/Поглед.инфо/ В тази статия искам да споделя неголяма теория за това, какво значи да си американец. Както винаги, вие ще съдите, дали тази информация ви е била полезна или не. Всичко, което е кажа е личното ми виждане.
Всяка теория, посветена на това, какво значи да си американец, трябва да се обясни с един характерен и поразителен факт: жестокост. Америка е една от особено жестоките нация в съвременния свят. Тя е новият Рим. В нея няма нормално функционираща система за здравеопазване, образование, транспорт, медии, мрежа за сигурност, стабилност, защита. Средната класа се руши, а продължителността на живота пада. Младите хора се лишават от живот заради недостиг на инсулин. Възрастните хора от средната класа живеят и умират в колите си. Децата се убиват взаимно в училищата. Съчетанието на такива патологии не се наблюдава никъде другаде – на никое друго място по света. Дори в Пакистан, Коста Рика и Руанда. Светът се ужасява от дълбочината на американската жестокост.
(Разбира се, не казвам, че всички американци са жестоки. Имам предвид, че всяка страна има отношение и позиция и Америка не е изключения. Също така не казвам, че Америка е „най-жестокото общество на света“. Наистина ли можем да съдим за това? Но тя със сигурност е особено жестока – един вид изключителен пример – по странен, ненужен и уникален начин).
Позволете да ви обясня. Скандинавците са най-щастливите, дълго живеещи и процъфтяващи хора на света, защото не се наказват един-друг постоянно, а напротив – подкрепят се. Но американците не вярват в тази реалност. Това, което обединява многообразните проблеми на Америка е митът за жестокостта.
Откъде се е взел този мит? Отговорът на този въпрос трябва да се намери, ако наистина искаме на разберем Америка. Честно казано, задавал съм си го от дете. Някога мислех, че работата е в капитализма, патриархата, расизма. Но сега смятам, че те са просто прояви на нещо. Има нещо по-първично, фундаментално и уникално.
Америка е страна, невероятно съчетание на неща, уникални за историята. Тя е обетована земя, но за презрените. Те на вълни се стоварват на бреговете. Първоначално пуританите, над които се гаврят в Англия. След това селяните, фермерите и престъпниците от цяла Европа. След това китайците, японците, латиноамериканците. Днес мюсюлманите.
Всички тези емигранти, по правило, имат обща черта. Те се намират на дъното на социалната и икономическата йерархия в своите страни. Всичките. За последно време ситуацията леко се е променила, но Америка е основана за тези, които са презирани и ненавиждани. Към хората се отнасят като с боклуци, нищожества, роби, изгнаници, който не заслужават уважение, достойнство или принадлежност в обществата, където са се родили.
Позволете да ви обясня. Аристократите – британските лордове, германските графове и италианските барони не емигрират в Америка. Тук се стичат немските и ирландските селяни, шведските фермери, обитателите на италианските гета. Обетованата земя примамва хората, стоящи долу в йерархията, угнетени и потъпкани.
И така, по начало английските и френските заселници мислят, че Новият свят принадлежи само на тях (затова и започват един вид геноцид срещу коренните жители). Но те не мразят единствено туземците заради това, че заплашват естественото им право за Обетованата земя. Под ненавистта попадат и следващите вълни заселници. Англичаните мразят французите. Французите ненавиждат немците. Немците мразят ирландците. Ирландците мразят италианците. И така нататък. Това е исторически факт. Виждате ли как се формира шаблонът?
За момента всичко е някак си абстрактно, затова ми позволете да конкретизирам. Така в Америка пристига вълна заселници от Англия. Те заемат върхушката на йерархията, долу в която се намират туземците и тъмнокожите. След тях следва вълна немци, които започват да се борят с англичаните, за да заемат горната степен от йерархията. Следват ирландците. Отново борба за относително господство над всички останали.
Виждате ли, решаващият фактор се заключва в това, че подобно не се случва никъде по света – вълна заселници, които отчаяно се опитват да заемат горните стъпала на йерархията, при това от самото начало те са на дъното, презирани са. В Европа, Азия и Южна Америка йерархията се създава отдавна – може да се разруши единствено с революция. Америка е единствената страна, където се случва постоянна реконструкция на йерархията. В резултат жестокостта става начин на живот – как може да се постигне доминиране над следващата вълна заселници.
Всяко ново племе, пристигащо на Обетованата земя, носи бремето на презрението, гнета, потъпкването. Накрая, то застава по-високо в социалната йерархия. То повече не е на дъното. Там се оказват други. И така се води постоянна борба за относително положение в растящата йерархия – следователно доминирането, конкуренцията, завоеванията стават културни ценности, норми и институционални цели. Като начин на живот се ражда жестокостта.
Презираните англичани ненавиждат новопристигналите презирани французи. Презираните французи ненавеждат новопристигналите немци и така нататък, да не говорим за коренните жители, тъмнокожите и азиатците. Това е безкраен порочен кръг. Америка се учи да бъде жестока, постоянно създаваща нови йерархии за завоюване на плодовете на Обетованата земя. Но разрастващите се йерархии изискват още по-силна жестокост. И по ирония на съдбата всичко се дължи на това, от което бягат презрените хора в Америка.
(Ще добавя и периферна гледна точка. Презрените, които пристигат в Обетованата земя, с най-малка вероятност искат да я делят с друг – защото, най-накрая, са получили това, което им се струва, им принадлежи само на тях. Днешният слуга иска да бъде утрешен господар. Днешният селянин иска да бъде утрешен земевладелец. Днешната жертва се стреми да бъде утрешен угнетител.)
И сега какво всъщност се случва в Америка, ако се изразяваме с по-съвременни термини? Хората се участ да прехвърлят своя гняв, ярост и страх на тези, които са по-слаби от тях. Някой ирландски слабак е пристигнал в района? Да го изгоним незабавно. Никакви китайци. Италианци? Трябва да ги изгоним от града.
Така практика става норма. Жестокостта се превръща в начин на живот. Племе след племе презрени бягат към Обетованата земя и всяко иска да получи по-високо положение от предишното. Хората, които са ненавиждани и смятани за изгнаници, накрая получават статут и принадлежност, угнетявайки следващата вълна. Така че никога не се създават и механизми, които да позволят разумно да се разпределят териториите и ресурсите на Обетованата земя.
Американските лидери се опитват да се намесят от време на време. „Втората харта на правата“ на Франклин Рузвелт, въвеждането на по-справедливо общество от Джон Кенеди и така нататък. Но те не постигат успех, защото се борят с история на жестокост, която не разбират. Те никога не казват: „Почакайте, какво е общото между всички ни, американците? Нас ни презират. Присмиват се над нашата история. Изгнаници. Ето това ни обединява! Нека сложим край на потъпкването. В противен случай какво сме научили всъщност. Ние продължаваме да повтаряме същата история на жестокост, от която сме се опитали да избягаме“.
Колко тъжно. Американците пристигнаха на Обетованата земя, но не успяха да избягат от себе си. Всяка нова вълна, опитваща се да се извиси над следващата, строи още по-жесток свят от предишния. Безкрайна борба.
И какво имаме днес? Угнетяването става национална институция, норма и начин на живот. Стрелба в училище? Не е нужна забраната за оръжие – нека децата се учат да стрелят. Продължителността на живота спада? Не трябва да се провежда реформа в здравната система – нека хората се занимават със самолечение с опиоиди. Образованието струва много пари? Вземете кредит. Ние потъпкваме децата, младежите, бедните. Мога да представя много примери. Но вие, преди всичко, вече сте разбрали същността. Какво значи да си американец? Наистина да „си“- да виждаш, чувстваш, мислиш, действаш по американски, дотолкова, че да не го осъзнаваш, защото това е неосъзнато, рефлексивно, невидимо?
Това значи да се потъпква, а не да се издига. Днес жестокостта е същността на институциите, смисъла на нормите и ядрото на извратената идея за добродетелта според която, наказвайки хората, ние им помагаме да станат по-добри. Това е което американците очакват един от друг и си раздават. Това е ужасното бреме на Обетованата земя.
Проблемът се заключва в това – обществото от хора, потъпкващи се взаимно, трябва да рухне. Как иначе? Ако хората не си помагат взаимно, обществото не може да расте в количествено и качествено отношение.
Америка никога не се е опитвала да реши проблема със жестокостта. Вместо това тя развива отбранителната митология за гостоприемството. Това е лъжа, която открива истината: Америка е Обетована земя за изгонените маси, но само за тези, които водят постоянно борба с другите племена.
Обетованата земя е подобна на райска градина. Но кой може да живее мирно в градината, освен ангелите? Порочните хора са предназначени единствено, за да бъдат изгонени – те винаги достигат до състояние на конфликт, напрежение, глад и злост. Презрените се нуждаят най-много от изцеление, в противен случай ще продължат да опустошават райската градина.
Така градината, дадена на презрените е война, очакваща своя час. Война срещу себе си. Америка е обхваната от тази война и така е било винаги. Това е война, предизвикваща жестокост. Но краят на тази война не е победа, а крах.
Превод: Поглед.инфо