Атомните амбиции на Пекин

/Поглед.инфо/ Ядрената енергетика винаги е била обект на ожесточени обществени, политически, икономически и екологични дебати. През последните десетилетия атомните реактори станаха по-модерни, по-ефикасни, по-безопасни и по-рентабилни. Всичко това обаче не бе постигнато безболезнено и леко. Напротив, три големи аварии поставиха под въпрос цялостното съществуване и бъдеще на „мирния атом“. Авариите в Три Майл Айлънд, Чернобил и Фукушима ни напомниха, че ако забравим разрушителната сила на собствената си небрежност, ще платим прескъпо.

Щом се заговори за индустрия, няма как да не се спрем на Китай. Освен ядрена суперсила, тук става въпрос и за индустриален гигант. За 2015 г. производственият сектор е съставлявал 40% от брутния вътрешен продукт. Ако вземем под внимание и отрасли като строителство и добивна промишленост, процентът приближава 50, или почти половината от китайската икономика.

При тези внушителни данни става повече от ясно, че китайската индустрия е изключително ресурсоемка, особено що се отнася до енергийно осигуряване. Нуждата от електрическа енергия е незаменим фактор за съществуването на една индустрия. Ако разгледаме индустриалното предприятие на микроравнище ще видим, че за да бъде ефикасно, рентабилно и печелившо, то има нужда от изгодни цени на електроенергията.

Във вътрешен план, китайската индустрия е най-големият консуматор на електроенергия, със своите 67,8%. Към 2017 г. в държавата работят 37 ядрени реактора, а 20 са в процес на изграждане. Плановете на китайското ръководство са за 70% увеличение в ядрения капацитет на страната за следващите четири години.

Но поддържането на такава огромна индустрия е нелека задача, която има своята екологична цена. Проблемите със замърсяването на въздуха в големите индустриални центрове са особено тежки през отоплителния сезон. Зимата на 2016 г. беше нагледен пример за негативните и опасни за здравето последици от образувалия се смог в Пекин. В определени дни замърсяването на въздуха е било 300 пъти над установената норма, което принуждаваше китайските власти системно да затварят училища и детски градини. По отношение на енергетиката, китайските ТЕЦ-ове имат значителен "принос" в замърсяването на големите градове, особено когато настъпи отоплителният сезон. Причината за това не се крие само в технологията на производство на електроенергия в топлоелектрическите централи, но и от това, че китайските ТЕЦ-ове често използват нискокачествени въглища.

Китайското правителство беше принудено да вземе спешни мерки. Една от тях включва преобразуването на ТЕЦ-овете в атомни електроцентрали. Чрез този амбициозен план китайците ще имат възможността чувствително да намалят количеството на вредни въглеродни емисии, изхвърляни в атмосферата.

Чрез затварянето на екологично-неефективните ТЕЦ-ове и замяната им с ядрени реактори, китайското правителство ще постигне няколко неща:

- по-рентабилно производство на електроенергия;

- спазване на международните задължения за опазване на околната среда;

- намаляване на замърсяването в големите градове и индустриалните центрове.

За индустриалните предприятия, генерираната от АЕЦ електроенергия ще бъде по-евтина от гледна точка на енергийното им обезпечаване. Това от своя страна може да засили конкурентните им предимства, сваляйки производствените разходи и увеличавайки производствената им рентабилност.

Когато става въпрос за строеж и експлоатация на нови ядрени мощности, задължително трябва да се отбележи, че това е сложен и дълъг времеви процес, изискващ мобилизирането на разнообразни ресурси – човешки, материални, технологични, финансови. Атомните централи са крупни индустриални проекти. За тяхното изграждане трябва да има и сериозен научен потенциал. Предпроектните проучвания са от жизненоважно значение. Нужни са и партньори. Естествен и дългогодишен партньор на Китай по отношение на атомната енергетика е Русия. През лятото на 2017 г. от "Атомстройекспорт" заявиха, че се надяват да участват в изграждането на ядрени мощности в нова централа край вече построената "Тиенуан". Китай отлично разбира, че Русия е пионер в производството и експлоатацията на ядрените реактори, въпреки че и руснаците имаха горчив опит в ядрената си история. Плод на това ядрено сътрудничество е именно централата в Тиенуан. Първите два реактора тип ВВЕР-1000 бяха пуснати в експлоатация през 2007 г., а трети и четвърти блок все още са в процес на изграждане.

Това съвсем обаче не означава, че Китай и Русия са вечно обвързани и ще вървят ръка за ръка в ядреното бъдеще. Пекин натрупа доста познания и ноу-хау от експлоатацията на ядрените си реактори и може да се превърне в конкурент на Москва по отношение на производството на атомни реактори в световен мащаб. Въпреки потенциалното съперничество на по-късен етап, в момента Русия и Китай по-скоро гледат в една посока. В началото на август тази година двете страни потвърдиха общите си планове за сътрудничество в сферата на атомната енергетика. Според подписания Меморандум за разбирателство, освен изграждането на нови мощности в Китай, Русия ще участва и в ядрената промишленост чрез добив и преработка на суровини.

Със сигурност се очертава дългосрочно търговско партньорство. То е предпоставка за изграждането на ключови енергийни проекти, които ще бъдат от полза и за двете икономики.

Но защо точно ядрената енергетика? Отговорът не е еднозначен. Сблъсъкът между еколози и защитници на АЕЦ е все още горещ. Противниците на атомната енергия поставят на дневен ред важни казуси като екологичните рискове от аварии и складирането на ядрените отпадъци. Един от важните проблеми, свързани с развитието на АЕЦ е именно справянето с ядрените отпадъци. В отговор, все повече се говори за реактори със затворен горивен цикъл, където отпадъчните продукти отново се влагат в производството на нова енергия, елиминирайки нуждата от тяхното складиране. От икономическа перспектива, ядрената енергетика играе важна роля при създаването на работни места и регистрирането на икономически растеж. В този смисъл икономическите ползи са неоспорими. Топлинните свойства на урана превъзхождат многократно въглищата. Например, една таблетка с маса от осем грама ураново гориво, се равнява на 40 тона въглища енергиен еквивалент. Това означава, че експлоатацията на АЕЦ е много по-ефикасна в дългосрочен план, което е предпоставка за по-ниски цени на произвежданата електроенергия. Друг важен момент е цената на урана в световен мащаб. Фактори като глобално търсене и предлагане, финансови кризи и ядрени инциденти влияят пряко върху урановите пазари. След аварията във Фукушима през 2011 г. цената на урана се срина, заради намаленото търсене. Редица държави замразиха или напълно прекратиха ядрените си програми. Но страните, които планират атомна експанзия, могат да променят тази тенденция, тъй като ще се увеличи търсенето на ценната суровина. Уникалността на ядрената енергетика е и нейно конкурентно предимство – към момента тя е най-концентрираната енергийна форма, за производството на много електричество се използва относително малко количество ядрено гориво. За последните 20 години единствено водноелектрическите централи (ВЕЦ) са успели да постигнат рентабилност, близка до тази на АЕЦ.

Държавите винаги трябва да се отнасят с особена отговорност към атомната енергетика. Наред със своите преимущества, тя носи и рискове, които в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани. Компромисите с безопасността и екологичността на ядрените централи са недопустими.

Чрез амбициозната си програма за ядрена експанзия, целта на китайската държава е ясна – да се превърне в световен лидер не само в производството на атомна електроенергия, но и на ядрено оборудване. Освен това, Пекин ще реши важни вътрешни проблеми като влошената екологична обстановка в големите градове, а китайската индустрия може само да спечели от по-ниски и рентабилни цени на електроенергията. Не трябва да забравяме, че освен ядрените си планове, Китай ще разчита и на електроенергия от други възобновяеми източници. В началото на 2017 г. китайското правителство декларира, че ще инвестира 316 млрд. долара във ВЕИ сектора до 2020 г. Освен икономическите ползи обаче, развитието на атомната енергетика минава и през задължителното гарантиране на безопасността и екологичността на експлоатираните мощности.