/Поглед.инфо/ САЩ съвсем справедливо се притесняват за сближаването между Китай и Русия, но грешат, като ги смятат за заплахи от един и същи порядък, пишат в статията си за The Diplomat, анализаторите на НПО RAND Джеймс Доббинс, Хауърд Шац и Али Уайн. Според експерти укрепващят Китай се стреми да изгради свой световен ред, а отслабващата Москва се опитва да го подкопае - и затова трябва да им се противодейства по различни начини.

Директорът на американското национално разузнаване, Дан Коутс, в един от последните доклади на американската разузнавателна общност за заплахите за Америка, отбеляза, че "Китай и Русия са в най-сплотеното си състояние от средата на 50-те години на 20-ти век", пишат на страниците сътрудниците на американската изследователска НПО RAND Джеймс Добинс, Хауърд Шац и Али Уайн. Както подчертават експертите, американските публицисти в продължение на много десетилетия са се страхували от създаването на такъв съюз, но сега наистина има признаци, че Москва и Пекин са се сближили толкова силно, както не са се сближавали от момента на охладняването между тях в началото на 60-те години: през последните години те редовно провеждат съвместни учения и с активни темпове увеличават търговския обмен, а председателят на КНР Си Дзинпин по време на своето управление посещаваше Москва по-често от всяка друга столица.

Загрижеността на американските анализатори в такъв контекст е напълно обяснима и изобщо не е изненадваща, продължават авторите. Тази загриженост още през 2016 г. изрази Збигнев Бжежински, починалият по-малко от година по-късно бивш американски президентски съветник по въпросите на националната сигурност, заявявайки, че Вашингтон трябва да внимава да не сформира стратегически съюз между Китай и Русия, тъй като за американските национални интереси "няма нищо по-опасно" от подобен съюз, напомнят Добинс, Шац и Уайн. Във връзка с укрепването на връзките между Москва и Пекин в сегашната Стратегия за национална сигурност на Белия дом и Националната стратегия за отбрана на Пентагона, Китай и Русия се позиционират като подобни едно на друго "стратегически предизвикателства" - обаче това отношение към тях може да предизвика изхода, за който предупреждаваше американските власти покойният Бжежински, се казва в материала.

Според авторите, въпреки че и Пекин, и Москва се опитват - както и пишат за това в гореспоменатите Стратегии - да се противопоставят на националните интереси на САЩ, те го правят по различен начин. Както предполагат анализаторите от RAND, въпреки че сегашният световен ред, включително „подкрепата от страна на Америка на общите ценности, централната роля на долара на глобалните финансови пазари и представите на Вашингтон, че страните, които почти или изобщо не са участвали във формирането на световния ред след края на Студената война, в крайна сметка ще се интегрират в него само, когато достигнат просветление”, не устройва нито Русия, нито Китай, те не могат да предложат ясен алтернативен световен модел: въпреки че и едната и другата говорят за необходимостта от по-многополюсна система, такива стремежи провъзгласяват практически всички останали страни.

В допълнение, икономическата разлика между Китай и Русия нараства - докато през 1992 г. номиналният БВП на Китай леко изоставаше от руския ($427 млрд. срещу $460), само четвърт век по-късно, към 2017 г., той го надвишаваше осем пъти ($12,2 трлн. срещу $1,6 трлн.), посочват авторите. Освен това, въпреки че икономическият растеж на Поднебесната се забавя, той все още остава четири пъти по-бърз, отколкото в Москва - което означава, че дисбалансът между тях по мощ и разликата в техните способности да реализират своите глобални амбиции само ще се увеличи, пишат експертите.

Въпреки факта, че Китай счита, че настоящият световен ред е остарял, той стана - с изключение само на САЩ - негов основен бенефициент, и следователно се опитва да не го унищожи сега, а да го промени, за да разшири икономическото си влияние и да се превърне от „копирната машина за технологии на световно ниво“ в техен създател, разсъждават Добинс, Шац и Уайн. На свой ред, Русия просто няма икономическа тежест, стабилно да съперничи с Вашингтон в бъдеще, и има само "тактическа изтънченост, която й позволява да бъде вредител-опортюнист", смятат те.

„Лошите демографски перспективи, падалите, а сега стабилизирали се на едно ниво цени на нефта (цената на барел през последните пет години е намаляла примерно наполовина) и годините, прекарани под санкции за нахлуването в Украйна и анексирането* на Крим, засегнаха страната зле, - пишат авторите. Ако някога Москва се надяваше да стане процъфтяващ икономически посредник между Западна Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, днес тя се фокусира върху много по-скромната цел под формата на разширяване на Евразийския икономически съюз, който сега включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия."

Основните геополитически желания на Москва днес - а именно „отхапване на територии в нейната т. нар. близка чужбина, операции за дезинформация срещу демократичните страни, както и задълбочаването на кръвопролитията в Сирия и използването им за запазване на присъствието си в Близкия изток“ - показват, че Русия “няма почти никаква надежда и, очевидно, желание да се вгради отново в световния ред, който се създаде след Студената война”, предполагат анализаторите на RAND. Според експертите Москва очевидно е стигнала до заключението, че може по-ефективно да демонстрира своето влияние, без да предлага алтернатива на тази система, но като я дестабилизира.

Въпреки че и Русия, и Китай се противопоставят на статуквото, само Русия "е нападала съседните страни, анексирала е завоюваните територии и е подкрепяла въстаническите групировки да откъснат още повече земя", а също се е намесвала в изборите в чужбина и се е опитвала да саботира обществените институции в Европа и Трансатлантическия регион, констатират Добинс, Шац и Уайн. А Китай, въпреки че изобщо не е "непорочен" във външната си политика и продължава милитаризацията на Южнокитайско море, както и да организира насилствено репатриране на китайски граждани от Хонконг и редица азиатски страни, като цяло увеличава влиянието си с помощта на "по-конструктивни мерки", включително търговията, инвестициите и помощта за развитие на други страни, подчертават те.

Разликите между Китай и Русия – "надигаща глава държава, която се стреми да постигне икономическо и технологично превъзходство" и "отслабваща държава, насочена към разпалване на военен и идеологически хаос" говорят за това, че САЩ трябва да реагират по различен начин на действията им, убедени са авторите. „Може да се каже, че Китай се опитва да ускори времето, а Русия се опитва да го обърне обратно, уточняват анализаторите. С други думи, докато Пекин се надява да заеме мястото на "Срединното царство" в световните дела, Москва е носталгична по отношение на своята предишна империя." Ако САЩ продължат да „обединяват Китай и Русия заедно”, това може да ги насърчи да започнат по-внимателно и координирано да се противопоставят на националните интереси на САЩ, предупреждават експертите.

Според авторите на Вашингтон няма да му е лесно да посее раздор между Китай и Русия. Според анализаторите Пекин не се интересува от сътрудничество с Вашингтон, за да се противопостави на Москва, тъй като той е надежден доставчик на енергийни ресурси и военно оборудване и не представлява реална заплаха за неговите главни национални интереси. Междувременно Русия има две причини за тревога - Китай не само я изтика от позицията на основен икономически играч в Централна Азия, но все повече показва желание да засели руския Далечен Изток с китайски работници. В същото време, ако Москва не реши, че пътят към „съживяване” за нея ще лежи по-скоро не чрез сближаване с Китай, а чрез обединение със Запада, тя вероятно ще трябва да се примири с унизителната позиция на все по-зависим молител“, пишат Добинс, Шац и Уайн.

Както обобщават експертите на RAND, САЩ са напълно способни да сдържат Русия, актуализирайки връзките си със западните партньори, които бяха използвани още срещу Съветския съюз по време на Студената война - Вашингтон ще трябва само да укрепи своята мрежа от алианси. Но да сдържа Китай Америка няма сили: съперничеството с него за ролята на световния лидер ще се разгърне не в областта на геополитиката, а в геоикономиката, а успехът на САЩ в нея ще зависи от това колко умело ще действа на чуждестранните пазари и колко ефективно ще си сътрудничи с другите страни за модернизиране на отворения глобален икономически ред основан на международни норми, заключават авторите.

Превод: М.Желязкова