/Поглед.инфо/ Светът се разлюля като при земетресение. И изтръпна. Доналд Тръмп победи в президентските избори на САЩ. Трусът бе така зашеметяващ, че тектоничният му резонанс не можеше да бъде обхванат нито от скалата на Рихтер, нито в графите на Шпонхойер-Медведев.
Джордж Фридмън написа, че степента на изумление от неговата победа е безпрецедентна. Тома Томов я определи като експлозия в мозъка. А ние в „Зора” просто въздъхнахме: сбъдна се пророчеството наше. Нескромно е да го подчертаваме, но нали само преди брой бяхме писали (“Речта на Тръмп, която взриви Америка”), че президентските избори ще променят този свят, изправен пред бездната. И че Тръмп е осъден да спечели. Основанията за това са много и сега няма да ги припомняме. Още повече че и когато изричахме тези думи, ние не мислехме за щастието на Америка и за всемирната въздишка на облекчение, а за тази тежка, жестока, безока българска съдба, която ни заставя да сме все в крокодилските челюсти на световната геополитическа захапка на епохите. Защото историята сякаш развива своята низходяща спирала и ни изправи като самотна топола в ледената пустош на безвремието – направо в 14-ия безмилостен век! Сами като вятъра в прерията, както би казал поетът, сами като бутилка на маса без хора. И този стих е може би най-кратката характеристика на българската участ в тези два торпилиращи всяка надежда мандати на Барак Хюсеинович и неговият държавен секретар Хилари Клинтън, неслизаща от вещерската метла на безразсъдството.
Забравят ли се кратките й като откоси на смъртта докладни: „Дойдохме, видяхме и той умря”?! Но Муамар Кадафи и на онзи свят ще я чака, Цезар не би й простил плагиатството, а Сенатът в Рим никога не би я изпратил в мисия. Но тя все пак посрами Америка с такава лекота, с каквато може би щеше да изгори и света заради благополучието на банките и глобалните монополи. Тя бе предводителката в културните войни срещу духовните стожери на света и на американското християнско общество, войни, които с лекота налагаха хомосексуализма като право и норма, но заплашваха с божието възмездие Русия, заради Содом и Гомор, който сами бяха създали. Русия и до днес стои като единствена преграда на все по-обнаглелия сатанизъм и те нямат мира.
Това „разчеловечване на света”, по думите на патриарха на Москва и Вся Русия Кирил, не можеше да не бъде възпряно от божията десница. В САЩ бяха натежали презрелите гроздове на гнева и обществения сектор на 40 милиона бездомни и 25 милиона безработни от „кошницата на достойните за съжаление”, както Хилари Клинтън неразумно нарече пропадаща Америка, и те си казаха думата.
Значителното винаги е размесено с подробности, но макар и облъчвани от пропаганди и догми, хората в САЩ започваха да проглеждат и да осъзнават онова, което отблизо и да виждаш, не можеш понякога лесно да си обясниш.
Светът вече е забравил, а голяма Америка едва ли е забелязала разлома, ознаменуван с едно знаменателно събитие, удавено в пикантерии, клюки и постановки, каквото бе отстраняването на генералния директор на МВФ Доминик Строс-Кан през 2011 г., бивш министър на икономиката, финансите и индустрията, социалист и кандидат за президент на Франция на изборите през 2012 г. Арестуван в Ню Йорк, обвинен в сексуално посегателство, Доминик Строс-Кан по-късно беше оправдан, но изтърпя натрапения му позор заради идеята да бъде трансформиран МВФ в Централна банка, контролираща международната финансова система, което ще рече и Федералния резерв на САЩ, който свободно и безконтролно емитира американския долар в качеството му на световна валута. Както е известно, заради отложената тогава финансова реформа фалираха някои от най-големите американски банки и кризата, озъбена и настръхнала, раззина ненаситната си паст над света.
Някога Лев Давидович Бронщайн, по-известен като Троцки, бе изрекъл убеждението си, че истинските революционери не са в Коминтерна, а в банковия интернационал, доколкото неговите възможности са неограничени. Трябва да се признаят все пак някои прозрения на Лев Давидович, защото и в наши дни, и пред очите ни стана ясно, че и превратите, и цветните революции, и майданите, а сигурно и студените и най-вече горещите войни стават с пари. С много пари! И когато през 2014 г. президентът Обама прекрати рефинансирането на банките и техните клонове по света чрез държавния бюджет на САЩ, банкстърите заскърцаха със зъби и започнаха да търсят необходимия човек за президент на САЩ, който няма да им слага юзди. И го намериха в лицето на Хилъри Клинтън.
Ето, затова е велика и епохална победата на Тръмп, защото е победа над банкстърската глутница. Защото е победа с волята и гласа на бяла, озлочестена Америка, която осъзна как бе похитен честният й стремеж към просперитет като същност на американската мечта. И бе подменен с аргумента на тоягата, бомбите и страданията на милиони хора по света. Тя видя как пред очите й изгоря Ирак, как бе разкостена Либия, как бе срутена Сирия, как фашистите победиха в Украйна. Иран се размина на косъм от тази участ, но целта, разбира се, остана. Това е Русия. И голямата война увисна на една ръка разстояние.
За нашата българска участ ние знаем повече, защото платихме първи с просперитета си и с материалния израз на всичко, построено от нашите ръце. Днес работим само за хляба и може да се каже, че като нас е почти цяла Източна Европа. А такава предстои да стане и Западна Европа чрез Трансатлантическото споразумение, чрез СЕТА, за да се постигне ефекта на НАФТА - милиони безработни! А то значи и милиони мъртви, и милиони неродени. Другото предстоеше да свърши цунамито на бежанската вълна. За да се приключи с Европа въобще.
Глутницата обаче засищане няма. Досега тя е занулявала винаги безчинствата си с войни, локални или световни, но все пак конвенционални. И досега го правеше, но й предстоеше да опита на едро, а това би й наложило да не гледа войната само по телевизора...
Доналд Тръмп осъзна този жесток път към апокалипсиса и се реши на своята вътрешна битка в името на живота, на човечеството, на САЩ, на народа и просперитета, доколкото е възможен. Няма да му е лесно. И все пак той застана начело на един народ, който развя знамето на борбата и който винаги е твърдял, че се уповава на бога. На него се уповаваме и ние. In God We Trust.