/Поглед.инфо/ В неделя в Париж ще се проведе среща на високо равнище, посветено на стогодишнината от Примирието от 11 ноември, с което приключва Първата световна война.

Ние все още изпитваме последствията от Първата световна война. Тя започна с обявената от Австро-Унгария война на Кралство Сърбия на 28 юли 1914 г. Балканите тогава са наричани „барутния погреб на Европа”. И те остават такива и до днес.

Но ако се погледне на нещата по-дълбоко, Балканите са само площадка за изясняването на отношенията между Великите сили.

Когато Русия побеждава Турция във войната от 1877-78 година, е сключен Санстефанският мирен договор, който се разглежда от Австро-Унгария като „твърде изгоден” за Русия и нейните „православно-славянски” цели.

Берлинският конгрес от 1878 г. позволява на Австрия да окупира Босна и Херцеговина, провинция с предимно славянско население. През 1914 г. славянските въстаници на Босна отхвърлят австрийския план за пълното поглъщане на провинцията – те убиват австрийския престолонаследник и ускоряват началото на Първата световна война.

Нещо променило ли се е? След разпада на Съветския съюз НАТО вероятно отиде твърде надалеч – в крайна сметка, от руска гледна точка и затова Кремъл се стреми да върне под свой контрол Черна гора, Македония, Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина и може би България. С други думи Балканите.

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако ЕС се разпадне, на Балканите ще има война.

ООН днес изглежда почти толкова слаба, както и Общността на народите, която е основана през 20-те години на ХХ век, а през 30-те години претърпява фиаско в опитите си да изпълни своята основна задача: да не допусне поредната световна война.

Еманюел Макрон, който ще бъде домакин на срещата на високо равнище, наскоро предупреди за „завръщането към 30-те години на ХХ век”. Това е същият исторически период, в който се състои зараждането на нацизма, а също така и на сталинизма и става пряко следствие от Версайския договор, подписан през 1919 г.

Изчезването на Австро-Унгария и фактическото излизане на болшевишка Русия от Европа предопределя бъдещите опити на Германия (която тогава не е окупирана, за разлика от ситуацията след Втората световна война) да постигне реванш.

Но този път, както смята Макрон, цяла Европа рискува да загуби своя суверенитет, ако „я потъпкват други държави”.

Наистина, този път наградата за победителя няма да бъде триумфа над друга нация, става дума за оцеляването на Европа като глобален играч на световната арена. ЕС има много съперници, дори сред съюзниците си – да вземем например САЩ, Турция и Израел. А сред вътрешните врагове има не само политически организации, но и цели правителства. Погледнете Унгария например.

Срещата в Париж ще даде на световните лидери не само възможност да се снимат един с друг, но и шанс да се замислят над уроците на историята. Няма съмнение, защото ЕС наистина се нуждае от преустройство.

Превод: В.Сергеев