/Поглед.инфо/ “Надпреварата до Ефрат” - необявеното сървенование между проамериканската коалиция и армията на Сирия завърши в полза на последната. Освободен е Абу-Камал, в района на който в последно време редовно бяха изстрелвани руските “Калибри”. Но защо този малък град се оказа принципно важен за Пентагона и ЦРУ?

Малко преди това, през нощта сирийската правителствена армия зае Абу-Камал – малък населен пункт до мястото, където се събират границите на Сирия, Ирак и Йордания. Едновременно беше заявено за критично важната роля на руските ВКС и ВМФ при провеждане на операцията за освобождаване на града, който за пореден път беше наречен “последна опора на ИДИЛ на територията на Сирия”.

Това не е съвсем така, има още Идлиб, ако смятаме всички организации, подчиняващи се на духовното управление на ИДИЛ. Но на арабско- и персийскоезичната пропаганда е свойствен особен патос даже предвид силата на лингвистиката, затова Абу-Камал е вече шестия по ред населен пункт, обявен за “последна опора”. Но Абу-Камал не стана поради това главна цел за руските стратегически бомбардировачи и руските “Калибри”, изстрелвани от подводниците.

Този град твърде дълго се намираше под контрола на джихадистите именно заради своето тилово положение. На юг ИДИЛ контролираше всичко чак до Багдад, но север – до Рака, на запад – стигаха до Палмира. Малкото градче на брега на Ефрат не интересуваше никого чак до момента, когато правителствената армия на Сирия с подкрепата на ВКС на РФ и експедиционните сили не мина в решаващо настъпление. И което е важно -доста краткосрочно.

Така започна нездравата “надпревара до Ефрат” - кой по-бързо ще вземе под контрол юридическите граници на Сирия с Ирак и Йордания. В хода на тази странна война проамериканските сили на бившата “умерена опозиция” по всякакъв начин пречеше на правителствените войски и афилираните с тях сили (персите, например), действайки тактически даже в интерес на ИДИЛ.

Достигането до границата с Ирак на персите и “Хизбула” изглеждаше за “нашите американски партньори” до такава степен неприемлив вариант за развитие на събитията, че се е разглеждал даже вариант за изграждане на “въздушен заслон” на пътя на сирийската правителствена армия на юг от Дейр-аз-Зор. Със същата цел се извършваха и въздушните нападения срещу позициите на бригадата на покойния генерал Захреддин, което веднъж доведе до големи жертви сред войниците.

След като Министерството на отбраната на РФ недвусмислено изказа отношението си към опитите да се създаде “въздушен заслон”, в Пентагона се отказаха от тази тактика. В американските планове не влизаше пряката конфронтация с руските изтребители. Дойде ред на ЦРУ.

През лятото на миналата година в района на Абу-Камал от територията на Ирак влезе някаква въоръжена група от около примеро 100 души, твърдящи, че “са от ЦРУ” . В действителност това бяха местни жители, които си изкарвали прехраната в Турция и са завербувани там от американците. Те са минали обучение в лагерите в Йордания (а е известно как американците учат на пехотен бой) и са насочени към родния Абу-Камал “за борба с ИДИЛ”. А в действителност – за да установят контрол над града преди идването на правителствените войски на Сирия.

Забележителното е, че американската операция беше именно превантивна. Тоест още през лятото на миналата година умните хора в Ленгли не са се съмнявали, че сирийската армия с подкрепата на руснаците рано или късно ще деблокира Дейр-аз-Зор и ще стигне до Ефрат. Трябваше да успеят по-рано.

Между другото тези хора наричаха себе си “Нова сирийска армия” (изглежда някъде е имало и “стара”), което е доказателство за амбициите, отиващи далеч зад пределите на 15-хилядния Абу–Камал.

Отначало всичко се случваше по американски добре, тоест въпреки правилата на пехотната война. Колоната излезе от учебния център на ЦРУ на територията на Йордания и като тънко “черво” покрай сирийско-йорданската граница се насочи към Абу-Камал. Пред тях летяха американските и английските щурмови самолети, чистейки пътя им – в действителност в онзи момент там никой не им се съпротивляваше, но без авиация американците не могат. Това изглеждаше доста кинематографично. Цялата колона от “тачанки” - технички, камиони “Тойота” и “Хамви” триумфално се придвижваше към сирийската граница, а отгоре махайки с крила летяха шурмоваците с бръснещ полет.

(рус.ез.)

При приближении к Абу-Камалю американцы развернули полевую радиостанцию, чтобы транслировать призывы к горожанам восстать против режима ИГИЛ. Все как по учебнику, да только никто не восстал.

Захват города должен был стать для американцев главным эпизодом борьбы против ИГИЛ. Речь, напомним, идет о лете 2016 года, когда джихадисты потерпели череду болезненных поражений от правительственной армии Сирии, российского экспедиционного корпуса и ВКС. Эта операция могла вернуть США в войну в Сирии в качестве реального игрока, а не податливой куклы, которую используют в своих интересах и курды, и остатки «умеренных» оппозиционеров.

А потом «что-то пошло не так». Первой замолчала пропагандистская радиостанция, потом перестали выходить на связь агенты ЦРУ, после этого исчезла колонна. Американские и британские «техники», сопровождавшие колонну, пропали без вести и по-прежнему пребывают в этом статусе.

Американское объяснение происшедшему содержало традиционную ссылку на «изменение ситуации в воздухе». Кто-то распространил информацию, что из иракской Фаллуджи на север вышла большая колонна боевиков. Штурмовики, до этого «качавшие крыльями» над «кишкой», развернулись и улетели бомбить Фаллуджу. Позже выяснилось, что никакие боевики из Фаллуджи не выходили, а американцы по ходу разбомбили гражданских беженцев, которых приняли за боевиков. Или – их принудили принять их за боевиков. В любом случае растянутая по пустыне колонна «Новой сирийской армии», шедшая на Абу-Камаль, осталась без воздушного прикрытия. Джихадисты ее просто вырезали.

Из 100 человек 40 убили на месте. Две десятка взяли в плен, а затем торжественно обезглавили. Судьба американцев и англичан осталась непроясненной. Но целая «армия», подготовленная ЦРУ, буквально растворилась, исчезла в пустыне.

Так Абу-Камаль стал для американцев очередным символом бессмысленного поражения.

Кстати, в этом городе родился и вырос Зуэйин Юсуф – премьер-министр Сирии времен сотрудничества с СССР и арабо-израильских войн, ветеран партизанской войны в Алжире против французов, впоследствии смещенный Хафезом Асадом и заключенный в тюрьму. Башар освободил его, но уже пожилой Юсуф-эфенди считался одним из немых символов оппозиции, живя в Венгрии, а затем в Швеции. После провала цээрушного «похода на Абу-Камаль» Юсуф-эфенди скончался в Стокгольме. К тому моменту он был уже серьезно болен, но осталась информация, что престарелого морального лидера региона могли выдвинуть в качестве главы этой самой «Новой сирийской армии», если бы она дошла до Абу-Камаля.

Но если для американцев этот город стал чем-то вроде фетиша, иракские части преследуют вполне конкретные интересы. Иракцы не столько боролись с боевиками ИГИЛ, сколько выдавливали их на сирийскую территорию.

К 6 ноября иракская правительственная армия зачистила соседний с Абу-Камалем Эль-Каим и стала готовиться к наступлению на расположенные к северу и востоку от него города Румана и Рава. С их освобождением операцию по вытеснению ИГИЛ из западной части Ирака можно будет считать завершенной. На иракской территории останутся только локальные очаги присутствия боевиков, оперативная ликвидация которых не должна составить труда.

Таким образом, Багдад и возглавляемая США коалиция имеют серьезные шансы осуществить «полный разгром ИГИЛ» в срок – «до конца года». Американцы ревностно следили за тем, чтобы бывшие боевики джихадистских группировок не приближались к иракской границе. Месяц назад случился большой скандал, когда США разбомбили колонну из числа «автобусов до Идлиба», которая двигалась с запада Сирии на восток в направлении Дейр-эз-Зора. Представитель командования в своем «Твиттере» тогда приветствовал уничтожение колонны с женщинами и детьми из-за того, что она «могла угрожать безопасности Ирака» (газета ВЗГЛЯД подробно писала об этом скандале). В реальности после захвата иракцами Тель-Афара джихадисты не уничтожены, а именно выдавлены на территорию Сирии, особенно в район Абу-Камаля.

Получилась нездоровая ситуация с преувеличенной концентрацией сил ИГИЛ на юго-востоке Сирии на очень небольшом пространстве. В этом плане меркнет даже Идлиб, представлявшийся ранее неприступной крепостью. Сейчас эта крепость, зажатая между Сирией, Турцией и курдами и раздираемая внутренними противоречиями, выглядит куда менее неприступной. А вот остатки ИГИЛ в клочке пустыни в треугольнике сирийско-иракской-иорданской границы требуют внимания.

Небольшой Абу-Камаль превратился в нечто вроде цитадели борьбы против терроризма не из-за стратегического положения на карте, а из-за нездоровых амбиций американского командования. Подобное наверняка случится еще неоднократно, например в «заповеднике Идлиб». Но на данный момент это, пожалуй, наиболее показательный городок, где сошлись интересы крупных держав. А местные «пацаны» даже не в курсе.