/Поглед.инфо/ Сега много, даже доста интелигентни анализатори обещават сериозни проблеми за най-голямата икономика в света. Поради много причини - но главно защото настоящият етап на икономическа експанзия в САЩ продължава неприлично дълго. Още някакви си девет месеца и ще бъде най-продължителната в американската история.
Всеки си спомня, че дърветата не растат до небесата, затова колкото по-дълго продължават да растат, толкова по-вероятен става спадът.
Обаче, нито една икономика не се движи от разширяване към рецесия просто така. Кризата започва, когато на вълната на еуфорията на бизнесмените, инвеститорите и обикновените граждани всичко стане прекомерно. Прекомерни инвестиции въпреки нарастващите рискове. Повишена заплата с откъсване от производителността на труда. Фонтаниращи пазари без връзка с основните показатели на производителите. Свръх потребление на домакинства, без да се имат предвид финансовите възможности.
В някакъв момент всички тези диспропорции, натрупани и наслоени един върху друг, се сриват върху икономиката като снежна топка. И тогава всяка дреболия като рухването на някакъв малко известен фонд се превръща във взривател. Еуфорията се заменя от паника и растежът се превръща в рецесия.
Сега, въпреки известната нервност на пазарите на Америка, нейната икономическа основа все още е солидна. И основният й индикатор - пазарът на труда - рисува напълно уникална картина.
Може би за пръв път в историята се е създала ситуация, при която общият брой на свободните работни места там е по-голям от броя на безработните. Това означава, първо, че икономиката продължава да създава работни места, т.е. бизнесът в повечето сектори все още се разширява. И второ, това показва, че ръстът на заплатите остава под контрол.
А затова страховете на мнозина и надеждите на някои, че още през следващата година Америка ще се изправи пред нова рецесия, не изглеждат оправдани. Още повече,че междинните избори в САЩ направиха преминаването на рисковите иновации на Тръмп през Конгреса много по-проблематични и това е като вид политическа гаранция за икономическото статукво. В края на краищата, икономиката е точно това, с което се занимават нормалните хора, когато не им пречат политиците.
Да, винаги остава вероятността на човешкия фактор. Например, погрешни решения на паричните власти или някаква нова остра фаза на търговската война с Китай. Но всичко това е хипотетично - рискът от тухла по главата, от която никой изобщо не е застрахован. Така че нашите мечти за по-добър живот, традиционно свързани с мечтата за американския колапс, са все още неоснователни. Уви и ах.
Превод: В.Сергеев