/Поглед.инфо/ На преминалите в САЩ на 6 ноември междинни избори и двете страни – и демократите, и републиканците, обявиха своята победа. Формално по-прави са демократите. Досега републиканците контролираха и двете камари – и Сената, и Камарата на представителите. Последната бе отнета от демократите, но такъв резултат наистина може да се смята за пирова победа.

„Преди всичко мащабите на привлечените от Демократическата партия ресурси, а също хорът на антитръмповските медии в тази кампания, надминаха по размер дори и това, което стана на президентските избори през 2016 г. Но постигнатият резултат е несъразмерен с изхабените усилия. Решителна промяна в настроенията на избирателите нямаше. А ако се вземе предвид, че и самите демократи и прословутата експерта общност отново единодушно пророкуваха пълната им победа и в двете камари, то засилването на републиканския контрол над Сената може наистина да се смята за поражение на Демократическата партия. Така и каза Тръмп: „Оглушителен успех тази вечер”, благодаря на всички!” Важно е и това, че мнозина нови сенатори-републиканци достигнаха до горната камара благодарение лично на Тръмп. Още едно важно обстоятелство е че на тези избори никой не успя да открие дори намек на прословутата руска намеса. Следователно външната намеса няма нищо общо с това, че демократите не могат да постигнат съществено преимущество над своите съперници.

Някои американски анализатори смятат, че демократите не трябва да се чудят, ако резултатите от настоящите избори не доведат до престоя на Тръмп начело на Белия дом за още шест години. Този парадоксален избори се прави на основата на това, че противостоенето на по-високо равнище от междупартийното – между левицата и десницата, остава нерешено. Това, че либерално настроените демократи победиха на изборите в Камарата на представителите, няма да им позволи да се избавят от Тръмп, защото Сенатът ще налага вето на всички движения в това направление. Междувременно консервативно настроените избиратели, както вътре в Републиканската партия, така и извън нея, опасявайки се от утвърждаването на „либералното царство” могат още повече да се консолидират около Тръмп. Нали на дневен ред е защитата на традиционните ценности на американското общество. Това, че демократите със своя успех са задължени в значително степен на привличането на различните малцинства, смятани за маргинални, може да разочарова и отпъди мълчаливото мнозинство в Америка.

В резултат на изборите може да се разплете и друга интрига около Тръмп. Той обяви за оставката на важна фигура в политическата система на САЩ – на генералния прокурор Джеф Сешънс, едновременно оглавяващ и министерството на правосъдието (длъжностите генерален прокурор и министър на правосъдието на САЩ.

Недоволството на Тръмп към Сешънс, с когото те някога са съратници, се определя от това, че напускащият генерален прокурор се самоотстрани от намесата в разследването на Робърт Мюлер за „руската следа” в американските президентски избори. Само по себе си това разследване няма никакви сериозни доказателства и отдавна е на системи и изкуствено дишане, за да бъде инструмента на демократите срещу Тръмп. Ако резултатите от разследването бяха обявени преди изборите за конгрес, то щеше да е напълно вероятно, че републиканците щяха убедително да спечелят не само сената, но и камарата на представителите. А това би било пълен триумф за президента. При това Сешънс има всичките юридически основания да прекрати скъпата и изсмукана от пръстите кампания на Мюлер. Но той премина към другия лагер и не успя да устои пред масираното пропагандно въздействие на мейнстрийм медиите на САЩ. За юрист от подобно равнище такава зависимост е недопустима. Сега изглежда, че ръководителят на Белия дом ще се съсредоточи да постави на поста генерален прокурор фигура, която на първо място ще се заеме да прекрати омръзналото на президента дело за „наговарянето с Русия”.

Засега надзорът над случая е връчен на изпълняващият длъжността Генерален прокурор, ръководител на апарата на министерството на правосъдието. Матю Уитакър. Последният вече каза, че разследването е разширено и до тези, които нямат пряко отношение към намесата на изборите. Така според Уитакър Мюлер се занимава и с разследване на Trump Organization, която няма нищо общо с изборите от 2016 ж. Но Уитакър, докато е изпълняващ длъжността, едва ли ще успее да постигне прекратяване на разследването. Тази мисия най-вероятно ще бъде дадена на постоянния прокурор. Окончателната кандидатура за този пост засега не е определена.

Не е трудно да се предвиди, че демократите, като разчитат на новото мнозинство в Камарата на представителите, ще се противопоставят категорично на спирането на дейността на комисията на Робърт Мюлер. Вече е известно с какво ново съдържание искат да запълнят изчерпано разследване. Това е обвинение в „изпиране” на мръсни руски пари от компании на Тръмп в миналото. Очевидно изчислението се основава на факта, че почти всяка икономическа дейност на Русия на американския пазар се счита за „токсична” и всякакви руски инвестиции в САЩ могат да бъдат обявени за „мръсни”". Между другото, това е още едно сериозен призив към руските икономически субекти за това, доколко са ненадеждни техните инвестиции в американски предприятия и банки. И не е известно дали Тръмп ще поиска (или успее) да промени настоящия курс в руско направление, дори и „справил се с Мюлер”. Твърде далеч е стигнал американският президент в своите доказателства, че той може да бъде по-категоричен спрямо Русия, отколкото който и да е друг негов предшественик.

Като цяло загубата на една от камарите на Конгреса от републиканците не означава голяма загуба лично за Тръмп. Като няма достатъчно подкрепа сред съпартийците си, той и преди се натъкваше на опозицията на законодателните органи по много въпроси. И сега той за първи път получи твърдо „тръмпово” мнозинство поне в Сената, защото мнозина негови членове са му задължени за попадането си в него. Аналитиците са сигурни, че Тръмп ще се постарае максимално да използва всички възможности за управление с опора на пълномощията, преди всичко на горната камара. Вместо решително настъпление срещу позициите на Тръмп демократите в камарата на представителите могат да бъдат въвлечени в безкрайни вътрешнопарламентарни спорове по повод прерогативите на всяка от съставящите Конгреса части. А Тръмп междувременно с присъщото си упорство ще прокарва избраната си линия. Президентът на САЩ вече демонстрира как умее да прави така.

Превод: В.Сергеев