/Поглед.инфо/ Шпионският скандал няма да помрачи сериозно отношенията между Австрия и Русия за дълго време. Това бе заявено от президента на Австрия Александър Фон дер Белен. Във Виена явно разбират, че се опитват да ги скарат с Русия и ще се опитат по-скоро да премахнат „шпионския въпрос” от дневен ред на двустранните отношения. Не е странно, че местният съд дори не арестува предполагаемия руски шпионин.
Скандалът с разобличения в Австрия бивш сътрудник на министерството на отбраната се раздува вече пети ден. Задържаният в събота пенсиониран 70-годишен полковник, уж в течение на последните 30 години е работил за руското разузнаване. И за задържането му са помогнали специалните служби на „една от приятелските към Австрия страни”.
Това са или немците, както първо пише една от австрийските медии, или са британците, както по-късно съобщи друга. Предвид, че германското разузнаване само се намира под шапката на англосаксонските специални служби, лондонската следа е значително по-логична. Великобритания им мотив и то не един.
На първо място трябва постоянно да се напомни на все още колегите от ЕС кой е „най-умният” в общежитието и без кой те няма да успеят да се защитят от външни заплахи. На второ място трябва да се възпрепятства неуклонната линия на мнозинството страни от континентална Европа за възстановяването на отношенията с Русия – А Австрия в това отношение е едва ли не основният подбудител. Москва и Виена имат сума общи интереси и проекти: от двустранни до такива мащабни като Северен поток и прочее газопроводи (отмененият „Южен” и дошлия на негово място „Турски”). Австрийците последователно подкрепят запазването на отношенията с Русия.
За четири години санкционна война Владимир Путин пъти посещава Австрия , в това два пъти това лято, първи с посещение, а след това и за участие в сватбената церемония на външния министър Карин Кнайсъл. Буквално тази седмица самата Кнайсъл трябваше да пристигне в Москва. Нейният шеф, канцлерът Курц е постоянно в Русия. Изобщо настоящето австрийско правителство, н което като младши партньор влиза и евроскептичната партия на свободата предизвиква у атлантистите и англосаксонците особено раздразнение – както и по отношение на евроинтеграцията, така и заради нейната позиция спрямо Русия. Не е странно, че преди няколко месеца в европейския печат се появиха явно поръчкови публикации за това, че уж съюзниците по ЕС в момента нямат особено доверие към австрийските специални служби, нали техен ръководител стана човек от Партията на свободата „известен със своите проруски симпатии”.
В Австрия не реагираха особено на тези глупости – но бе разбираемо, че просто така Виена няма да бъде оставена на мира. Появи се история с полковника в оставка, а след това още една. Сега австрийската преса пише, че е разобличен още един „руски шпионин”, този път в самите австрийски специални служби – сътрудник на Федералното бюро по защита на конституцията и борбата с тероризма, изпълняващо в това число и контраразузнавателни функции. Подозиран е, че е предавал сведения на Москва и за разгласянето на държавни тайни, а разследването около него започва преди година.
Разбираемо е, че Кнайсъл и Курц в тази ситуация са принудени да излязат със заявления, че искат обяснения от Москва. Външният министър отложи посещението си в Москва. Нищо друго не можеха да направят. Иначе тях самите, както и Тръмп, щяха да бъдат обявени за „руски марионетки”. Но много е показателна реакцията на президента на Австрия Александър Фон дер Белен.
74-годишният политика представя не Австрийската народна партия на Курц и не Австрийската партия на свободата (от която в правителството влиза Кнайсъл). Той е бивш лидер на „Зелената партия” и е избран за президент на Австрия преди две години не просто в жестока, а в безпрецедентна борба с кандидата на АПС Норберг Хофер, в хода на която дори трябваше да се отменят резултатите от изборите и да се проведат повторни. Хофер тогава бе критикуван в това число и за призива си санкциите от Русия да бъдат свалени и дори признаването на Крим и победата на Белен трябваше да успокои евроатлантистите.
Интересно е какво говори сега австрийския президент. Веднага след началото на този „шпионски скандал” в интервю той заяви, че в момента не вижда поводи да се драматизира въпросът с развитието на отношенията между Австрия и Русия.
„Да видим дали има още нещо повече от измислена история и тогава ще трябва да предприемем мерки. Трябва да разследваме истина ли е това, дали обвинението е справедливо, до каква информация има достъп споменатият офицер”. Тогава той каза, че няма намерение да обсъжда въпроса с Владимир Путин, с който трябваше да се види в Париж на церемонията, посветена на стогодишнината от Първата световна война.
А във вторник, вече след завръщането си от Франция, Ван дер Белен отиде дори по-далеч: в интервю пред ТВ ОРФ той пряко заяви, че „това няма да помрачи сериозно двустранните отношения в течение на дълго време”.
Да, шпионажът е неприемлив, заяви президентът на Австрия, но специалните служби на различните държави се стремят да получават информация по различен начин, в „това число и по нелегален”. Ван дер Белен отбеляза, че е удивен от публичността, която дава правителството на своите обвинения по адрес на Русия. Тоест фактически упрекна правителството на Курц, че излишно раздухва „шпионския въпрос”.
Интересно е дали сега Ван Дер Белен ще бъде обявен за „полезния идиот на руснаците” – звание, с което атлантистите се опитват да дискредитират всички опитали се да се отклонят от задължителната русофобска линия? Личността на Белен дава за това най-прекрасен повод: баща му се ражда в Псков, самият той е потомък на руски немци, повече от три века живели в Русия. Тоест Беленови са вербувани не от Путин, а лично от Петър Велики.
Ако се говори сериозно, то Белен е просто разумен и национално мислещ политик – който отстоява интересите на своята страна и разбира важността от нормалните отношения с Русия за нея и за цяла Европа. А ако ще се говори за намеса във вътрешните австрийски дела, то тук австрийците прекрасно знаят кой и защо се ровичка при тях.
И тук не става само за родните им германци – нали това лято се изясни, че разузнаването на Германия е шпионирало Австрия за всичко, което е възможно, от министрите до концерните и международните организации, а за англосаксонците. При това не само на равнище специални служби. Вашингтон и Лондон натискат Виена по най-различни начини, в това число и по руския въпрос, а в самата Австрия се намират хора, които озвучават тези претенции. Както например направи пред в-к Der Standard Паул Лендвай.
„В коя друга държава на ЕС има правителствена партия, сключваща с партията на руския президент Владимир Путин договор за дружба и договаряща се за постоянен обмен на информация? Къде още държавният глава на Русия присъства на сватбата на външния министър на държава член на ЕС?”. При това Лендвай споменава и „шпионското дело”, за да подчертае, че Австрия е заплашвана от по-сериозни хора. А кои са това? Самите австрийци, работещи с руснаци:
„Информацията, която може да предаде пенсиониран полковник, дори за 30 години е просто дреболия в сравнение, например, с влиянието на австрийските топ-мениджъри, които днес все още са „наемници” на приближените към Путин руски олигарси. Тези, които симпатизират на Русия ( и не само в Австрия!) днес са силни едва ли не колкото приятелите на Вашингтон по време на Студената война.
Тоест австрийският елит, абсолютното мнозинство от който, независимо от партийната принадлежност, иска добри и взаимноизгодни отношения с Русия, отказва да нанася вреда на Австрия. Потресаваща логика. Добре, че австрийският естаблишмънт слуша всичко това.
Превод: М.Желязкова