/Поглед.инфо/ Броят на бездомните в Америка се увеличава постоянно, при това за сметка на хората с образование и постоянна работа. Провежданите изследвания на сътрудниците на ООН и на журналистите не престават да удивяват: защо жителите на толкова богата и забогатяваща страна живеят толкова лошо. Наистина, защо?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп успя да поправи това-онова в американската икономика. Например безработицата се понижи до рекордни значение, а ипотечната криза, предизвикала тежката рецесия от 2008 г. окончателно е преодоляна. Но паралелно започна да се увеличава броят на бездомните, при това с бързи темпове.

Причината за това е в непрестанно растящите цени на наемите. Трябва да се разбере, че средното почасово заплащане на труда в САЩ през последния половин век на практика не се е увеличило. Съгласно изчисленията на Института за икономически политики, през 1973 г. то е 16,7 долара, а през 2016 г. – 17,9 (при изчисленията се отчита покупателната способност на долара). Но ако през 1973 г. студио в престижния района на Ню Йорк „Горен Ийст Сайд“ може да се наеме за 300 долара за месец, то сега за 3800.

За да живее в съвременен Ню Йорк и да наеме скромна квартира с една спалня, американецът трябва да печели не по-малко от 27,3 долара на час при пълен работен ден и след данъците. И в случая става дума само за най-големия, а не за най-скъпия град на САЩ. Хората получаващи минимална почасова заплата дори и при пълен работен ден, по принцип не могат да претендират за наем на недвижимо имущество в мегаполисите.

През миналата година Националната коалиция по жилищните проблеми за нископлатените граждани (В САЩ има такава), публикува доклад, според който човек с подобни доходи може да наеме жилище с една спалня само в 12 окръга, разположени в селските райони на Орегон, Аризона и Вашингтон. На останалите територии на страната той ще бъде принуден да живее или при роднини, или на улицата.

През 2017 г. общият брой бездомни американци е 553 742 души. Тази цифра постоянно се увеличава, пир това на улиците живеят не само асоциални личности с криминално минало и вредни навици, но и благопристойни семейни граждани с постоянни доходи. Те се приютяват по каравани и палатки, строят колиби от дъски и картон. Фоторепортажите от местата, където бездомните се събират, приличат на мрачна антиутопия.

„Виждала съм единствено в Мумбай хората да си приготвят храната направо на тротоара“, пише журналистът от „Гардиън“ и специален докладчик на ООН по въпроса за осигуряването на жилище Лилиън Фар. Това не се случва в Индия, а в Сан Франсиско. Изготвяйки доклад за Общото събрание на ООН, през януари Фар се разхожда по центъра на най-богатия американски град и общува с местните бездомни, които пекат царевични питки на огън и се гушат в одеяла. Мнозина от тях са прекарали дълги години на улицата. За домове им служат палатки и спални чували, а за тоалетни бутилки и пластмасови пликове.

„Това е неприемлива ситуация, отчитайки богатството на тази страна“, така специалният докладчик на ООН характеризира ситуацията с бездомните в САЩ. Тя смята, че правителството пряко нарушава чл. 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, гарантираща на всеки достойно жилище.

С Фара не е съгласен министърът на жилищното строителство и градското развитие на САЩ Бен Карсън. „Бедността е състояние на душата“, твърди този виден чернокож републиканец, известен лекар и доста заможен човек. Но традиционният републикански постулат за това, че бедните са си виновни сами за своята бедност, сега изглежда просто нелеп – нищетата застига дори и редовно работещи граждани.

Скорошно допитване между пет хиляди сътрудници на калифорнийския „Дисниленд“ показва, че на 75% от тях постоянно не им достигат пари за всичко необходимо – за храна и за лекарства, а 10% за последните две години известно време живеят като бездомници.

За живота си пред журналистите разказва 59-годишната Били Тейлър, която вече пет години работи в „Дисниленд“ като аниматор. Нейните проблеми започват с нуждата да ремонтира автомобила си: за да осигури 250 долара за ремонта му, тя взима кредит, изплаща за него около хиляда долара, но остава длъжник. Веднъж не и достигат пари да плати наема на квартирата си, хазяинът ѝ и изхвърля на улицата и до сега Тейлър нощува в тази същата машина. Заплатата от 11,5 долара на час не и позволяват да изплати дълговете си и да наеме друго жилище.

Същата година изпълнителният директор на „Дисниленд“ Робърт Игер печели 2000 пъти повече от Тейлър. Печалбите на компанията през последното десетилетие са се удвоили, цените на билетите растат постоянно, но почасовата заплата на работниците се снижава.

По парадоксален начин най-остро проблемът с жилището стои в най-развитите, иновационно и богати щати на САЩ. Районите с максимална концентрация на бездомни са Лос Анжелис, Сан Франсиско и „Силициевата долина“. Само в „града на ангелите“ по улиците спи една пета от всички бездомници в Америка. Но тук няма нищо странно: една от причините за жилищната криза в „Силициевата долина“ е разцветът на иновационните технологии. Високоплатените сътрудници на интернет корпорациите позволяват на рентиерите така да вдигнат наемите, че за обикновения гражданин наемът става непосилен.

Последният скандал по въпроса избухна в „Източен Пало Алто“ - беден съсед на същия „Пало Алто“, където се концентрират офисите на най-известните ИТ компании. Градските власти гонят оттам около 60 семейства, живеещи в каравани, паркирани по пътя. "Просто дойдоха и казаха: „Омитайте се от тук“, заяви 70-годишният Хавиер Хадинес пред „Гардиън“. След като работи като чистач в продължение на 50 години, той се пенсионира, цялата му пенсия е в размер на 1067 долара на месец, което е недостатъчно да си наемеш и най-скромното ъгълче. Известно време Хадинес живее в семейството на доведения си брат, но то е принудено да се премести в съвсем мъничка къщичка и така старецът се оказва на улицата.

Местните жители първоначално се отнасят към обитателите на караваните с подобрение, но скоро очите им се отварят. „Отидох да видя как живеят те и видях, че са просто семейства на работници. Те се борят с всички сили, за да платят наема“, заяви пред журналисти местната активистка Патриция Лопес. Протестите на старите жители не водят до нищо – обитателите на караваните са принудени да си тръгнат.

Особено раздразнение у жителите на Източно Пало Алто предизвиква това, че инцидентът се случва на участък, предназначен за строежа на училище, предназначено за строежа на училище, което се финансира от Марк Зукерберг. Училището е предназначено за бедни деца и печалната ирония е , че най-бедните деца са изгонени от града. Пресслужбата на създателя на „Фейсбук“, впрочем, отхвърля всички обвинения.

Другата иновационна корпорация „Юбер“, плащаща многомилионни заплати на мениджърите, заставя своите шофьори да живеят в нищета. Те не се смятат за сътрудници на компанията, а за независими предприемачи, затова и те нямат профсъюз и не са защитени със закона за минималната заплата. Обречени на конкуренция помежду си, те постоянно снижават цените, като в резултат парите не им стигат и за най-необходимото. Особени проблеми има за тези, които взимат кола от „Юбер“ на лизинг – вноските често са равни на печалбата. В резултат шофьорите оставят автомобилите на компанията, а сами остават затънали в дългове.

Журналистите разговарят с няколко шофьори на „Юбер“, които вече няколко месеца нощуват в колите си. Всички като един молят да не им назовават пълните имена, страхувайки се от уволнение. Всички се срамуват извънредно, че са принудени да живеят в автомобилите. Сред тях има майка с три деца и самотен баща.

Най-поразителното в многобройните истории на бездомните е тяхната непоколебима вярност към компаниите им. С труд оцеляващите аниматори на „Дисниленд“ са щастливи да работят в корпорацията на мечтите си. На шофьорите от „Юбер“ дори и през главата им не идва да се обединят срещу работодателите си. Всички кора живеят все едно американската мечта все още работи, макар че нито трудолюбието, нито усърдието, нито работата по 12 часа на ден не могат да ги спасят от нищетата.

Превод: Поглед.инфо