговския дефицит на Америка, подробно бе разгледана матрицата на енергийния баланс.

Понеже вече някои въпроси в тази част ги обсъждах, основавайки се на термините и принципите, изложени в първа част, то по-добре да я прочетем и прегледаме.

Понеже вече разгледах матрицата на енергийния баланс на Америка, то ми се иска да засегна още един въпрос, който по-рано засягах в свои статии и коментари.

Това е темата за хиперинфлацията в Америка, „освежаващото хиперче“, заличаването на пирамидата на дълга, внедряването на амерото (възможна парична единица за целия северноамерикански континент – бел.прев.) и рестартирането на финансовата система. Предполага се, че след това обновяване Америка ще живее дълго и щастливо.

Хиперинфлацията и проблемът с „американския държавен дълг“

Преди да се разгледа въпроса за влиянието на хиперинфлацията върху енергийния баланс, нека пробваме да определим къде на матрицата се намира американският външен дълг.

Правилен отговор: никъде!

Т.е. от гледна точка на енергобаланса на страните няма абсолютно никаква разлика какъв е външният дълг на страната, каква е стойността на обслужването му и каква е структурата му. Твърдението, че „ръстът на американския външен дълг в някой момент ще доведе до невъзможност за обслужването му“ е логически съвсем безсмислен. А значение има единствено динамиката на изменението а дълга, която зависи от наличието зад граница на „допълнителни пари“, а по-точно дори и от наличието зад границата на „допълнителни физически ресурси“, заради това, че парите при необходимост могат и да се напечатат. Т.е. някъде по света трябва да има „допълнителни физически ресурси“, а Америка трябва да има възможност да ги изкопчи. Всичко това е единствено и достатъчно условие за безкрайно дълго и щастливо съществуване на американския държавен външен дълг.

Нека разгледаме следния модел:

Година 1. Външният държавен дълг на Америка е един трилион долара. Стойността на обслужването му е 2%. В чужбина имаме 100 млрд. „допълнителни“ пари. Министерството на финансите „изплаща“ на „кредиторите“ съкровищни облигации в размер на 20 млрд. долара. Допълнителните пари в света стават 120 милиарда долара. (Разбира се, ако туземците не знаят къде да използват 100-те милиарда долара, то и 120 млрд. долара няма да са им нужни). Министерството на финансите емитира съкровищни облигации за 120 млрд долара и помага на туземците да се избавят от допълнителните си пари. (Американското население в последствие обменя тези 100 милиарда долара за реални физически стоки и ресурси, но това, между другото, вече не е важно).

Година 2. Външният държавен дълг на Америка е 1,120 трилиона долара. Стойността на обслужването е 5%. В чужбина има 100 млрд. допълнителни пари. Министерството на финансите „изплаща“ на „кредиторите“ съкровищни облигации на сума от 56 млрд. долара. Допълнителните пари в света стават 156 млрд. долара. Министерството на финансите емитира съкровищни облигации в размер от 156 млрд. долара и пак помага на туземците.

Година 3. Външният дълг на Америка е вече 1,276 трилиона долара. Стойността на обслужването му е 10%. В чужбина има 100 млрд. долара „допълнителни“ пари. Министерството на финансите „изплаща“ на „кредиторите“ съкровищни облигации на сума от 127,6 млрд. долара. Допълнителните пари в света стават 227,6 млрд. долара. Министерството на финансите емитира съкровищни облигации на сумата от 227,6 млрд. долара и отново избавя туземците от проблема как да „стерилизират“ „излишъка“ на пари. (и което е характерно, американското население отново обменя 100 млрд. долара за реални стоки и ресурси).

Разбираемо е, че така може да се случва безкрайно дълго и че този процес не зависи нито от големината на дълга, нито от стойността на обслужването му.

В действителност: „в случай на ръст на американския дълг някой ден ще настъпи момента, когато страната няма да може да го обслужва“, но това ще се случи не в следствие на ръста на дълга, а в следствие на паралелно преминаващите процеси на деградацията на икономиката на Америка, т.е. с всяка следваща година ще трябва все повече влизане в страната на „допълнителни“ физически ресурси, а също така деградацията на производствените сектори на света, настъпваща в периоди на занижени цени на ресурсите. Т.е. в някой момент на Америка ще ѝ трябва астрономическа величина на безвъзмездно предавани физически ресурси, а светът физически няма да може да ги предостави. Ето и в този момент ще настъпи срутването на пирамидата на външния дълг. Но повтарям: това никак няма да бъде свързано с чисто формалните сметки по размера на дълга или процентите.

Вече съм изказвал парадоксалната на пръв поглед мисъл, че „американският външен дълг не съществува“. Мнозина не ме разбраха. Нали уж може да се прочете, че държавният дълг съществува. Има дори и специални хартии – съкровищни облигации. В интернет има брояч, която си смята големината на държавния дълг на САЩ. Как така?

Именно така! Ние сме възрастни хора. Ние уж разбираме, че не всичко е така, както е писано. В анализа ние трябва да се ориентираме за истинското значение на понятието „американски държавен външен дълг“.

Нека видим що е това дълг:

Дългът е парична сума или материална ценност, взета назаем при определени условия.

Ключова тук е думата „назаем“ – т.е. със задължение след това да се върнат.

Що е то „държавен дълг“:

Държавният дълг е резултат от финансовите взаимоотношения на държавите, осъществявани за покритие на бюджетния дефицит. Държавният дълг е равен на сумата на дефицитите от предишните години с отчет на изчислените бюджетни излишъци.

Ето сега, да предположим, че Америка е длъжна на целия свят на еквивалента на 100 млрд. барела петрол. Дали в интернет съществуват хора, които вярват, че Америка някой ден ще се издължи, и при това в петролен еквивалент? Смятам, че не. Хората, способни да вярват в това, имат нямат достатъчен интелект, за да влязат в интернет.

Като правило повече или по-малко разумните хора говорят:

  • Америка ще заема завинаги и дългът ще расте вечно.

  • Америка ще напечата пари и ще си върне дълговете (т.е. всъщност ще ги нулира и няма да даде нищо)

  • Америка няма да си плати дълговете и това ще доведе до нейната гибел.

С други думи обективно Америка не е способна, не може и няма да върне този дълг. От гледна точка на крупните притежатели на съкровищни облигации, абсолютно тъждественото семантично значение се явява следното:

  • Американският държавен дълг е в размер на 10 трилиона долара.

  • Американският държавен дълг е в размер на 10 трилиона долара, но Америка ще си го върне след триста години.

  • Американският държавен дълг е в размер 0 долара, защото Америка е опростила на всички своите дългове.

  • Американският държавен дълг е в размер на 10 трилиона долара, можете да си ги получите от министерството на финансите в 10 банкноти и с тях да си купите 10 чаши кафе.

Всеки крупен собственик разбира, че може да си върне едва незначителна част от парите и то едва докато се намират други туземци, готови и способни да изкупят все по-растящия обем на емисиите на съкровищни облигации.

Нека разгледаме още една не съвсем очевидна работа. Освен американския външен държавен дълг, изразен в съкровищни облигации, съществува още един вид американски дълг – сумата на всички налични и неналични долари, които са в обръщение извън границите на САЩ. Размерът на този дълг няма да видите на брояч в интернет, но той е наистина значителен и напълно сравним с официалната сума на дълга. От тази гледна точка, Америка няма никаква разлика между условните цифри на държавния дълг и не толкова условния оборот на наличния долар някъде там далеч. Свежо напечатаният долар еднократно изпълнява мисията си – да участва в механизма на нееквивалентния обмен на стоки за бонбонки, а след това отива там нейде в световния стокооборот. Можем да го добавим към пирамидата на американския дълг и след това да забравим за него. Америка не възнамерява да обменя в бъдеще тези красиви книжки за нещо реално.

Цялата сума на американския държавен „дълг“, а също така цялата сума на наличните долари, в обръщение зад границата, представлява условната виртуална сума, отразяваща натрупания през десетилетията обем на нееквивалентен обмен, т.е. безвъзмездното предаване на реални стоки и услуги на Америка. Т.е. значението на тези цифри е единствено статистическо и историческо или още публицистите ще могат, опирайки се на тези цифри, да съдят мерзкия паразитен живот на Америка. Тези цифри нямат друга употреба.

Понятието „Американски държавен дълг“ е юридическа фикция, защото отсъства основното юридически значимо условие – възможността за връщане на дълга. Всъщност това е просто толерантен новговор. Хората с възпитание не казват „негра“ вместо „афроамериканци“, не казват „паразитиращи страни“ вместо „постиндустриални страни“ и не казват „сумата, заграбена от гангстерите“ вместо „американски държавен дълг“.

Но понеже не претендирам за званието човек с възпитание, то мога да си го кажа пряко и без извъртане:

Не съществува пирамида на американския държавен дълг. А за сумата, заграбена от гангстерите можем просто да забравим.

Тогава, щом тази пирамида не съществува, то и хиперинфлацията не може да я нулира. А и защо да се нулира нещо, което на практика и така си е нула? Следователно хиперинфлацията не е способна да оказва никакво положително влияние върху проблема с американския дълг. Впрочем, тя не е способна да окаже и отрицателно влияние. Просто защото, както казах, няма никаква разлика каква големина е достигнал американския дълг.

Въпросът е второстепенен и технически как именно джентълмените ще обявят на всички, че никому нищо не дължат. Може да е:

А) Вариант с пълна неплатежоспособност – „Простете, никой нищо няма да получи“

Б) Вариант с техническа неплатежоспособност – „Кълна се в мама, ще ги върна после“.

В) Вариант с конфискация – „Руснаците, китайците и арабите спонсорират тероризма, затова и трябва да им конфискуваме парите“.

Г) Вариант с хиперинфлация – „Вземете своите няколко тона хартия и се махайте от тук“.

При това, ако вариантът за изпращане на майната си или варианта с конфискацията могат да бъде проведен от силна държава с последвало възстановяване на нейната управляваща позиция, то вариантът с хиперинфлацията, предполага жесток удар в това число и по собствената икономика и следователно много слабо решение за слаба държава.

Хиперинфлацията и матрицата на енергийния баланс

На какво може да окаже влияние хиперинфлацията?

Хиперинфлацията е страшна със своята сила на въздействие и тя ще окаже влияние на матрицата на баланса на енергийните потоци и следователно на преразпределянето на реалните физически потоци на енергия, ресурси и стоки между различните сектори на Америка и света.

Както писах по-горе, роля играят единствено наличието в света на допълнителни физически обеми ресурси и способността на Америка да си ги присвои в своя полза. В много тази способност се основава върху създадената от американската система за петродолара и обслужването на световната търговия с него. Всъщност, част от нееквивалентния обмен, който получава Америка е плащането на всички страни по света за използването на действително удобния механизъм на единната световна валута за глобалната търговия. Този механизъм, на свой ред, е способен да функционира единствено докато всички участници се правят, че доларът има някаква истинска ценност. Ако започне хиперинфлация, то това основно условие ще престане да се изпълнява. Участниците на глобалния пазар ще започнах да изхвърлят долара и да преминават към някой друг вариант за разплащане: евро, юан, злато или, възможно, легендарното амеро.

При това наличието на допълнителни ресурси по света и наличието на работещия механизъм на петродолара са еднакво важни за съществуването на долара и са взаимно зависими и взаимно зациклени фактори.

Да пробвам да поясня какво искам да кажа: Да предположим, че през 2019 г. Америка трябва да покрие дефицита във физическите енергопотоци (реални ресурси и стоки), еквивалентни на сумата от 800 млрд. долара.

Ако по света физически има такива ресурси и Америка може да ги вземе, то механизмът ще сработи за пореден път. Дори, ако при това някъде по света на някой да му се наложи рязко да снижи равнището си на потребление или да умре. В такъв случай ще бъдат емитирани нови съкровищни облигации условно на сумата от 800 млрд. долара (макар и в крайна сметка зависимостта не е пряка), които ще бъдат купени или от чуждестранни собственици или Федералният резерв. Тези пари, преминавайки през „реалната американска икономика, ще позволят чрез механизма на дефицита на търговския баланс (хоризонталната ос на матрицата) да докарат (всъщност безвъзмездно) исканите ресурси в страната.

Ако по света няма ресурси в такъв обем, ако съвсем-съвсем няма, то емитирането на съкровищни облигации на сумата от 800 долара няма да помогне, дори и ако се намерят купувачи сред чуждестранните централни банки.

Физическото отсъствие на ресурси няма да позволи да се предаде на страната достатъчно енергопоток за покриването на потребностите ѝ. При такъв случай наливането в пазара на 800 млрд. долара ще предизвика хиперинфлация, участниците в пазара ще загубят вяра в наличието на условна ценност в долара и ще започнат да се отървават от него.

Но какво ще се случи, ако вместо емитиране на съкровищни облигации за 800 милиарда долара, американското правителство емитира 80 милиарда амеро, нова свежа валута с курс към долара едно към 10.

Няма да се случи нищо хубаво. В света, както и преди, ще има свободен ресурс за Америка в размер на десет пъти по-малко от нужното. И следователно, при опит да се обменят свежо отпечатаните амеро за ресурси, точно така ще започне и инфлацията на амерото.

Т.е. замяната на долара с амерото сама по себе си нищо няма да промени. Докато по света има свободен ресурс, който Америка може да прибере, то с тази роля доларът ще се справя. И замяната му в този момент за амеро е напълно възможно и абсолютно по никакъв начин няма да промени средносрочното течение на кризата. А в момента, когато започне инфлацията на долара заради недостатъчно физически ресурси, предназначени за безвъзмездно предаване на Америка, замяната му с амеро, също ще е възможна и нищо няма да промени. Просто вместо хиперинфлация на долара, Америка ще получи хиперинфлация на амерото.

Как ще се отрази хиперинфлацията на долара (или амерото) върху матрицата на енергобаланса?

На първо място загубата на светата вяра в ценността на долара ще доведе до невъзможност за нееквивалентен обмен на физически стоки и ресурси срещу американската валута (както и да се казва тогава). Това ще приведе значението на хоризонталната скала до нулата.

Фактически дори е по-вероятно движение в положителната част на скалата на матрицата по няколко причини:

Ако оборотът на чуждестранния долар се запази, то чуждестранните договарящи, без да продадат каквото и да е в страната за долари, ще се постараят за долари да купят и да изнесат от страната всичко, което не е добре заковано за земята. Започвайки от соята и скрапа и завършващи с органите на младите американци.

За потребителите на международни сметки с чуждестранни валути в Америка ще се наложи да се създаде технически резерв от валути, което ще наложи обмен на част от стоките с чуждестранни валути, т.е. ще се случи безвъзмездна продажба на ресурси в обратна посока.

На второ място хиперинфлацията на долара може да предизвика непредсказуемо движение на световните цени на ресурсите. В зависимост от случайните фактори на изменянето на търсенето, предлагането, запасите и прочее цените могат да се променят по най-причудлив начин. В това число те могат да паднат за известно време под точка си на баланс на вертикалната ос. Но това все пак се отнася до международните пазари. Всякаква хиперинфлация на първо място ще убие фиксираните доходи на хората – т.е. пенсиите, помощите, държавните заплати и заплатите на „ненужните“ професии, които могат да процъфтяват единствено в сити времена. Това е всъщност пълният списък на паразитното население на Америка, за което стойността на ресурсите ще се увеличи в пъти в сравнение с реалните доходи.

Сравнение на ситуацията през 2017 г. (Зелено) и възможната ситуация при хиперинфлация (Червено).

Какво дава това в съвкупност? Движението по двете оси едновременно, напълно ще лиши основаната част от „паразитното“ население на САЩ от енергията, необходима за живот. Може да се говори за падане на плътността на енергопотока на глава от населението, може да се говори за реалния жизнен стандарт, може да се говори за фактически, физически недостиг на стоки и ресурси в страната. Но така или иначе, те ще бъдат лишени от средства за съществуване и от възможност да купуват рязко поскъпналите стоки и ресурси. Реални натрупвания е паразитните слоеве няма. Домовете им, строени от дърво и екскременти и купени на кредит, няма да са нужни на никого, както и автомобилите и прочее псевдотехническа глупост, с която домът им може да е пълна. Те не могат да работят, не са обучени, не искат, а и не могат. Няма да повтарям какво съм писал по-рано в статиите си, но съм уверен, че въпросната спирала ще премине на африканска траектория, т.е. примерно по пътя от Южна Родезия към Зимбабве.

Извинете, ако на някой му се стори, че вече съм писал за това. Въз основа на матрицата на енергобаланса това изглежда по-нагледно. Така или иначе не се съмнявам, че хората вземащи решения в Америка, които и да се – рептилоидите, хората-къртици, евреите или другаря Тръмп, прекрасно разбират тези проблеми и никога съзнателно няма да допуснат продънването на Америка в хиперинфлация. Заради което ще се постараят да продънят там всеки от останалите световни играчи. Това си е нормален бандитски принцип – „Ти умри днес, а аз утре“.

Хората имат странни фантазии, но лично аз съм уверен, че никой от т.нар елит няма да рискува първи доброволно да срути тази система, дори и за това, че да създаде за себе си нова родина извън пределите на САЩ. Повторното създаване на подобно образувание ще бъде сега на практика невъзможно, защото възникването и функционирането на Америка в нейната съвременна форма стана възможно едва при завземането и разграбването на световната система на Съветския съюз. Понеже втори подобен обект не съществува, то и създаването от нулата на втора подобна Америка ще бъде невъзможно.

Инфлацията и матрицата на енергобаланса

Е, ако няма хиперинфлация (осъзната), то тогава какво?

От анализа на матрицата, очевидно съществуват четири метода да се отложи момента на срутването на системата и американските управляващи групи ще използват или ще се стараят да ги използват всички. Америка ще трябва или да понижи зависимостта си от точенето на ресурси гратис или да увеличи количеството на собствената си допълнителна енергия в света.

Първият метод ще бъде опитът да се направи „Америка велика отново“ – т.е. да се проведе реиндустриализация и да се снижи потребността във външната зависимост от енергопоток за сметка на ръст на вътрешното производство на енергопоток. В пълна мярка това е невъзможно за осъществяване – причините за това съм ги обяснявал, но може да се направи опит (какъвто в момента Тръмп предприема) да се снижи скоростта на деградацията на реалната икономика. В действителност шансовете за успех са на практика нулеви.

Вторият метод, това е плавното снижаване на жизнения стандарт на американците (жабата се вари бавно). Проблемът е в това, че тук няма особени резерви, защото равнището на живот, конкретно на афроамериканците и така е нисък. При опит той да се снижи дори още повече, това ще се превърне в катализатор за разрушаване на системата. Също така у американците няма алтернатива, а и в известна степен това и ще се случи.

Третият метод, това е увеличаване на производството на енергия. Т.е. увеличаване на цените на петролаq гарантиращи стабилността и рентабилността на добивите на труднодостижими запаси и даващи възможност да се увеличат добивите.

Според мен това е единственият вариант за оцеляване на цивилизацита или в крайна сметка, вариант да се достигне до преход до друг източник на енергия. Но този вариант задължително подразбира снижаване на жизнения стандарт на американците (Т.е вторият метод). Тук има два проблема: субективер – американците не искат да им понижават жизнения стандарт и Демократическата партия ще се бори яростно срещу това и обективна – няма разерви, позволяващи да се повижава цената на петрола (, което е равно да се понижи жизнения стандарт) без сгромолясване на американската система. Тук си спомняме за 2007-08 г. (Макар и тогава и цената да се бе вдигнала твърде силно).

Четвъртият метод е снижаването на потреблението на енергия по целиясвят, без снижаването на производството ѝ. Това се случва в много страни по света като Гърция и Украйна, т.е. рязко падане на потреблението на енергия (ресурси, товари, услуги) за човека и/или рязкото падане на количеството хора. Основен принцип тук може да бъде изказването, приписване на Маргарет Тачър – „Руснаците трябва да останат 30 милиона души – за добив на петрол и обслужване на петролопроводите“. Общо взето това е и най-оптималния (от тяхна гледна точка) вариант за решаване на проблема. Разбира се, никой няма да унищожава или запраща в нището избирателно, именно руснаците, под секирата ще попаднат всички слаби страни.

Уверен съм, че в една или друга степен, ще бъдат използвани всички четири метода. Съотношението и приоритетите ще зависят от съотношението на силите в управляващите групировки на Америка. Ето сега администрацията на Тръмп ще опита да се съсредоточи на първия, втория и едва-едва на третия. А например, администрацията на Клинтън, почти напълно би се съсредоточила на четвъртия вариант.

Един от вариантите на дейността на екипа на Тръмп по първите три метода ще бъде включването на инфлацията в следните ѝ видове

  • Вътрешна инфлация чрез мита. Това е съчетание на първи, втори и четвърти метод.

  • Девалвация на долара. Така сами ще събират пари от паразитното население на Америка и паразитното население от останалия свят, имащо налични долари, доларови депозити или активи, номинирани в долари, с фиксирана доходност. Това е успешно задействано във всички четири метода.

В пропагндата тези два варианта ще се наричат „Борба с китай за снижаване на търговския дефицит“ Макар и това да не окаже забележимо влияние на ръста на дефцита, то ще доведе до определено понижаване на реалното жизнено равнище на населението на Америка.

Има още два инфлационни метода. Инфлация на разходите чрез реален ръст на петроба и кошницата с валоти. Това ще удари по всички паразитни сектори на света. Това е използване на третия метод. Ръст на лихвите в САЩ по ипотечните и потребителските кредити – това ще бъде чисто вътрешно отнемане на допълнителните средства от местните паразити. Това е в рамките на втория метод.

Всико заедно, сумарно ще намали жизнения стандарт на американците с около 10%. Едва ли повече, още повече че просто няма издръжливост. Не е известно доколко това ще продължи съществуването на системата. При всеки случай, когато резервите за използване на първите три метода се изчерпят, всяка администрация в Америка ще премине към четвъртия метод и ще започне да съкратява „излишните“ потребители в света.

Грешка или невъзможност да се постигнат собствените цели чрез един от тези способи – например, ако „излишнитепотребители“ по света не пожелаят да се съкратят, ще доведе до плъзгане в хиперинфлация.

Заради това и не предполагам висока вероятност за възникване на хиперинфлация в САЩ в близко време, защото икономическата ситуация по света засега не е катастрофална, все още има ресурс, който Америка може да граби. Струва ми се, че дори и ресурс за покриването на бюджетния дефицит, предизвикан от данъчната реформа, можем да се напрегнем и да платив.

Но хиперинфлацията може да възникне като следствие от непримирим вътрешен конфликт между елитите в Амеика, когато тънкият механизъм за управление на осите в матрицата на енергобаланса стане обект на борбата между няколко групировки с несъвпадащи възгледи за това какво, къде и как трябва да се върти.

Според мен всеки вариант за разрушаване на Америка или основното снижаване на нейното равнище на потребление е благоприятно и необходимо за нормалното развитие на Русия през XXI век. Да почакаме, да погледаме.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели