/Поглед.инфо/ Руските медии, за съжаление, все още не са се отказали от съветската привичка да лепят етикети – независимо от това дали са осъдителнии или възторжени. Доналд Тръмп, например, за руските медии изведнъж стана "наш", а встъпилият в длъжност на 22 януари пети президент на България Румен Радев започнаха да го определят едва ли не като "проруски кандидат."
Но както Тръмп се оказа не "наш", а преди всичко американски президент, действащ в интересите на своята страна, които не винаги са съзвучни с интересите на Русия, така и новият български лидер е прагматик и български патриот, ясно разбиращ, че необузданата русофобия на предшествениците му, не носи на страната му никакви дивиденти. В същото време Радев осъзнава и че оттеглянето на страната му от западния лагер не й обещава нищо добро.
Пропагандистите на изток на българската граница като че не искат да забележат, че новият български лидер изложи акцентите си още в първите дни след встъпването си в длъжност. От една страна, Радев каза, че се надява да се възстанови диалогът на България с Русия, както и диалога между Русия и НАТО, основавайки се "на новата политическа конюнктура", появявила се в света след победата на Тръмп. От друга - той ясно акцентира върху обстоятелството, че е първият българин, завършил военно-въздушна академия в САЩ, поради което е готов да защитава членството на страната му в евроатлантическия алианс.
Една от предизборните точки на Радев бе премахването на антируските санкции, които той отново обоснова не с идеалистическите послания за братство-единство, "проливахме кръвта си заедно на Шипка" (характерно, впрочем, за сръбските им съседи, в помощ на които, дори да са воювали руснаци, това са били доброволци, а не редовна рускаармия), а от факта, че от санкциите страда не само руската икономика, но и българската. Но той безусловно не признава "анексията на Крим", защото това "противоречи на международните норми."
За отбелязване е, че по време на първата си проучвателна визита до Брюксел и в разговорите си с Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Антонио Таяни, новият български президент не спомена за санкциите. Той говори главно за проблемите от миграцията и общоевропейската заплаха от тероризма. А когато в страната му се повдигна вълна от възмущение срещу ученията на НАТО, включително по българското крайбрежие, Радев написа на страницата си в Faceboock, че тези маневри не заплашват "военните кораби, яхтите и туризма."
Освен това, встъпвайки във властта, Радев изостави идеята за отмяна на антируските санкции. От друга страна, в изявление по българската телевизия, вицепрезидентът Илиана Йотова потвърди ангажимента на новото българско ръководство към антисанкционната политика, позовавайки се на аналогични решения на френския парламент и на сходните възгледи на редица влиятелни германски политици. От което може да се заключи, че президентският екип търси пътища за изпълнение на предизборните си обещания. А не може да не ги изпълни, защото за Радев дадоха гласа си повечето българи. Самият той разбира това, което хората искат. Що се отнася до настроението на народа, както показа неотдавнашно допитване на Галъп Интернешънъл, на въпроса откъде българите могат да разчитат за помощ в случай на военна агресия, по-голямата част от тях (42%) (а България е страна-членка на НАТО), отговарят, че... разчитат на Русия. За сравнение със САЩ, само 17% са дали същия отговор.
Разбира се, президентът Радев знае за това. Както и факта, че България е на четвърто място сред страните от Европа по популярност на руския език сред студентите. Но той знае и друго. Например, че според финансовия доклад на Европейската комисия, през 2015 г. в хазната на ЕС постъпленията от България са в размер на 424 милиона евро, докато разпределеното за България от Брюксел възлиза на 2,73 милиарда евро. Не случайно по време на неотдавнашната среща с Елжбета Бенковска – еврокомисар по вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия, Радев предложи в България да се проведе европейски форум, посветен на отбранителните и космическите технологии, за което научните организации на неговата страна имат потенциал, който може да бъде от интерес за ЕС. Пани Бенковска положително реагира на това предложение, и дори се съгласи лично да присъства нафорума...
Учудващото е, че от 2004 г., когато България стана член на НАТО, и от 2007 г. насам, когато стана член на ЕС, Брюксел упорито не искаше да забележи този потенциал. Може само да гадаем огорчението на бившия командващ ВВС на страната и генерал-майор от резерва от факта, че за времето на членството на страната в Северноатлантическия блок, НАТО дори и не помисли да се направи нещо, за да се обнови стареещия парк на българската бойна авиация, състоящ се само от самолети съветско производство. В отчаянието си, българите дори поискаха да преговарят с партньорите си от блока - Румъния, Хърватия и Турция, за съвместно закупуване на западни бойни машини, но нищо не се получи между "братята" по този въпрос.
Помощ дойде "неочаквано" от изток, от Русия, която се съгласи да ремонтира наличните 12 броя Су-25 и 12 броя МиГ-29 на българските ВВС. Подписа се и договор, според който руските специалисти ще ремонтират българските машини в местното предприятие "Авионамс", недалечот Пловдив.
Този факт е единствен, макар че може да се счита за сериозен пробив в руско-българските отношения. А на 15 Февруари, на бизнес форум във Варна, руският търговски аташе в България Игор Илингин заяви, че Москва може да се върне към идеята за "Южен поток". Ключовата дума тук е "може". А може и да не се върне, след като през 2014 г. именно България се поддаде на натиска на Вашингтон да "закрие" проекта. Москва може да предпочете да не поема рискове, като се ограничи до построяване на газопровода изключително през турска територия.
Точно тук Изтокът очаква стъпките на София. Както и стъпките на Запада. Радев предпочита да бъде осторожен, опитвайки се буквално да ходи по въже, балансирайки между две геополитически сили. Едно време такава политика донесе, макар и в краткосрочен исторически план, просперитет на Титова Югославия. Но всички помним как завърши това. Ако повтори подобна стратегия, България не я грози нито югославски просперитет, нито югославски погром. Времената сега са други и ако тази страна представлява някакъв интерес за световната политика, това е само като транзитна страна, и не само на газ, но и глобалните световни процеси. Затова предпазливият български кабинет рано или късно ще трябва да се определи. Ясно съзнавайки, че при неправилен избор на България я очаква съдбата на държавата, окончателно изхвърлена в периферията на световните процеси, прибираща трохите от масата на силните на деня.
превод: д-р Радко Ханджиев