/Поглед.инфо/ Публикуваме текст, изпратен в редакцията от нашия читател Борислав Боев.

Ядрената енергетика в Европа

Единственото сигурно нещо в атомната енергетика е промяната. Динамиките в търсенето и предлагането са сложен процес, който се влияе от вида на реакторите, държавната политика, регулациите, геополитическата обстановка и стандартите за опазването на околната среда.

Въвеждането на нови реактори в експлоатация обаче повдига въпроса за източниците на ядрено гориво. Откритите залежи на уран в мината Саламанка дават нови надежди за подсигуряването на европейската енергийна независимост. Добивът на уран се очаква да започне през 2018 г. и това ще даде нови възможности както за вътрешния, така и за външните енергийни пазари. Държави като Китай и Индия, които строят нови мощности имат нужда от големи количества уран. Това е перфектна възможност за проблемна икономика като испанската.

Около 25% от електричеството в Европа е произвеждано от атомни електроцентрали, като тенденцията е този дял да се увеличава. Европейският ядрен регулатор „Евроатом“ планира пускането на 100 нови ядрени мощности до 2050 г. Това се дължи главно на нуждата от подмяна на старите мощности, чиито експлоатационен срок изтича.

С оглед на тези тенденции, смело може да се заяви, че не може да има държава, която да не включи електричеството от атомните централи в енергийния си микс.

Атомният „шампион“ на Европа е Франция – там 75% от произведената електроенергия идва от атомни централи. Дори Германия, която след аварията във „Фукушима“ е твърдо против АЕЦ, се налага да внася електричество произведено от френските атомни централи.

В съвременният свят нуждите от енергия непрекъснато нарастват, а атомните електроцентрали с произвежданото от тях електричество напълно отговарят на изискванията за рентабилност, ниска цена на електроенергията и опазване на околната среда. Ниската цена на урана също е добра предпоставка за бъдеща ядрена експанзия.

Уранът без който не може

Основният фактор от който зависи развитието на ядрената енергетика е ресурсното осигуряване и по-конкретно цената на урана. През 2016 г. цената му удари 11-годишно дъно. Причината за това е свръхпредлагането на основното гориво за атомните реактори. Евтината цена ще се отрази благоприятно на държавите, които искат да развиват атомната си енергетика. Към момента се строят над 60 ядрени реактора в 15 държави. Първенци по „ядрена експанзия“ са Китай, Русия, Индия и Тайван.

Големият въпрос е дали текущият темп на уранодобив ще покрие нуждите на новите мощности.

Развитието на ядрената енергетика е приоритет в програмите на ООН и Международната агенция за атомна енергия. Според тях, чрез развитие на атомната енергия ще се постигне по-ефективно противодействие на негативните промени в глобалния климат.

Такива планове звучат адекватно поради две причини:

Държавите търсят все по-екологични начини за производство на електроенергия, което автоматично изключва централи-замърсители като ТЕЦ-овете.

Нуждите от електроенергия непрекъснато нарастват. Това обуславя нуждата от по-големи мощности, но с цената на опазване околната среда и по-голяма безопасност.

Атомната енергетика и Доналд Тръмп

В края на 2016 г. новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната трябва значително да разшири ядрения си потенциал.

"САЩ трябва значително да укрепят и разширят ядрения си капацитет докато светът не се вразуми по отношение на ядрените бомби", написа Тръмп в Туитър.

Много хора не правят разлика между атомната енергетика и атомната бомба. При атомните централи верижната реакция може да бъде контролирана, като целта им е производство на електричество. При атомната бомба верижната реакция е неконтролируема – тя е направена да предизвиква разрушение. В тази връзка заявката за увеличаване на ядрения капацитет не означава само нови ядрени оръжия. Ако внимателно анализираме изявлението на Тръмп, ще видим, че той изобщо не използва думата „оръжие“.

Подходът на Тръмп към ядрената енергетика е семпъл.

„Има самолетни катастрофи, но хората не спират да летят. Има автомобилни катастрофи, но хората не се отказват да шофират."

каза той след аварията във Фукушима през 2011 г.

По време на предизборната кампания на Доналд Тръмп едни от важните акценти бяха именно енергийната независимост и новите работни места. Развитието на ядрената енергетика и урановите мини със сигурност се препокрива с тези планове на новоизбрания американски президент.

Американските АЕЦ произвеждат 20% от електричеството в цялата страна. Изпълнителният директор на втората по големина уранодобивна компания в САЩ Стивън Антъни обаче изрази опасения относно зависимостта на американските централи от вноса на ядреното гориво. През 2015 г. се наблюдава голям дисбаланс – американските централи са купили около 28 хил. тона уран и само 3 хил. от тях са били извлечени от американски мини. Това означава, че над 90% от уранът за американските АЕЦ се внася. Новата администрация ще трябва да работи усърдно за постигане на баланс и увеличаване на вътрешния добив, защото това е по-рентабилния вариант за ядрените централи.

Атомните електроцентрали и минния добив предоставят отлични възможности за разкриване на нови работни места. Спецификата им е такава, че те ангажират значителен брой служители – в една АЕЦ например работят над 5000 човека.

Въпреки намеренията си да развива атомната енергетика, администрацията на Доналд Тръмп започна с фалстарт в тази сфера. В края на март 2017 г. американският гигант в производството на ядрени съоръжения „Уестингхаус“ започна процедура по фалит. Със сигурност това ще даде началото на големи сътресения в американската ядрена индустрия. Банкрутът на „Уестингхаус“ слага прът в американските амбиции за глобално енергийно влияние чрез строеж на реактори в чужди държави. Проблемът е сериозен, защото конкурентите на САЩ ще се възползват от отслабената позиция на Вашингтон като световен ядрен играч. Фалитът на „Уестингхаус“ буди притеснение и у редица държави от Европейският съюз, които имат сключени договори за експлоатация на американските реактори. Лошото финансово състояние на американската компания далеч обаче не означава, че тя просто ще изчезне от пазара. Налице са дълбоки вътрешнофирмени структурни проблеми, които трябва да бъдат решени. Американското правителство и президентът Тръмп трябва да работят много в посока на разрешаването на проблема с „Уестингхаус“. Това включва и разговори с японската „Тошиба“, която е собственик на американския ядрен гигант. Ядрената енергетика е прекалено важно перо от американската икономика и мощен инструмент за прокарване на енергийните проекти на САЩ в глобален план. Затова Тръмп трябва да действа енергично, ако иска да запази ролята на Съединените щати в глобалния енергиен пазар.

Какво е бъдещето на руската ядрена енергетика?

Русия е една от държавите, за които ядрената енергетика е основен стълб в националната икономика. Може смело да се заяви, че руснаците винаги са били пионери в ядрената енергетика – първата ядрена електроцентрала в света е пусната именно там. Това става на 6 май 1954 г., когато АЕЦ „Обнинск“ произвежда електричество за първи път. Но какви са плановете на Руската Федерация за бъдещето на ядрената енергетика? Ще успее ли Русия да запази своите лидерски позиции и на каква цена?

Руската ядрена енергетика в условията на икономическа криза

В условията на икономическа криза и наложени санкции от западните държави, Русия бе принудена да преструктурира своята икономика. В резултат на това страната започна да гледа все по-смело към своите съседи на изток.

На 9 август 2016 г. в РФ беше приет закон за строеж на нови 11 ядрени реактори до 2030 г. Това не включва вече строящите се 7 реактора в страната. Това означава, че с текущия темп на развитие, Русия всяка година ще пуска по един нов реактор и така до 2025 г.

Плановете на страната далеч не се ограничават само със строежа на нови мощности. Проектантите влагат значителен научен и финансов ресурс в иновативни идеи и въвеждането на съвършено нови ядрени технологии.

Такава нова технология е охлажданият с натрий бърз реактор - Sodium-cooled fast reactor (SFR). Неговото преимущество е, че може да работи с употребяван уран и плутоний, които са сред отпадъците от дейността на охлажданите с вода ядрени реактори тип ВВЕР. Технологията на натриевите реактори използва затворен горивен цикъл – всички отпадни продукти се влагат в производството на нова енергия. Това ефективно елиминира проблема със съхранението на ядрените отпадъци. Друго преимущество на този тип реактори е, че използват с 30% по-малко уран отколкото стандартен реактор. Това е добър пример за екологично ориентирана технология, щадяща разходването на глобалните уранови запаси.

Русия вече има такъв реактор в експлоатация – БН-600 в АЕЦ „Белоярск“. Мощността е инсталирана още през 1981 г., а през декември 2015 г. е направена модернизация. Амбициите на Русия за развитие на ядрената енергетика не само се увеличават, но могат да бъдат модел за други държави, производители на ядрени реактори. За да има по-ефективно, по-екологично и по-безопасно управление на ядрената енергетика в световен мащаб, е нужно тази тенденция на постоянни инвестиции и модернизиране да се запази.

Какво се случва с вече инсталираните руски мощности?

Руските планове далеч не се изчерпват само с конструирането и разработката на реактори с натриево охлаждане. Модернизацията на доказалите се във времето реактори с водно охлаждане ВВЕР също стои на дневен ред. В момента страната разработва експериментален вариант ВВЕР-600, предназначен за АЕЦ „Кола“, както и седем нови ВВЕР-ТОИ. Непрекъснатата модернизация на водо-водните реактори има за цел не само да подобри надеждността на руските централи, но и да привлече международни клиенти. Много от държавите от бившия Източен блок например, сред които и България, използват по-стара ВВЕР технология в атомните си централи. При евентуална нужда от модернизация много от тях биха се обърнали към Русия като държава-производител. Причините за това са няколко:

Русия разполага с пълната техническа документация на ВВЕР реакторите, а това ще й позволи да изготви и изпълни най-добра програма за модернизация. По този начин ще бъде избегнато неизбежното оскъпяване, ако тази модернизация бъде направена от друга компания, различна от руската. Безопасността също би била поставена под въпрос, ако се прибегне до ремонти от „трети страни“. Никоя държава не бива да рискува с това.

Възможно ли е сътрудничество между Русия и Япония?

При посещението си в Япония в средата на декември 2016 г. президентът Путин и премиерът Абе подписаха меморандум за използването на атомната енергия за мирни цели. Според „Росатом“ едно от ключовите полета на сътрудничество може да бъде разчистването на ядрените отпадъци след аварията във АЕЦ „Фукушима“. Русия и Япония се споразумяха и за научно-технически обмен и съвместни проекти в сферата на ядрените технологии. Общото между двете държави е, че на тяхна територия се случиха най-големите ядрени аварии в историята на човечеството. Чернобил и Фукушима продължават да предизвикват ожесточени дебати за бъдещето на ядрената енергетика. Те са болезнен пример как липсата на прозрачност при управлението, съчетана с лошо управление на риска водят до катастрофални последици. Чернобил и Фукушима са урок за всички, независимо дали са радетели или противници на ядрената енергетика. Тези аварии доказаха, че пренебрегването и на най-малките детайли води до фатален край. Държавите, които искат да развиват атомна енергетика, трябва много внимателно да научат уроците от Фукушима и Чернобил. Изострената и непредвидима геополитическа обстановка, както и неблагоприятните ефекти от наложените ѝ санкции, карат Руската Федерация да търси нови и понякога неочаквани партньорства. Ако Япония реши да продължи да развива ядрената си енергетика, съвместните ядрени проекти с Русия могат да бъдат смела крачка в тази посока. Със сигурност бъдещото сътрудничество в сферата на ядрената енергетика представлява интерес и за двете страни.

Енергийните потребности в световен мащаб непрекъснато нарастват и атомната енергетика дава адекватен отговор за тяхното задоволяване. Най-важното  условие, на което трябва да се отговори, е опазването на околната среда и безопасността, а тенденциите в развитието на ядрените технологии показват, че новите реактори са много по-безопасни и ефективни от съществуващите.

Суперсили като САЩ, Китай и Русия продължават да усъвършенстват ядрените си мощности, защото те им осигуряват конкурентоспособна икономика, добри бюджетни приходи, а в някои случаи могат да бъдат и инструмент за прокарване на икономическите им интереси.

В световен мащаб в основата на модерната ядрена енергетика лежи стремежът за производство на по-сигурни, по-надеждни, по-безопасни, по-ефективни и по-евтини ядрени мощности. Развиването на такива мощности не означава непременно отказ от всякакви други начини за производство на електричество като ВЕИ например. Отказването изцяло от една технология в полза на друга е неправилен подход, предразполагащ към дисбаланси в енергийната система. Напротив, в днешният свят и неговите все по-енергоемки индустрии е от ключово значение да се избере оптималният микс от работещи и безопасни технологии за производството на електроенергия.