/Поглед.инфо/ Точно преди 25 години в САЩ се провежда една от най-неуспешните специални операции в историята на специалните служби на света. Кървавата драма в ранчото „Маунт Кармил“, където се установява сектата „Давидова клонка“ се предшества от цяла верига шокиращи събития, но основен шок за страната става ужасната смърт на 82 души, сред които 28 деца, по вина на агентите от ФБР.

Злоупотребите на полицията, непрофесионализмът на агентите от ФБР, несъгласуваността на действията на спецслужбите и откровената глупост от страна на всички горепосочени – ето го непълният списък с обвиненията, които са повдигнати срещу властите от обществените активист, редом с медиите и с роднините на жертвите от трагедията, влязла в историята като „Трагедията в Уейко“ и „Обсадата на „Маунт Кармил“.

В страната на сектите

През май 1992 г. заместник-окръжният шериф от град Уейко в щата Тексас се свързва с федералната агенция на САЩ – Бюрото по алкохол, тютюн, огнестрелно оръжие и взривни вещества (ATF), за да съобщи за произшествие. По време на доставки в ранчото „Маунт Кармил“ един от кашоните „пада от колата“, след което се изяснява, че в него се намира огнестрелно оръжие.

Претърсването на пощата в САЩ е строго забранена, а свободата на вероизповеданията се гарантира от конституцията. Заради това, както и заради особеността на формирането на местното общество (европейците се прехвърлят в Америка, спасявайки се в това число и от преследвания на верска основа) в страната съществува поразително религиозно многообразие – САЩ дори често се нарича страна на сектите. Но свикването с многообразието изобщо не означава отсъствие на подозрителност. И ако недалеч от града ти живее необичайна религиозна община, при която пристигат тежки кутии незнайно с какво, случва се тези кутии да „паднат от колата“.

Притесненията на шерифа са оценени по достойнство – ATF започва собствено разследване. Федералният агент Дейвид Агилера се заравя в документите и разбира, че в ранчото е доставено оръжие, негови части и боеприпаси на сума от над 40 хил. долара. В поръчките има и полуавтоматични карабини. Един от съседите разказва, че неведнъж е чувал изстрели откъм „Маунт Кармил“.

Всичко това е изтълкувано от специалните служби, меко казано, неадекватно.

Обучението на войнството Христово

„Давидова клонка“ се нарича обичайно „секта“ от медиите, но това не е напълно правилно. Сектата по определение е религиозна група, отделила се от основно учение и противостояща му. Такива са, например, протестантите от гледна точка на католицизма, но самото протестантство е съвкупност от независими църкви, а също така на организации, стоящи между църква и организация – т.нар. деноминации. Понякога секти се наричат именно те.

Деноминациите са обичайни за „едноетажна Америка“ – прашасала, захлупена, не много перспективна, богата или образована, но затова пък доста религиозна. Достатъчно е да се появи ярък и харизматичен проповедник, който да умее да води хората след себе си, за да възникне нова „църква“, деноминация, религиозна организация, ако ви харесва – „секта“. Неслучайно сред най-страшните разкази на Стивън Кинг попада „Децата на царевицата“ – най-силно плаши това, което лесно може да се представи.

Именно така в американското протестантство се заражда движението на Адвентистите от седмия ден, които проповядват приближаването на апокалипсиса. Вече от него със старанията на проповедника Виктор Хутев се отделя още по-радикална организация, която се установява в ранчо в Тексас, наричайки го „Маунт Кармил“. Планината Кармил се споменава в Библията и се приема от членовете на организацията като мястото на настъпващата битка между доброто и злото.

В началото на 90-те години общината е оглавена от още един ярък проповедник – Дейвид Кореш, в последствие обявил се за божи син.

Майката на Дейвид при раждането му няма дори 15 години. Момчето е дадено на осиновяване, то така и не завършва средно училище, но затова пък наизуст цитира Новия Завет. В което намира и пътя си. Проста история на американско момче от дълбоката провинция.

„Давидова клонка“ под ръководството на Кореш се готви за последната битка със силите на Сатаната. Причислявайки се към 144-те хиляди избрани от Откровението на Йоан Богослов, те тренират, за да може в деня на Второто пришествие да се присъединят към войнството Христово. За тази цел и купуват оръжие (подчертаваме, съвършено легално), за тази цел и провеждат тренировки и стрелби.

Ако специалните служби веднага бяха взели под внимание тези обстоятелства трагедията щеше да бъде избегната. Но ATF избира друга линия на поведение.

Армията се готви за арест

По време на своето разследване агент Агилера се свързва с официалния доставчик на оръжие в „Маунт Кармил“. Той се учудва от случващото се, звъни на Кореш и обяснявайки му проблема, предава слушалката на Агилера. Проповедникът кани агента в ранчото, предлага му да прегледа запасите с оръжие и да провери необходимите документи.

По неизяснени и до момента причини агентът не се възползва от поканата. Вместо това той поставя върху „Маунт Кармил“ постоянно наблюдение на ATF. При това толкова явно, преднамерено и непрофесионално наблюдение, че скоро за него знае целият окръг. Например провеждащите следенето агенти се представят за студенти, докато са на около 40 години и се разкарват със скъпи машини. А от отворените прозорци на наетата къща недалеч от ранчото по цял ден стърчат телеобективи.

Едва ли подобно развитие на събитията би могло да повлияе положително на състоянието на членовете на очакващата апокалипсиса секта.

На основание данните от разследването и наблюдението Агилера получава официално разрешение за обиск на „Маунт Кармил“ и арест на Кореш. Както се изяснява в последствие, данните са нагласени.

Вместо просто да пристигне в ранчото със заповедта, ATF разработва цяла войскова операция. За обиска и ареста са мобилизирани 76 агенти, които се отправят към военна база „Форд Худ“, където преминават допълнителна подготовка.

Крещящият идиотизъм на ситуацията се проявява и в това, че Дейвид Кореш изобщо не е затворник в своето ранчо. Той постоянно ходи за покупки в Уейко и тича сутринта по гащета край къщата, където стоят наблюдателите от ATF. В докладите им се споменава за тичащ бял мъж, но на никой не му минава през главата по-рано установената личност на Кореш.

В последния ден на зимата на 1993 г. агентите от ATF в база „Форд Худ“ са натоварени в служебен транспорт и колона от 80 автомобила приближава към ранчо „Маунт Кармил“. Поддръжка от въздух се осъществява от три хеликоптера на Националната гвардия. Така започва внезапна операция, равнището на чиято внезапност добре се демонстрира от факта, че телевизията и пресата се оказват във фермата час преди пристигането на „кавалерията“.

Загубил се, един от журналистите пита за упътване местен жител, разказвайки му междувременно за готвения щурм. „Местният жител“ се оказва един от давидианците.

Членовете на сектата не просто следват принципа „моят дом е моята крепост“. Както показва в последствие разследването, те възприемат абсурда на случващото се през призмата на своите религиозни убеждения. Тоест като един от признаците на идващия апокалипсис.

Всичките грешки на спецслужбите

Силите на полицията, ФБР и на Националната гвардия започват обсадата на ранчото, в центъра на което е издигнат голям общ дом. Обсадата се съпровожда с престрелки, престрелките с жертви, но като цяло се провежда странно до объркване.

Специалните служби знаят, че сред отбраняващите се сектанти има не само жени, но и най-малко 20 деца. Тоест не може по никакъв начин да се приеме, че всички блокирани на място хора са въоръжени престъпници. На теория операцията трябва да се превърне в операция по освобождаване на заложници, но на теория. На практика, докато едната група фебееровци води преговори за освобождението на жените и децата, другата с танкове унищожава постройките и имуществото на сектата около общия дом. Това се нарича „психологически натиск“.

По периметъра на ранчото са установени мощни тонколони, през които на кръгъл час с оглушителна сила се пуска една и съща песен на Нанси Синатра или котешко мяукане. В последствие това се нарича „изтезание с безсъние“, но тогава се смята за разумен начин за въздействие, който да принуди сектантите да се предадат.

При това в дома са изключени връзките, електричеството, прекъснато е водоснабдяването. Налага се давидианците да пият дъждовна вода.

Обсадата продължава 51 дни. Както отбелязват в последствие, по време на специалната операция специалните служби извършват всички възможни и дори невъзможни грешки.

На местопроизшествието пристигат специални групи от ФБР по водене на преговори и по освобождение на заложници, но не е осигурено адекватно взаимодействие между тях и силите на Националната гвардия. Случват се поразителни инциденти, когато преговарящите от страната на властите разбират за началото на поредната танкова „атака“ срещу ранчото от самите сектанти.

Няма никаква необходимост за обсадата да се мобилизира тежка армейска бронетехника или авиация (в региона непрестанно кръжат хеликоптери – още един метод за психологическо въздействие). Просто оглавяващият тази операция представител на ФБР няма необходимата професионална подготовка и получава назначението по териториален принцип, без съображения за знания и опит.

Няма ротация на мобилизираните в обсадата хора. Почти два месеца „на позиция“ се намират едни и същи агенти, на които всичко случващо се в крайна сметка им омръзва до смърт. Те се стремят да разрешат проблема колкото се може по-скоро и са готови а това на всички методи. Ръководителят на специалната операция сам е привърженик на активни действия, но го сдържа позицията на генералния прокурор, който не се съгласява на щурм.

Химическа атака срещу жени и деца

Търпението на „федералните“ се изчерпва на 19 април 1993 г. и е решено сектантите са де изкарат навън със сълзотворен газ. На допълнителен ефект на танковете е наредено да пробият на няколко места стените на къщата, да направят дупки в тях.

До ранчото са доставени цилиндри с газ CS. Въпреки, че в „Маунт“ Кармил се намират жени и деца, е дадена заповед да започне химическа атака. При това ръководството на операцията не отчита прогнозата за времето: в района Уейко духа силен променлив вятър, сълзотворният газ се отвява от дома и от него пострадват самите фебееровци.

Когато запасите в бутилките свършват, е взето решение сградата да се обстрелва с шашки със сълзотворен газ. Химическата атака продължава около шест часа.

Според една от версиите, именно шашка със сълзотворен газ предизвиква пожара в „Маунт Кармил“. Според друга – специалните части използват при обстрела на ранчото запалителни патрони. Официалната гледна точка за случилото се е следната: разбирайки, че започва щурм, сектантите се самозапалват.

Пожарникарите дълго време не са допуснати на мястото на пожара, защото в сградата се намират боеприпаси. От обхваната от огън постройка се измъкват едва девет членове на сектата. Още 82 души, в това число 28 деца, загиват.

***

Днес за „Давидова клонка“ пишат като за тоталитарна деструктивна секта, чийто лидер напълно подчинява паството и присвоява неговото имущество. Жените в общината имат право да влизат в интимна връзка единствено със самия Кореш, който предпочита момичета на 10-14 години.

Видимо всичко това е истина. И никой няма намерение да избелва образа на сектата, обявявайки всички загинали за невинни жертви. В края на краищата, адептите на „Давидова клонка“ водят престрелка с федералните агенти, при която загиват четирима сътрудници на специалните служби.

Но каквото и да се случва зад стените на „Маунт Кармил“, то едва ли оправдава действията на полицията, ATF и на ФБР, които в крайна сметка водят до трагичната гибел на почти всички давидианци.

Превод: Поглед.инфо