/Поглед.инфо/ Неочаквано ниската избирателна активност за референдума за преименуването на Македония на „Северна Македония“ заплашва да провокира политическа криза в тази страна, пише The Guardian. Както отбелязва вестникът, такива резултати поставят под въпрос успешното разрешаване на спора между Скопие и Атина и вследствие на това потенциалното влизане на Македония в НАТО и ЕС.

Македония е заплашена от политическа криза, която може би е причинена от неочаквано ниската избирателна активност на историческия референдум за промяната на иметото на тази страна, пише The Guardian.

Македонски граждани бяха помолени да отговорят на въпроса дали одобряват епохалната сделка с Гърция за да преименуването на страната си в „Северна Македония“, която е би трябвало да бъде трамплин за Скопие, за да се присъедини към ЕС и НАТО.

Въпреки това, само 30 минути преди затварянето на избирателните секции се оказа, че призивите за бойкотиране на референдума са имали ефекти: своето мнение изказаха едва 34,7% от македонците. Премиерът Зоран Заев заяви по този повод, че признава демократичния избор на македонците, подчертавайки, че референдумът е изключително важен за прозападния курс на страната - независимо от факта, че не е постигнат необходимия праг от 50%.

„Нямаше как да се сключи по-добро споразумение с Гърция и страната няма алтернатива пред присъединяването към ЕС. Резултатът от референдума бе определен от онези, които решиха да направят избор“, заяви той. В допълнение, лидерът на македонските социалдемократи, които сега трябва да ратифицират това спорно споразумение в парламента, отказва да признае референдума за неуспешен поради недостатъчната активност: При 98% преброени гласове 91,49% са в полза на преименуването.

„Аз съм твърдо ангажиран да се присъединим към ЕС и НАТО“, подчерта Заев. „Време е да подкрепим европейската Македония.“ Според него гръцкият премиер Алексис Ципрас е одобрил резултатите от гласуването, но както стана известно по-късно, чиновниците в Атина ги смятат за „противоречиви“.

Заев, както отбелязва The Guardian, поставя политическото си бъдеще върху западната интеграция. Според него сега волята на народа трябва да бъде прехвърлена на политическата плоскост. Македонският премиер подчертава, че ако споразумението не бъде ратифицирано в парламента, той ще трябва да прибегне до „друг демократичен инструмент“ и да обяви предсрочни парламентарни избори.

В същото време пред македонския парламент в Скопие се събраха протестиращи, наред с други неща, вдигащи лозунг с надпис: „Хората бойкотират геноцида. Северна - никога, Македония – винаги“.

„Това е лош ден за Заев и отличен за македонците“, заяви един от протестиращите - Мартин Дуковски. „Гордея се, че съм македонец. Правителството трябва да се откаже от тази сделка. То трябва да каже „не“ на Гърция“.

Преди обявяването на споразумение през юни, Гърция съобщаваше намерението си да блокира кандидатурата на Скопие, както в ЕС, така и на НАТО, мотивирайки се с това, че без съответната географска приставка Македония посята на нейното културно наследство и територия. В крайна сметка чиновниците в Атина, стремящи се да сложат край на този спор, посрещнаха резултата с разочарование.

Що се отнася до Македония, малко теми могат да доведат до по-голямо разделение. Мнозина сочиха, че промяната на името на страна, която носи дълбоко чувство за национална идентичност, ще бъде подобно на „екзистенциално унищожение“.

„Казвам се се Македонка. - И какво ще направят гърците с това? Ще ме помолят да променя името си ли?“, заяви сътрудница на хотела

В речта си в ООН президентът на Македония Георги Иванов нарече референдума и дилемата в дневния ред „историческо самоубийство“. Освен това той открито призова своите съграждани да обявят бойкот на референдума.

Въпреки че правителството на Заев твърди, че плебисцитът е с „консултативен“ характер, той признава, че ниската избирателна активност най-вероятно няма да позволи това споразумение да бъде „прокарано“ през парламента. В същото време основната „националистическа“ опозиционна партия, ВМРО-ДПМНЕ, която осъди споразумение, ще може много по-лесно да се противопостави на ратификацията.

„Факт е, че споразумението за преименуване не получи зелена светлина от хората, а сигнал за спиране“, заяви Християн Мицковски, лидерът на тази партия.

Осигуряването на висока избирателна активност сериозно се възпрепятства от намаляването на броя на младите избиратели, които са емигрирали от страната, за да си намерят работа: от 1,8 милиона македонци, които имат право на глас, според някои източници 600 000 са се преместили в други страни. Освен това надеждите за положителен резултат от референдума са свързани с голямото албанско малцинство в Македония.

„Нямаме емоционален багаж за името на страната, както при славянските македонци“, заяви етническият албанец Петрит Санагини. „Ние вярваме, че това е компромис, необходим за движението на страната ни в бъдеще, където ще има сигурност и просперитет. Това е исторически, специален ден. Надяваме се всички да гласуват“.

Над 500 чуждестранни наблюдатели следяха референдума. Освен тях гласуването бе наблюдавано от съседно Косово, където опозицията изведе хиляди души на улицата, заради обсъждането на възможността за териториален обмен със Сърбия. В същото време, за ужас на албанското мнозинство, Москва подкрепи тази идея.

„Наистина искаме македонците да приемат тази сделка и да се присъединят към НАТО“, каза косовският опозиционер Албин Курти. „Това ще ограничи руските амбиции и няма да позволи на Москва да се намесва в делата на региона. Няма как да се намери по-добро време за това“.

Превод: В.Сергеев