/Поглед.инфо/ На 1 март таджикската информационна агенция „Авеста” съобщи, че строителството на таджикската част на проекта CASA-1000 (Central Asia – South Asia) стартира в средата на март. Проектът трябва да свърже Киргизстан и Таджикистан с Афганистан и Пакистан с един електропровод.

Проектът е подкрепен от Държавния департамент на САЩ, USAID, Световната банка, Ислямската банка за развитие, Министерството на международното сътрудничество на Великобритания (DFID) и Австралийската агенция за международно развитие (AusAID). За САЩ този проект е една от носещите конструкции на т.нар. „Голяма Централна Азия”.

Таджикистан, който има големи водни ресурси, активно популяризира идеята за CASA-1000. Коментарите на таджикски експерти и служители относно перспективите на проекта се съхраняват изключително в благосклонно отношение. Душанбе вече е извършил авансово плащане по проекта. Сред изпълнителите са шведската компания ABB и индийската Kalpataru Power Transmission Ltd, която вече е започнала предварителни работи по изграждането на таджикската секция преносни линии.

Подготвителната работа по изграждането на CASA-1000 също започна в Киргизстан, Афганистан и Пакистан. Последният от тези страни е основният пазар за CASA-1000. Първият секретар на таджикското посолство в Исламабад Баходур Буриев каза пред местно издание миналия юли, че проектът CASA-1000 се изпълнява успешно и ще бъде готов до средата на 2020 година за пренос на електроенергия към Пакистан и Афганистан. В Кабул те заявиха, че са готови да осигурят безопасността на новия енергиен център, а талибаните „според някои източници и съобщения в медиите” са уверили, че няма да му навредят. Вярно е, че такива уверения не са достоверни.

Проектът CASA-1000 има и друга важна характеристика: той се насърчава и финансира от Съединените щати, чиито дългосрочни планове променят геополитическата конфигурация на Централна Азия с помощта на инфраструктурни проекти. Още през 2013 г. Държавният департамент на САЩ обяви: „Подкрепата на САЩ за проекта CASA-1000 се дължи на дългогодишния ни ангажимент за мир, стабилност и просперитет в Афганистан и неговите съседи”.

Официалното стартиране на проекта CASA-1000 се състоя през май 2016 г. в таджикския град Турсунзаде. Проектът включва изграждането на електропроводи с капацитет 1300 MW. Планирано е да се доставя електроенергия през лятото, когато таджикските и киргизките водноелектрически централи генерират излишък от електроенергия. Изчислено е, че около 70% от електроенергията ще се доставя на Южна Азия от Таджикистан и 30% от Киргизстан.

Общо Афганистан и Пакистан за CASA-1000 трябва да получат до 5 милиарда КвЧ. Приходите на Таджикистан от износ на електроенергия се оценяват на 150 млн. долара годишно. Няма такива оценки за Киргизстан и няма големи излишъци от електричество. Затова сред киргизките експерти отношението към проекта CASA-1000 е много по-скептично, отколкото в Таджикистан. Някои от тях смятат, че участието на Бишкек като цяло е нерентабилно, тъй като няма електричество за експортни доставки, а разходите за изграждането на електропроводи няма да се изплатят. През юни 2017 г. Акилбек Тюменбаев, изпълнителен директор на проектите на Националната електрическа мрежа на Киргизстан, заяви, че страната ще започне да получава печалби едва 15 години след началото на доставките.

Чрез американските кредитни фондове ще бъде създаден нов електропровод, който страните получатели, Киргизстан и Таджикистан, ще трябва да върнат. Американският интерес към създаването на такава енергийна инфраструктура е чисто политически: Киргизстан и Таджикистан да се интегрират не с Русия, а с Афганистан и Пакистан, формирайки нов геополитически регион - „Голямата Централна Азия“.

Концепцията за „Голяма Централна Азия” за първи път е формулирана от ръководителя на Института за Централна Азия и Кавказ в Университета „Джон Хопкинс”, Фредерик Стар през 2005 г. Скоро тя е включена в политиката на САЩ в региона на Централна Азия. Същността на концепцията е обединението на бившите съветски републики от Централна Азия, Афганистан и страните от Южна Азия в рамките на създаденото от Вашингтон „Партньорство за развитие на Централна Азия”. Целта на партньорството е развитието на сътрудничеството между страните, включени в нея, със САЩ и НАТО.

Навремето възникването на концепцията за „Голяма Централна Азия” бе напълно адекватно оценено от експертите от Централна Азия, които считаха, че основната цел на проекта е политическото, икономическото и инфраструктурното отделяне на региона от Русия, Китай и Иран. В крайна сметка, формирането на „Голяма Централна Азия” трябва да доведе до създаването в региона на „контролиран геополитически плурализъм”.

Стартирането на работата по CASA-1000 показва, че този проект остава работещ и действащ за Вашингтон. В допълнение към развитието на транспортната и комуникационната инфраструктура, проектът се осъществява на други нива. В сферата на политиката и дипломацията тя съответства на формата „C5 + 1”, в който участват САЩ и пет страни от Централна Азия. Възможно е САЩ да разширят този формат за сметка на Афганистан и Пакистан. Във военната сфера това вече се случи: Пакистан и Афганистан участваха в конференцията на Централното командване на САЩ и началниците на щабовете на централноазиатските страни в Ташкент през февруари (2019 г.).


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели