/Поглед.инфо/ Постоянно се появяват оценки за ситуацията с дълга по света и всички те сочат устойчива тенденция ла ръста по абсолютни и относителни (спрямо БВП) равнища на световния дълг. Един от авторитетните източници за информация за световния дълг е Института за международните финанси (Institute of International Finance IIF) – информационен център създаден от най-големите западни банки през 1983 г. В момента има данни за положението през първото тримесечие на 2018 г. Общата големина на световния дълг през е 1 април е 2018 г. е 247 трилиона долара. Тази сума се разпределя на следните компоненти (трилиони долари): сектор на домакинствата – 47, на нефинансовите корпорации 74, финансов – 61, държавен – 67. Впечатлява и относителното равнище на световния дълг: в края на първото тримесечие той е в размер от 317% по отношение на световния БВП.

Относителното равнище на дълга сред страните от „Златния милиард” е забележително по-високо от средните показатели за света. В САЩ той е равен на 329% , сред страните от Еврозоната е 386,6%, а рекордьор остава Япония- 526,5%. Не се дава оценка за Китай, но се знае, че относителното равнище на дълга е съпоставим с показателите на западните страни. Вече няма нужда да се говори, че във всички страни по света показателят на БВП е раздут – той отразява резултатите от дейността не само на реалния сектор на икономиката, но и сектора на услугите, а много от услугите са чиста фантастика.

Сега за динамиката на световния дълг. Ще представя данни от същия източник за абсолютния размер на световния дълг според данните от края на първото тримесечие на отделните години (трилиони долара): 2003 – 99, 2008 -178, 2013 -2010. Тоест през 2018 г. размерът на световния дълг е 2,5 пъти по-висок отпреди 15 години. Той е по-голям с 69 трилиона долара в сравнение с равнището, което имаме в началото на Световната финансова криза през 2008 г. Само през първото тримесечие на 2018 г. световният дълг се увеличава с внушителните 8 трилиона долара. Предпоставките за следващата световна финансова криза са съзрели и дори презрели. За това предупреждават сериозните и авторитетни анализатори, а също така водещите международни институции като Банката за международните разплащания (БМР), МВФ, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, големите частни банки.

Но изведнъж преди дни МВФ публикува доклад, съдържащ сериозен заряд на оптимизъм по отношение на финансовото и икономическото положение на света. В доклада се назовава сумарната големите на световния дълг през 2017 г. – 182 трилиона долара. Това е значително по-ниско от оценките, давани от Института за международни финанси. Вероятно, използваният метод за изчисляване е различен. Но не това е най-важното. Авторите на доклада поставят ударение върху това, че световният дълг не трябва да се сравнява само с БВП, но и показателите на националното богатство, които, оказва се, растат съществено по-бързо от дълга. Може би опасенията относно настъпващата световна криза са неоснователни: растящият дълг се покрива от бързо растящото богатство.

Известни са оценките на богатството на отделните страни и света като цяло, които се правят от швейцарската банка Credit Suisse и се публикуват ежегодно в доклада Global Wealth Reportл Този показател (National net wealth, чисто национално богатство) се изчислява като показателя „чисти активи (net assets) у всяка компания: общата големина на активите с вземане предвид на задълженията. Така ето го сумарния (по света) показател на богатството на света през 2017 г. е в размер на 280, 3 трилиона долара. В доклада на МВФ се представят цифрите на сумарното богатство по света за предишните години (трилиони долари): 2000 г. – 117, 2005 г. – 172,3, 2010 – 219,8, 2015 г. – 219,8. В периода 2000-2017 г. чистото световно богатство се увеличава 2,4 пъти, за това време числеността на населението на планетата се е увеличило от 6,1 до 7,5 милиарда души, тоест със 123%. Оказва се, че средното благосъстояние на света забележимо се е увеличило.

А ето го и разпределението на световното богатство по страни. Абсолютен и засега недосегаем лидер е САЩ – 93,6 трилиона долара или трета от световното богатство. Следващи са (трилиони долари): Китай – 29, Япония – 23,7, Великобритания – 14,1, Германия – 13,7, Франция – 12, Италия – 10,9. Русия е на 19 място по показател на чистото национално богатство в размер на 1,9 трилиона долара. Използването на въпросния показател по съвършено различен начин подрежда страните в сравнение с ползването на БВП: по показател на БВП делът на САЩ в света е по-скромен – една четвърт. По показател на БВП, разчетен на паритет на покупателната способност на валутите (ППС) , Китай през 2017 г. вече с 20% задминава САЩ, а по показател на чистото национално богатство Китай се оказва три пъти по-малък от САЩ.

Мнението ми е следното: ако показателят на БВП се оказва „криво огледало” на икономиката, то показателят national net wealth изобщо ни в най-малка степен не отразява състоянието на реалната икономика. По простата причина, че всички активи, на чиято база се изчислява показателя, в значителна чест представляват пяна – това са финансовите активи, които почти напълно са загубили връзката си с реалната икономика. Това е съвкупността от „финансовите инструменти”, обслужващи казиното, а не промишлеността, селското стопанство, строителството и др. тоест отраслите, които съставят основата на реалната икономика.

Капитализацията на фондовия пазар на САЩ в началото на 2018 г. превишава 30 трилиона долара. Още един раздут актив е т.нар интелектуална собственост от няколко трилиона долара. Прибавете и „прегрелите” (преоценени) пазари на недвижимо имущество и т.н. Няма нищо странно, че САЩ въпреки огромния си общ дълг изглеждат с рекордно високо чисто национално богатство. В САЩ, както никъде по света, са развити финансовите пазари, създаващи оптически ефект на огромни богатства. Но това не е богатство, това са балони Те ще започнат да пукат, както през 2008 г. и пред очите ни ще се изпарят милиарди, трилиони долар. Така, както по време на „горещата” есен на 2009 г. само между 19 септември и 7 октомври акциите на американските компании паднаха с 3,4 трилиона.

Тук си имаме работа не с икономика, а с мошенически механизъм, който трансформира кредитите и заемите (съответно и породените от тях дългове) в балони. На всеки долар дълг се създава (условен пример) реален актив от 5 цента, а при някои пазарни балони дори 2-3 пъти по-малко. Възниква илюзията за „ефективна икономика”. Но когато балоните пукат и настъпва моментът на истината: няма с какво да се покрият дълговете. Икономиката е гръцка дума, която буквално значи „домакинство”. Ние имаме работа с феномен, който е по-правилно да наречем балононодуване. На първо място надуване на балони на различните пазари. На второ – баламосване на доверчивото общество, което влага парите си в тези балони.

Съставилите „оптимистичния” доклад на МВФ знаят прекрасно тези азбучни истин, но участват в надуването на пазарите и в баламосването на публиката.

Послепис: Ако оценим икономиката на САЩ без активите, които наричам пяна, то смятам, че реалният показател на националното богатство на САЩ ще бъде нулев и дори отрицателен. САЩ са фалирали и продължават да живеят в дълг, уверявайки, че всичко им е наред. В някои сектори на американската икономика този „медицински факт” не може да се отрече. Така според официалната американска статистика 20% от домакинствата (16,6 милиона) имат през миналата година чисти активи с минусов знак. Иначе казано всеки пети американец със своето семейство е напълно и безусловно банкрутирал: дълговете им са повече от цялото им имущество – движимо и недвижимо. Американците са затънали в дългове по най-различни кредити – потребителски, студентски, ипотечни, по кредитните карти, автомобилни и т.н. И такива мащаби на дълговете се наблюдават, отбелязваме, още по спокойното време, което властите наричат „икономическа стабилизация”. Ако кризата удари, стремителното обезценяване на активите на домакинствата ще направи напълно банкрутирало половината от населението на Америка.

Превод: В.Сергеев