/Поглед.инфо/ Беше време когато Републиканската партия на САЩ представляваше интересите на бизнеса, а Демократическата партия – на работническата класа. Това беше условност, удържаща Америка в равновесие. Днес този баланс вече го няма. От времето на приятеля Бил богата прослойка на обществото стана много по-състоятелна, а по-голямата част от населението обедня. Средната класа постепенно се изражда в аморфен офисен планктон и се намира в упадък.
Демократите се отрекоха от работническата класа. Сега тя е опора на Тръмп и предмет на люта ненавист от страна на либералите. Демократите сеят разкол повсеместно, пропагандирайки нетърпимост към хората, изповядващи различни жизнени принципи и норми. Другите, неправилните предлагат да бъдат изхвърляни от ресторантите и баровете, да не им продават медикаменти и бензин. Това е официалната позиция на демократите с университетско образование, добра работа и вяра в светостта на Америка. Между другото целият този ад се влага в главите на младите хора основно в университетската среда. Съвременните средства за масова информация са родом от същото място.
Опитайте се да намерите поне едно американско средство за масова информация, което да не хули президента за срещата с Путин. Няма да намерите. Корумпираните „фейк нюз“ промиват мозъците на американците денонощно. При това средният гражданин на Америка не е особено склонен към анализ и рефлексия на глобални политически теми. По-голямата част от тях още сега счита Русия за враг. Не конкурент, а враг. И именно тази позиция неизменно се влага в главите на младите американци в колежите и университетите. Ненавист към мисленето по друг начин и вяра в собствената непогрешимост – отровата, с която хранят младото поколение.
В сравнение с администрацията на Рейгън, днешна Америка е крехка и слаба. Разкъсва я вражда между властните групировки, при това линията на фронта преминава не между партиите, а вътре в тях. Единственият път, по който реши да тръгне американския истеблишмънт за да укрепи държавата е сплотяване на гражданите си чрез назначаването на външен страшен враг – Русия. Защо не Китай, който е по-мощен икономически? По причина на това, че в настоящия момент САЩ зависи от своята отвъдокеанска фабрика, а връзки с Русия практически не са останали.
При това именно Русия със самото си съществуване, ежедневния си живот и работа демонстрира на целия свят пример за това, че може и трябва да се живее извън парадигмата на американската деспотична диктатура. Неприсъединилите се държави, гледайки нашата страна могат да си направят неправилни изводи, а след тях и американските лакеи могат да се откъснат от каишката. Какво ще стане тогава с американската империя? Ще даде ли някой поне стотинка за долар?
Президентът Тръмп, както и Америка днес са крехки и слаби. Неговото идване на власт отпразнува не победата на групировката, която той представлява, над клинтънобалистите, а само началото на тежка война с тях. Аргументи? Ето един, но най-видния. След връщането си в родината на Тръмп му се наложи публично да се оправдава за своята пресконференция с Путин и да поясни, че не се е изразил точно заявявайки, че няма причини да се твърди, че уж Русия се е намесвала в президентските избори. За свое оправдание той добави, че доверява на разузнаванията на САЩ и цени тяхната работа.
Обърнете внимание, той каза, че не се е изразил точно, а не, че не са го разбрали правилно. Този акцент действително е важен, сами помислете защо.
Тръмп за сега не е победител във войната на елитите, той е слаб човек, който има свой план за действие, но принуден да лавира между интересите на различните групировки в условия, когато победителя в схватката още не се е отбелязал. Освен това, намирайки се в яростно противостоене с американския истеблишмънт (поне по неговата част) Тръмп помни съдбата на клана Кенеди.
Трудно е да се съди за какво са говорили Путин и Тръмп зад закритите врата в Хелзинки. Но това беше диалог, опит да се намерят общи точки и разбиране за бъдещото устройство на света, Светът, живеещ в мир, където Америка може отново да стане велика, а регионалните държави в някаква степен суверенни.
Именно това не може да допусне американският истеблишмънт. За него това ще означава загуба на власт, пари и положение. Можете ли да си представите Клинтън, примирила се със загубата на властта? Аз не мога. Но прекрасно мога да си я представя като започваща глобална война, за да задържи тази власт.
Не мога до край да разбера как моята страна, Китай, Иран и Северна Корея могат да се надяват на компромис с ръководството на САЩ (в дадения случай ръководството не е Тръмп), което все още представлява интересите на глобалните елити, изискващи безпрекословно подчинение.
А когато някой отказва да се подчинява или само започва да се колебае, ние получаваме поредния Афганистан. Ирак, Либия, Сирия... Списъкът на военните престъпления на американския режим може да продължава дълго.
Как може да бъдем толкова наивни за да не разбираме механизма на вътрешното устройство на Америка и да доверяваме на каквито и да е договорености с Вашингтон?
Зимата ще бъде дълга и за нея трябва да се подготвим.
Превод: М. Желязкова