/Поглед.инфо/ Значи, най-накрая, напрежението приключи. Или поне донякъде. Министерството на финансите на САЩ най-накрая публикува списъка с руските лица и компании, които може би (условно наклонение!) ще бъдат санкционирани от САЩ според „Закона за противопоставяне на противниците на САЩ чрез санкции“. Тези два къси откъса на доклада показват, защо казвам „може и да“:

и

Нека го преведа на прост език: САЩ извадиха копие от телефонния указател на Кремъл, после брой на „Форбс“ и създадоха свой списък, комбинирайки ги. След това САЩ обявиха, че тези лица и компании все още не са под санкции, но са кандидати за такива. Това изобщо има ли някакъв смисъл?!

Ако има такъв, спрете да четете и се насладете на своята уникална дарба. Ако ли не, не се чувствайте зле, защото това няма смисъл и за тези в Русия. Как ми се иска модерните технологии да направят възможно публикуването преведени на всички скорошни интервюта, статии, телевизионни програми и публични изказвания, направени в Русия за последните 24 часа. Би било меко казано да се каже, че руснаците са стъписани.

Две неща заслужават внимание: на първо място този списък напълно игнорира една от най-важните реалности в руската политика, че реалната, опасна опозиция срещу Путин не е народът (който го подкрепя във всичко при рейтинг между 60 и 80%) или от руските медии (които, макар и често да са критично настроени, не представляват реална опасност за него) или дори Думата (чиито опозиционни партии са критични към Кремъл, но са много внимателни, когато критикуват самия Путин, за да не загубят подкрепата на народа). Години съм обяснявал, че истинската опозиция на Путин е а) вътре в управляващите елити, включително и в президентската администрация и правителството, и б) в големите пари: банките, олигарсите и т.н. Наричам тази „неформална“ опозиция „Атлантическите интеграционисти“, защото това, което тези прозападни глобалисти искат е Англо-ционистката империя да приеме Русия като равен партньор и да интегрират страната напълно в контролираните от САЩ международни финансови и военни структури: СТО, НАТО, ЕС, Г7/8 и т.н. Грубо казано, може да ги наречем „Хората на Медведев“ (Но може да се каже, че министрите на икономиката до един падат в тази категория, както и всички директори на руски банки). Наричам (неформалната) група, подкрепяща Путин „Евразийските суверенисти“. Това са хората, които виждат бъдещето на Русия на юг, на изток и дори на север, които искат да изтеглят Русия от англо-ционистките международни финансови и силови структури и които искат наистина суверенна Русия, която да допринесе за новия и наистина многополюсен свят в сътрудничество на страни като Китай и другите от БРИКС. Грубо казано може да ги наречете „Хората на Путин“ (Но може да се каже, че лица като Иванов, Рогозин, Шойгу, и някои други, са ключовите личности).

Това е важно, защото списъкът на (потенциално санкционираните хора) не различава по никакъв начин хората от тези две групи. Проверете статията от RT със заглавие „Голяма руска банка вече няма да обслужва отбранителната индустрия поради страх от американски санкции“. Тя цитира директора на „Алфа банк“ Михаил Фридман, чието богатство се изчислява на 16,2 млрд. долара от „Форбс“, заявил, че „Алфа Банк“ прекъсва връзки с руското министерство на отбраната. Сега погледнете списъка. Кой виждаме там под номер 23? Да, същият Михаил Фридман.

Сега, оставете ме да добавя следното. В настоящия политически климат в Русия, да имаш банкови сметки на Запад се смята за срамота, нещо непатриотично и нещо, което дори и най-нечестните и лицемерни „Евразийски суверенисти“ трудно могат да си позволят по политически причини (това не означава, че някои не се опитват - те се опитват, но при голям политически риск). В контраст на това за „Атлантическите интеграционисти“, чиято мощ и влияние не зависи от общественото мнение, притежанието на сметки в чужбина е значително по-малко опасно и следователно, значително по-често явление.

Сега, след като министерството на финансите на САЩ е публикувало този „списък с набелязани лица“ (и техните семейства, роднини и свързани служители) за потенциални, неуточнени, бъдещи санкции, кой мислите ще се изнерви повече „Евразийските суверенисти“ или „Атлантическите интеграционисти“?. След това погледнете с една стъпка напред и забравете за САЩ за секунда: Русия се опитва да работи здраво с европейците по много общи проекти. Какво си мислите, че създаването на подобен списък ще причини на общите проекти между ЕС и руския бизнес? Предричам две неща:

  1. Ще има огромен натиск върху европейските корпорации да не водят бизнес с руснаците и следователно, това ще сблъска САЩ и ЕС.

  2. Ще нарани „Атлантическите интеграционисти“, където ги боли най-много – във финансовите им интереси.

Честно казано, ако ми се плащаше да мисля дълго и здраво относно това как да се измисли най-тъпото и самопагубно външнополитическо решение за САЩ, никога нямаше да го направо по-добро от измисленото от администрацията на Тръмп и Конгреса. Това впрочем е нещо, с което се съгласяват всички руски анализатори. Това, в което мненията им се разминават са причините за това, което прилича на напълно и смъртоносно тъпо решение. Ето какво смятат по въпроса различните школи на мисълта в Русия по въпроса:

Група 1: „Шамар в лицето на Русия:

Те вярват, че единствената цел е да се обиди и унижи Русия, обявявайки всички водещи руснаци за гангстери. Според тях САЩ не могат да направят нещо повече срещу Русия освен да продължат с войната на обиди и тормоз (като изгонването на руските дипломати и отнемането на руските консулски имоти в САЩ).

Група 2: „Всичко е вътрешна политика на САЩ:

Тази група казва, че всичко това няма абсолютно нищо общо с Русия. Според тях американската икономика върви добри при Тръмп и демократите нямат нищо друго да използват срещу него, затова и продължават да използват приказките за „руската заплаха“, на което Тръмп отговоря с нарочно неефективни и напълно символични действия, които може и да го карат да изглежда антируски, докато всъщност той тихичко саботира опитите на демократите наистина да влошат отношенията с Русия и пречи на демократите да разиграват „руската заплаха“.

Група 3: „Тръмп е наш“

Не, никой в Русия не смята сериозно, че Тръмп е руски агент, или по някакъв начин е „подчинен на Русия“ – те казват това като шега, винаги смеейки се. Но това, което те смятат е , че дълбоко в себе си Тръмп е приятел на Русия и че всъщност помага на Русия и Путин. Как? Предприемайки всякакви мерки, които единствено вредят на САЩ, докато силно помагат на Русия (Например, карайки руските олигарси да върнат чуждестранните си активи обратно в Русия). Някои дори достигат до там да казват, че списъкът е по вредящ на хората, които са срещу Путин и това му дава претекст да ги уволни всичките след президентските избори в Русия. Далеч от приемането на Тръмп за плещещ идиот, тази група вижда в него ненадминат политик, който всъщност създава условията, които наистина да наранят реалните врагове и да помогнат на неговите истински приятели.

Група 4: „Бият нашите“

Това е групата, която не се интересува изобщо защо САЩ правят това или онова, без значение колко тромаво. Всичко, от което те се интересуват, че се извършва поредната атака срещу „нашите“ (руските лица и компании) и че това означава, че Русия трябва да се притече на помощ на атакуваните. Тази група най-гръмко иска ответни действия от Кремъл. Те са и шумното малцинство.

Група 5: „Филкина грамота“ (Документ без юридическа сила)

Тази група просто казва, че всичко това е просто и не изисква сложни обяснения: администрацията на Тръмп и Конгресът са съставени от безхаберни идиоти, които си нямат идея какво по дяволите правят и които вземат политически решения само, за да изглежда, че все още имат значение за света, докато всъщност не. Самият Путин изглежда, че е в тази последна група, защото официално нарече този последен американски документ „пълна глупост“.

Честно казано според мен опитът за вземане на решение в САЩ почти никога не е резултат от усилията на един актьор. Всъщност американските политически решения са „сума на вектора“ от ефектите на много различни сили, работещи заедно, за да произведат резултат, който понякога изглежда безсмислен , но който е все още логично следствие от общия ефект на всички групи, които го определят. С други думи, всички тези обяснения може да са прави, макар и в различна степен. След като съм казал това, лично подкрепят последното, също като Путин. Стигнал съм до извода, че Империята е управлявана от глупави, невежи идеолози, които живеят в свят, напълно откъснат от реалността.

Това, което е напълно сигурно е, че това последно действие на САЩ е, отново сбъднат сън за Путин и неговите последователи, особено точно преди изборите.

На първо и основно място, това е атака срещу „нашия човек“ и дори срещу „всички ни“ и води до силна реакция на подкрепа от всички хора. Допълнително това отделя всички руснаци на два лагера: първият на подкрепящите Путин и втори, който е на тези , които напълно са се продали на САЩ (като Ксения Собчак), които са готови да върнат Крим само за да бъдат приятели на Запада. Първата група включва грубо казано 95-98% от населението, докато втората около 2-5%.

На второ място сега е ясно, че всеки руски олигарх, заедно със семейството и колегите си има голяма мишена, надраскана на гърба и че трябва да побързва да постави активите си на единственото място, където Империята не може да му ги вземе: в Русия.

На трето място, голяма част от олигарсите и обществените служители, които повече или по-малко се противят на Путин и на неговите политики, сега ще трябва да се обърнат към него и с шапка на ръка и с умилкващ се тон да се извинят и да молят за неговата прошка и милост. Те са поставили своите залози върху англо-ционистите и са загубили. Сега те трябва да се върнат при тате и да молят за снизходителност (и най-вероятно ще си я получат“. Случването на това точно преди изборите дори и ако никой не се съмнява за резултата на тези избори.

Сумирано: последното решение е истинска благословия за Путин и Русия и в икономическо, и в политическо решение и единствените, които страдат от него са „Атлантическите интеграционисти“, които и без това преминават през трудни за тях времена.

Парадоксът: Американските санкции – скрита благословия?

Нека мислим за това, което САЩ правят през последните няколко години. Официално САЩ се опитват на „изолират“ Русия. Но да я изолират от какво? От Перу? Или може би от културните ѝ връзки с Мароко? Едва ли? Когато Америка каже, че иска да изолира Русия, тя означава, че иска да откъсне Русия от западните пазари, финансова система и политически елити. Тези санкции целят да наранят Русия точно защото Русия бе, поне частично, зависима от търговията с ЕС, кредитите от западните финансови институции и от участието си в Г-8 (Сега Г-7). Путин предрече, че ще са необходими две години за Русия да се съвземе от тези санкции (и от съпътстващия спад в цените на енергоносителите) и бе прав: Русия не само, че създаде нови търговски връзки, но също най-накрая започна да инвестира във вътрешния си пазар, откри кредити от други места (Китай) и се оказа, че Г-7 без Русия е повече или по-малко като Съвета на Европа или в това отношение като Съвета за сигурност на ООН: безполезен. Вместо това световните лидери започнаха да се стичат към Москва. Сега последните американски санкции поставят невероятен натиск върху руските олигарси да върнат парите си обратно у дома. Изглежда ми, че санкциите на САЩ дадоха възможност на Путин да направи нещо, което без тях едва ли щеше да направи: да започне сериозно да реформира Русия (която наистина се нуждае от реформи). Запомнете „Евразийските суверенисти“ са именно такива – суверенисти, докато „Атлантическите интеграционисти“ са именно това - интеграционисти. Чрез „отрязването на Русия от Запада“ – на чия програма САЩ наистина вредят - на интеграционистите или на суверенистите? Да не би невероятната популярност на Путин и руският успех да се дължат поне частично на американските санкции?

Основната теория на сдържането е, че то е субективно. С други думи не може да се приема, че това , което ще ме възпре мен, ще възприеме и теб. За да те сдържа, трябва да разбера церите и ценностите. Приемам, че когато американските елити са санкционирали Русия (предполага се, за да не се съпротивлява повече на империята) те са предприели напълно грешното предположение: Русия е управлявана от „Атлантически интеграционисти“ , които биха били ужасени и сдържани. Вместо това тези санкции се превърнаха в благословия за „Евразийските суверенисти“, което използват санкциите да парализират „Атлантическите интеграционисти“, да проведат така необходимите реформи и по същество да елиминират прозападната опозиция. В много отношения Русия е все още неуредена и напредваща с мъка държава, но благодарение на американските санкции нищо няма да повлияе на следващите президентски избори в Русия и „Евразийските суверенисти“ са по-мощни от когато и да е било. Благодарим ти, чичо Шмуел!

Възможната руска реакция.

Каквато и да е причината за тази глупост, тя си проси някакъв отговор от Русия и смятам, че съдейки от всички подобни ситуации в миналото, руската редакция ще бъде лесна за прогнозиране.

На първо място няма да има грандиозен жест или гръмко хиперболизирано изказване от Кремъл. Путин на шега осъди, че неговото име не е в списъка, Песков заяви, че това е враждебен акт, а няколко депутати от Думата отмениха планираните си пътувания до САЩ и руските коментатори изразиха смайване и отвращение в една степен или в друга. Но това е много-много малко. Както обикновено, това ще бъде погрешно разбрано от Запада, където културата е приблизително „ако врагът ти не зашлеви през лицето, то ти го зашлеви незабавно, иначе ще изглеждаш слаб“. В по-голямата част от Азия (а и в Близкия изток впрочем) нормите са напълно различни: „ако врагът те зашлеви през лицето, отстъпи малко и планирай как да го повалиш след време, защото не краткосрочните пози имат значение - те могат да са опасни и контрапродуктивни, а дългосрочната игра и победата“. Може да се каже, че в Запада продължителността на вниманието и дългосрочното внимание продължат дни и седмици, докато в Азия и в Близкия изток – години и десетилетия. Докато може да няма нищо особено красиво или заслужаващо цитати, идващо от Кремъл, няколко руснаци загатнаха, че руската политика ще бъде: „успех им на американците в опитите им да направят нещо мащабно на този свят без наша подкрепа“. И нека да се доизясня за тези, които не могат да свържат точките, руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, говорейки пред руските ТВ канал „Русия Едно“, обяви, че директорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин наскоро е пътувал до САЩ и се е срещнал с няколко високопоставени лица в САЩ (включващи, според американските източници директорът на ЦРУ Майк Помпео). Както пише „Нюзуик“, Наришкин е "руският шпионски шеф зад хакерските атаки в предизборната кампания през 2016 г.", която различни луди за връзване дори наричат война. Той стои начело на всички тези списъци със санкции, но ей го там, пътува в САЩ и се среща с висши американски служители. Защо Антонов извади тази информация? Просто, за да покаже, че въпреки цялото пуфтене и пресилено позиране от САЩ, реалността е, че САЩ и Русия все още работят много заедно, защото наистина не могат да си позволят да не правят това (докато пиша тези думи, получих линк към вестник "Вашингтон Поуст", който сега казва, че Александър Бортников, ръководителят на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и дори генерал-полковник Коробов, ръководителят на Главно управление на Генералния щаб (Бившето ГРУ) също са участвали в това пътуване до САЩ.)

Това е истинското руско послание към САЩ: Имате нужда от нас много повече, отколкото ние се нуждаем от вас, защото на вас ви трябва да работите с нас, или иначе няма да направите нищо. Ние все още сме готови да работим с вас, но ако се побъркате, тогава вашите глобални интереси ще страдат много повече от нашите. Въпреки целия ви въздух под налягане, вие работите с нас през цялото време и ако прекалите с глупостите, първо ще разкрием обхвата на нашето сътрудничество и ако това не е достатъчно, за да ви успокоим, ще го прекратим.

Няма съмнение, че за повечето обитатели на Англо-Ционистката империя мисълта, че могъщите САЩ се нуждаят от закъса с борещата се (и икономически сравнително малка) Русия повече отколкото тя се нуждае от САЩ, смехотворна. Тези биха казали нещо от рода на „какъв е руският дял в БВП, колко самолетоносача има Русия и каква е тежестта на Русия в международните финансови институции? И как е твоята просмукана с водка рубла, приятел?“. Руснаците не биха отговорили много, повечето просто ще се усмихнат пренебрежително и ще помислят нещо тип „кога бе последният път, когато успя да направиш нещо успешно, тъп надут задник такъв“. Това е в основата си добре, след като това послание не е отправено към идеологическите търтеи, а към тези, които са начело в САЩ и които знаят за реалните резултати на чичо Сам и които разбират, че сега Империята, а не Русия, е почти напълно парализирана и изолирана (О, иронията) на всички равнища.

Заключение едно: Империята изнася най-вече въздух под налягане.

Много от моите приятели и читатели ми изпращат статии с всякакви цитати от американските официални лица и ми е много трудно да им обясня, че те трябва да спрат да слушат тази безкрайна бомбастична шумотевица. Не само защото огромното мнозинство от даващите тези изявления, са глупави и невежи, а защото основният износ на Англо-Ционистката империя в днешно време е въздухът под налягане. Видяхме, че напоследък с великите изказвания за Кюрдистан или в плановете "А", "Б", "В" и "Г" за Сирия: всички доставени със същите крайни резултати. Това е контраинтуитивно, ще призная това. В края на краищата, когато президентът на ядрената суперсила, висш генерален или друг високопоставен служител взема думата, за да направи официално изявление, ние автоматично сме склонни да предполагаме, че това, което казват, е важно, особено ако те са наобиколени от флагове и много развълнувани репортери. Но наистина не е така. Особено не когато "другият" (руснаците и китайците) произлизат от култура, която не подкрепя шумните заплахи.

Не предполагам, че трябва да пренебрегваме Империята, със сигурност не, но трябва да погледнем какво всъщност прави Империята и още повече или по-малко да се пренебрегва нейния нарцисизъм. Когато империята обещава да направи нещо правилно, обикновено лъже. Когато обещава да направи нещо нередно, това са обикновено празни заплахи. И така, какъв е смисълът да обръщате толкова много внимание на тези обещания?

Заключение две: Да се научим от оптимизъм и да внимаваме от историята

Ако огледаме световната история винаги виждаме един и същи феномен: когато нещата вървят добре, елитите са обединени, но веднага след като нещата отидат по дяволите, елитите се нахвърлят един срещу друг. Причината е проста: елитите никога не са толкова обединени, за колкото се представят. Всъщност империите и големите страни се управляват от коалиция от елити, които се възползват от установения ред. Те може да се мразят помежду си, понякога и да се избиват (СА срещу СС, троцкисти срещу сталинисти и т.н.), но те работят заедно също така престъпните кланове в мафията. Но, когато реалната и дълбока криза станат неизбежни, тези управляващи елити обичайно се нахвърлят един срещу друг и когато това стане, никой не управлява, докато накрая цялата система не се срути и не се появи нов основен водач/група. В момента англо-ционистките елити са се вплели в огромна борба, която най-вероятно ще продължи в обозримото бъдеще. Въпреки това трябва да сме наясно, че от подобна ситуация може да се възползва преди невидима група, която да заеме властта. Така именно Путин идва на власт, издигнат от руските сили за сигурност, още докато Елцин бе номинален държавен глава. Това важи и за Украйна, която също е управлявана от група хора, чийто основен принос в момента за страната е въздух под налягане. Но това може да се промени много, много бързо. Затова и препоръчвам повече или по-малко да се игнорира въздухът под налягане, излизащ от американските и украинските представители на властта. Бих наглеждал тези точно под тях, особено в армията на Украйна и на САЩ. Накрая ние никога не трябва да бъркаме неспособността нещо да не свърши с неспособността нещо да се влоши: последното не произлиза от първото. Нацистка Германия бе на практика победена след Сталинград, но това не ѝ попречи да избие още милиони хора за още две и половина години, преди съветските войници да поставят съветския флаг над Райхстага. Все още сме далеч от момента със „Знамето над Райхстага“, но със сигурност сме свидетели как пред собствените ни очи се разгръща англо-ционисткия „Сталинград“.