/Поглед.инфо/ Дъглас (Дъг) Кейси е привърженик на свободния пазар, автор на няколко финансови бестселъра. Основател и президент е на компанията Casey Research, която продава финансови и пазарни анализи, със специализация по енергетика, метали, минно производство и информационни технологии. Неговата книга „Кризисно инвестиране” (Crisis Investing) е бестселър №1 в престижния списък на в. „Ню Йорк Таймс” за 1980 г. За следващата си книга „Стратегическо инвестиране” (Strategic Investing), 1983 г., Дъг получава най-големия аванс, заплатен някога за книга по финансови въпроси, към онзи момент. С Дъг Кейси разговаря анализаторът от Casey Research Джъстин Спитлър.

Джъстин: Дъг, какво мислиш за отношението на Тръмп към търговията?

Дъг: Ще започна с това, че правителството въобще не трябва да се намесва в икономиката и в търговията в частност. Никакви субсидии, никакви мита, никакви квоти. Повечето от нас не осъзнават, че вносните мита принуждават цялата страна да „спасява” един или друг икономически неизгоден отрасъл или компания. При това същите тези мита така или иначе не им дават да се развиват и да достигат някакво рентабилно ниво.

Прекрасно разбирам, че държавата във всички случаи няма да остане настрана и винаги и навсякъде ще си пъха носа. Но аз съм привърженик на правилните принципи, макар и те да са игнорирани.

Разбира се, Тръмп е прав в това, че поставя Америка на първо място, а не субсидира други страни. Но вносните мита на поставят Америка на първо място. Те само вредят. Последната депресия дойде в резултат на закона Смут-Холи за митническите тарифи, защото чужденците не можеха нищо да ни продадат. Пострадаха икономиките на редица страни, там фалираха компании и се увеличи безработицата.

Митата никога не носят нищо добро. Облагайки вносната стока с мито, правителството нарушава всички възможни икономически закони. По същество то само се поставя в условия на ембарго, това първо.

Второ, приходите от вносните мита отиват в държавата. Те хранят звяра. Благодарение на тях правителството живее и набира сили. Така че от тази гледна точка тук също няма нищо добро. Винаги ми е странно, когато хората казват „ние”, имайки предвид държавата, или правителството. Държавата е самостоятелна структура, както например General Motors, или католическата църква, или бойскаутите. Те не се интересуват от теб. Те мислят само за себе си. Но за разлика от всички други организации, за обезпечаване на своята воля държавата използва оръжие.

Джъстин: Кои икономически закони са нарушени от тарифите?

Дъг: Най-важният от тях е конкурентното предимство. Гватемалците прекрасно отглеждат банани. Детройт преуспя в автомобилостроенето, или поне преуспяваше преди. Нелепо е да се произвеждат автомобили в Гватемала, а да се отглеждат банани в Детройт. Не ни е необходимо родно бананово стопанство. За неговото създаване ще бъдат необходимо големи капитални разходи. Но именно това се случва, когато се налагат мита. Просто казано, правителството се опитва да организира бананов бизнес в Детройт.

Освен това, вследствие на такива действия се понижава жизненото равнище на американците, възникват икономически диспропорции и на власт идват бюрократи, които на всичкото отгоре се натъкват на още по-сериозни неприятности – предизвикват враждебното към себе си отношение от страна на множество хора, живеещи извън САЩ.

Джъстин: Не мога да не се съглася. При това повечето мерки, предприемани от Тръмп, са насочени към Китай. В какво се състои опасността от приетото от него решение?

Дъг: Китайците се появиха от никъде. Само преди 40 години те имаха само 1 милиард бедни селяни. Нямаха нито пари, нито технологии, нито власт. Днес те стоят наравно със САЩ. Ако тази тенденция продължи, а аз те уверявам, че ще продължи, след 20 години тяхната икономика ще надмине три пъти икономиката на САЩ.

В настоящия момент единственото предимство на Америка е гигантската военна мощ, която всъщност става не толкова важна в съвременния свят, което се потвърждава от неотдавнашните изявления на Путин за съвършено ново поколение оръжия. При това такова удоволствие не е от евтините. Ежегодно за „националната сигурност” правителството харчи един трилион долара. Разходите за отбрана разоряват САЩ. А и не спомагат за появата на нови приятели. Честно казано, даже се боя, че това може да доведе до война с Китай.

Джъстин: До истинска война? Не просто търговска?

Дъг: Да, до напълно истинска. Китайците не искат американските самолетоносачи да сноват край бреговете им, така както и ние не бихме искали да видим техните кораби в Мексиканския залив, или край остров Санта Каталина. Америка уж защищава интересите на т.нар. си съюзници – Япония, Тайван, Филипини и т.н. – в Южнокитайско море, но месейки се в чужди работи, тя само се натъква на излишни неприятности. Това не са наши проблеми.

На нас сега само война с китайците ни липсва. Но ако такъв феномен като „капанът на Тукидид” съществува, а аз мисля, че съществува, вероятността от такова развитие на събитията е напълно реална. Става дума за Пелопонеската война между Атина и Спарта в края на 4 век преди н.е. Нанасяйки удар по растящата сила, доминиращата сила, имаща шанс за победа, попада в капан.

САЩ се намират в състояние на упадък, докато Китай се развива с бързи темпове. Очевидно е, че агресор тук са именно САЩ, въпреки че американците, като програмирани, мислят, че ние сме бели и пухкави. Всички винаги смятат себе си за добри - и нацистите, и Съветският съюз така мислеха – в това няма нищо ново.

Американските военни са сигурни в неизбежността на войната. Възможно е да са прави. Защо? Историята учи, че е по-добре войната да се започне докато ти си все още по-силен от врага, а не да чакаш той да те надмине. Така е било винаги. Златно правило в управлението на държавата е: постъпвай с другите така, както те биха постъпили с теб, но действай пръв. Ситуацията е много опасна.

Бойните подразделения на САЩ сега се намират в повече от 100 страни – те са като заредени мини. Във всеки момент, във всяка точка на планетата нещо може да излезе изпод контрол. Напълно възможно е това да се случи там, където никой не очаква.

Джъстин: Какви мерки биха могли да предприемат китайците в отговор на търговска война?

Дъг: Преди всичко, те ще започнат да се отървават от американските държавни облигации. Те и сега повече не ги купуват и изглежда смятат постепенно да се избавят от всички тях. С получените средства те поемат ангажименти в страни от третия свят и вече са разширили влиянието си в Африка и Западна Азия. Това е по-добре, отколкото да притежават необезпечени активи на неплатежоспособна държава, при това вражеска, носещи им едва 2% доход.

Следващата стъпка е юанът да се направи международна валута. За да постигнат доверие към него, китайците най-вероятно ще го обезпечат със злато. Ако китайците успеят да превърнат юана в нова международна разчетна единица, САЩ ще загубят своя главен източник на власт. Нали вече много десетилетия доларите са най-експортираната стока на Америка.

Какво ще се случи когато доларите станат вече никому ненужни? Те ще започнат да се връщат в САЩ. Притокът на трилиони долари от чужбина ще предизвика в страната небивала инфлация.

За сметка на това от САЩ за тези долари ще изтича реално благосъстояние. Ще наблюдаваме ситуация, противоположна на тази, която се наблюдаваше през последните 50 години, когато ние изнасяхме тонове книжни долари, а обратно докарвахме реални блага практически на безценица.

Струва ми се, че всичко ще свърши с въоръжен конфликт, защото всички страни са склонни да винят чужденците за своите икономически проблеми. По правило в такива случаи винаги се привличат военните. Военните, въпреки разпространената заблуда, не защищават страната, с тяхна помощ държавата налага своята воля зад граница. Ситуацията лесно може да излезе изпод контрол. Такава страна като Китай няма да търпи унижения.

Джъстин: Дъг, ти говориш за обезпечения със злато юан. Но китайците въвеждат още и петроюани. Доколко те са опасни за превъзходството на САЩ?

Дъг: Не бих преживявал по повод на т.нар. петроюани, тяхната цел е да разсърдят САЩ. Ще започнат ли Саудитска Арабия и/или Иран да приемат юани срещу това американската военна защита да се смени с китайска? Възможно е.

Знаеш ли в какво се състои ползата от криптовалутната революция? Тя показа на хората, че нито една от книжните валути, пуснати от държавите, няма реална стойност. Емитентите не могат да предложат нищо в замяна. Те могат да бъдат обменени само срещу стока, предлагана от търговците. Така че китайците само ще спечелят, ако заменят американския долар със своя обезпечен със злато юан. Те така и ще постъпят.

Джъстин: Това не предвещава нищо добро за американския долар, а и за всички американски активи.

Дъг: Точна така. Към днешна дата бюджетният дефицит на САЩ е около един трилион годишно. А сега уж времената са добри. По същество целият този дълг е продаден на Федералния резерв. А Федералният резерв е непосредствен двигател на инфлацията, печатница за долари. Китайците няма да се отнасят към своя златен юан така безотговорно. Те ще развиват търговските си отношения съответно на своя многотрилионен проект „Един пояс – един път”. И естествено, няма да пожелаят да правят разчетите си в долари, валутата на своя враг.

САЩ разбират, че стремително губят икономическата си мощ. Целият свят е възмутен от техните политически действия, Америка е възприемана като оскърбител. И САЩ разбират, че военната техника от ново поколение превръща техните групи самолетоносачи и бомбардировачи Б-52 и Б-2 в скъпоструващ скрап. Възможно е Америка да направи някоя глупост. Например, да нанесе превантивен удар срещу Китай. Той ще има не по-голям смисъл от този в Пелопонеската война, или в Първата световна. Но всички тези събития са напълно реални. Само се надявам, че няма да има трета световна война във всички нейни прояви. Нищо по-лошо и по-неприятно не може да ни се случи.

Превод: Поглед.инфо