/Поглед.инфо/ Съобщенията на големите продажби на Русия на американски ценни книга предизвикват закономерния въпрос – какво се случва? Да не би нашата страна да се отказва да финансира по-нататък американската икономика, купувайки т.нар. „съкровищни книжа“? Всъщност ситуацията изглежда по друг начин, особено ако се изчисли колко заработва Русия от това.

Международните инвеститори започнаха да продават американски съкровищни ценни книжа още в началото на тази година. Общо до момента държавите по целия свят са собственици на подобни книжа на министерството на финансите на САЩ на сумата от 6,26 трилиона долара, което е с 20 млрд. долара по-малко в сравнение с декември. Това са данните на министерството на финансите на САЩ.

Основните кредитори на САЩ, започнали разпродажбата на американските „трежърис“ са Русия и Китай. Русия през януари се избави от американски държавни облигации на сумата от 5,3 млрд. долара. Китай прави същото. През януари той продаде американски книжа на сумата от почти 17 млн. долара. И макар КНР да продължава да е най-големият собственик на американски дълг (1,168 трлн. долара), общият обем на трежърис в резервите му се е спуснал до минимум от юли миналата година.

Да не би да започна осъществяването на направеното преди дни заявление на министъра на финансите Антон Силуанов за това, че Русия може изобщо да се откаже от покупката на американски облигации. Според него Москва не се „държи“ за „трежъриса“ и е готова да влага в книжата на другите страни.

Всъщност засега не се случва нищо необикновено. Министерството на финансите предприема решение да купува или продава американски държавни облигации, изхождайки от това, че сега за Русия това е изгодно от финансова гледна точка. Дори и ако за някои граждани покупката на „трежърис“ да им се струва „непатриотична“.

„Общата сума от продажбата на американски съкровищни облигации е 20 млрд. долара, което не е толкова голям обем. Междувременно чистият обем на покупките им извън пределите на САЩ (минус продажбите) е 61 млрд. долара за януари (ежемесечните данни на Федералния резерв)“, отбелязва Владимир Рожанковский от Global FX.

Ако сравним това с декември 2017 г. то наистина има забележимо снижаване на вложенията на Русия в американски държавни книжа – от 102,2 до 96,9 млрд. долара. В сравнение, обаче, с 2017 г. в ръцете на Русия сега има повече държавни облигации на сумата от 10,7 млрд. долара. Работата е там, че през 2017 г. Русия увеличава вложенията си в „трежърис“ с 16,1 млрд. долара, което става максималния ръст за последните седем години. Китай също увеличи своите вложения в US Treasuries през 2017 г. – с 126 млрд. долара.

„Убеден съм, че това усвояване в началото на годината е предизвикано от колебанията на пазара и не е отражение на политиката на целенасочени продажби на американски държавни книжа“, смята финансовият аналитик от FxPro Александър Купцикевич. Той обясни, че когато цените на петрола растат, руското Министерство на финансите купува валута и влага в американски държавни книжа, както и се случва миналата година.

Русия действа по същия начин, например, през 2000 г., когато страната ни за първи път попада в списъка с 27-те най-големи собственици на „трежърис“. Тогава в началото на годината обемът на американските книжа е в размер на 8,5 млрд. долара, а към края се увеличава четворно – до 32,7 милиарда.

Заявлението на Силуанов се оценява от икономистите по-скоро като изучаване на възможните алтернативи. Но навярно именно засилването на политическата конфронтация води до приемането на такова политическо решение за търсене на алтернативи. Друго е, че едва ли ще е изгодно напълно за Русия да се избави от американските книжа.

„С голяма вероятност, някаква част от държавните средства, както и преди, ще бъде вложена в американски книжа. Покрай високата ликвидност и надеждност, държавата получава чрез „трежъриса“ стабилен доход“, обяснява финансовият консултант от TeleTrade Михаил Грачев.

Не е възможно да се научи колко точно печели Русия от „трежъриса“, защото точната структура не се публикува никъде. Но доходността на тези ценни книжа обаче е 2-3,7% годишно, в зависимост от периода преди изтичането им, казва Купцевич. И някои оценки все пак могат да се направят.

„Например, текущата доходност на 10-годишните книжа се колебае между 2,83–2,86%. Може да се изчисли, че при наличните примерно 100 млрд. долара Русия ежегодно ще получава по 3 млрд. долара дивидент“, дава пример Грачев. А ако се вземе 2013 г., когато Русия държи в съкровищни книжа 140-160 млрд. долара, то ежегодният може да е бил до 4,5 милиарда.

През 2014 г. вложенията на Русия в „трежърис“ на САЩ варира между 86 и 130 милиарда долара, а доходността но 3,7 млрд. долара. През 2015 г. доходността може би достига до 2,6 млрд. долара, а през 2016 г. – 2,7.

Общо за пет години Русия може би е спечелила, при груби изчисления, до 16,5 млрд. долара дивидент от вложенията в американски държавни облигации. А за последните десет години (от 2008 до 2017 г.) - до 38 милиарда.

Трудно ще може да се намери замяна на американските книжа – те остават най-ликвидните в света. „Това означава, че американските книжа могат най-лесно да се продадат, без да се предизвика срив в цените и без да се обезценят по такъв начин останалите вложения. Активите на развиващите се страни са лоша алтернатива. Нали резервите са нужни за черни дни, когато пазарите и търсенето на рискови активи ще бъдат смачкани. И допълнителната продажба, да речем, на австралийски книжа за защита на рублата в периода на спад на пазарите на суровини едва ли ще бъде успешна сделка, защото и австралийските, и китайските пазари в този момент ще бъдат под натиск“, пояснява Купцевич. Например по време на световната финансова криза Русия активно продава американски книжа за защита на рублата и благодарение на това успява малко по-леко да преживее периода. Европейските държавни книжа в замяна на американските също не са най-добрата алтернатива. „Германските и японските книжа и до сега се търгуват с отрицателно доходност“, обяснява финансовият експерт.

Можете да обръщаме внимание само на дългосрочни европейски облигации. При германските книжа със срок на погасяване от 10-15 години доходността вече достига до 7-8% , а при облигациите със срок на погасяване със срок 15020 години – 8-9%. Но този вариант подхожда само за привличането на „дълготрайни“ пари. Не е странно, че такива дългосрочни европейски облигации се радват на търсене единствено от пенсионните фондове и застрахователните компании.

Затова и ще бъде печеливша стратегия за Русия, ако продължи да съхранява своите международни резерви в американски държавни облигации.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели