/Поглед.инфо/ Наскоро приключи посещението на българския министър-председател Бойко Борисов в Руската федерация. Той се срещна с руските премиер и президент Дмитрий Медведев и Владимир Путин. Посещението на Борисов се проведе само седмица след посещението на българския президент Румен Радев.
Въпреки че е твърде рано да се правят изводи, може да се каже, че е постигнат определен прогрес в сътрудничеството между двете страни. Основните осъдени теми са свързани с проблема с доставките на газ и възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене".
Да разгледаме последните събития от тези две основни теми.
Всеки знае, че газопроводът „Южен поток“ (ЮП) не достигна етап на окончателно осъществяване. В повечето медии вината за провала на този проект е поставена върху България. Без съмнение България (в лицето на Борисов) носи част от вината, но нещата не са толкова еднозначни. ЮП не беше проект само на България и Русия. Трябваше да мине през няколко страни и да донесе газ в Централна Европа. България беше първата страна по пътя и тя трябваше да поеме всички рискове. Както можеше да се очаква, САЩ и определени европейски институции се противопоставиха на проекта (и е разбираемо защо). Но друго нещо е интересно: защо „Газпром“ не предприе никакви мерки предварително за възможната съпротива?
Основната причина за спирането на строителството на ЮП бе приемането на ограничително решение на Европейската комисия въз основа на антимонополното законодателство на ЕС. При изпълнението на решенията на ЕК България, член на ЕС, през юни 2014 г. временно спря изпълнението на строителството - до изясняване на ситуацията. По това време Борисов беше в оставка и решението бе взето от служебното правителство на Орешарски. След завръщането на Борисов за още година и половина българската страна продължи да работи по проекта.
Тук е необходимо да се даде едно много важно обяснение: България никога не се е отказвала да изпълнява проекта. Няма нито един документ, който да потвърждава тази тема, излъчвана по медиите. Решението на българското правителство предвижда единствено временно спиране до разрешаването на проблемите!
В края на 2014 г. Владимир Путин заяви, че Русия спира работата по ЮП. България получи официалното официалното уведомление от руската страна почти една година по-късно. На отказа на Русия да приложи ЮП повлияха и фактори, които не бяха свързани с България. Всъщност, през 2014 г. се случиха събитията в Украйна, което доведоха до рязко влошаване на международната ситуация. Цените на газта паднаха, а „Газпром“ пертърпя сериозен инвестиционен дефицит. Компанията бе принудена да ограничи няколко скъпи проекта. Компанията имаше явно грешки, свързани с логистиката и идеологията на ЮП.
Всъщност България спазва условията на договора, още повече, че във всеки договор има клаузи, които предвиждат извънредни обстоятелства. Затова реакцията на „Газпром“ изненада българските специалисти, сметнали, че „Газпром“ търси формален подов за излизане от проекта и че той стартира информационна кампания срещу България с цел да прикрие своите пропуски и грешки.
Да бъдем реалисти и да отговорим на въпроса: можеше ли България да продължи да работи без да се съгласува с решението на ЕК? Отговорът е: определено не!
България е член на ЕС, а законодателството на Европейския съюз има предимство пред националното. Икономиката на страната е тясно интегрирана в европейската, България вече е получила 15 милиарда евро от еврофондовете.
И второто. Без постигане на споразумение между крайните страни по проекта (ЕС и Русия), ЮП губеше смисъл за България: получаваше се тръба, която водеше в нищото!
Би било несправедливо да обвиняваме България за всичко. Както каза Владимир Путин, Русия загуби $ 800 милиона. И колко е загубила България? Дори е трудно да се изброи.
Да се върнем към сегашното положение. Какво се е променило през това време?
Първо, за Русия Турция е ненадежден партньор. Полагането на „Турски поток“ все още тече, а Турция вече е повдигнала искания за допълнителни отстъпки и е постигнала 10% намаление на разходите. Въпреки че Русия и Турция имат мащабно икономическо сътрудничество, между тях има много политически проблеми. Не е изгодно Русия да даде твърде много инструменти на Ердоган, тъй като няма гаранция, че в крайна сметка пред Русия няма да се окаже втора Украйна. Затова е за предпочитане Русия да разнообрази газопреносните си маршрути.
За ЕС и САЩ Турция също е проблемен партньор. ЕС преразгледа отношението си към проблемите с природния газ на югоизточния си фланг. Борисов този път си осигури подкрепата на европейските институции. Освен това България е една от малкото страни, с които Турция има добри отношения.
През 2017 г. Борисов изложи идеята за създаване на газов хъб за Балканите. Той трябва да стане хъбът, където всички газови потоци към Балканите се събират в една точка. Европейската комисия даде зелена светлина на този проект. Допълнително предимство е това, че газовата инфраструктура на България е много добре развита, като 80% от компресорните станции в региона са разположени на българска територия. Самата България е заема добро стратегическо положение. Да, тя може да бъде заобиколена, но това ще излезе скъпо.
Наскоро приключи антимонополното разследване на ЕС срещу „Газпром“. Няма да изпадаме в подробности, но в рамките на споразумението „Газпром“ обеща да доставя газ на ЕС през България и Литва. Заслужава си да се отбележи, че Европейската комисия принуди „Газпром“ да се откаже от материални претенции към България по повод ЮП.
Няколко други фактора оказват влияние върху смекчаването на позицията на Русия. България се договори за доставки на газ от Азербайджан в размер на 1 милиард кубически метра годишно по ТАНАП. От черноморския шелф за България дойде и окуражаващата новина. В края на януари Royal Dutch Shell обяви, че „до края на тази година или началото на следващата година компанията започва обработката на находището „Хан Аспарух“ и според предварителните проучвания ще има нефт и природен газ“.
За България се създава благоприятна ситуация и страната побърза да се възползва от нея, а Русия прагматично пое в нейна посока.
Втората основна тема е възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене".
Наскоро правителството и парламентът на България размразиха и този проект. Поради това, че в Русия малцина знаят за него, ще дам определени пояснения.
В България от 1974 г. вече действа атомната електроцентрала "Козлодуй". От 2004-2007 г. четири от шестте ѝ реактора бяха изведени от експлоатация поради тяхната несигурност – това са стари реактори тип x440 МВт. С тях вече са се случили осем критични произшествия от първо ниво. Още два модерни реактора x1000 МВт остават в експлоатация и животът им се удължава до 2030, като максималният е до 2040 г.
Проектът за изграждането на втора атомна електроцентрала беше положен в далечната 1980 г. Строителството започва и спира, главно поради липсата на пари. Първоначалната цена на съоръжението е 3,5-4 млрд. долара, на с течение на времето тя се е увеличила почти трикратно. България вече е инвестирала 3 млрд. долара, а строителството далеч не е завършило. Няма да се спирам върху всички съмнения и разобличения, свързани с този проект. Към 2012 г. ситуацията влезе в задънена улица. За да се продължи строителството се изискват няколко милиарда долара. Инициативната група на поддръжниците на АЕЦ реши да проведе референдум и едва 12% от имащите право на глас отговориха „за". Правителството и парламентът на Борисов решиха да замразят проекта. Често срещано в медиите бе твърдението, че ЕС е заставил България да се откаже от изпълнението на този проект, но то няма никакви основания. През 2016 г. чрез Женевския арбитражен съд „Атомекспортстрой“ постигна това, че България да му изплати неустойки в размер на 620 милиона евро.
Междувременно българското правителство не стоя с ръце в джобовете. През 2017 г. Българската академия на науките изготви подробен анализ и заключението ѝ беше, че към 2030 г. на България ще ѝ е необходима нова АЕЦ. Преди година Бойко Борисов издигна идеята за превръщането на АЕЦ „Белене“ в общобалканска, интерес към тази идея бе проявен от почти всички балкански държави.
На 6 май 2018 г. българското правителство размрази строителството на АЕЦ. Вицепремиерът Т. Дончев обясни, че България няма да инвестира пари в него, няма да дава държавни гаранции и да подписва договори за покупка на произведена електрическа енергия. Държавата ще участва единствено с активи.
На 10 май, 2018 г. китайската национална ядрена корпорация (CNNC) потвърди инвестиционен интерес към проекта АЕЦ „Белене“.
На 14 май 2018 г. френската ядрена компания „Фраматом“ потвърди инвестиционния си интерес към проекта.
На 16 май 2018 г. „Росатом“, съобщи, че е готов да участва в изграждането на АЕЦ „Белене“ във форма, определена от правителството на България.
В действителност, положителните сигнали на Русия от българска страна продължават дълго време.
През 2015 г. България отказа да приеме активни елементи от американската система за противоракетна отбрана на своя територия и те бяха разположени в Румъния.
През 2016 г. България отказа да участва в антируската черноморска ескадра заедно с Турция, Румъния, Украйна и Грузия. Отказът на България погреба целия проект.
През 2017 г. България подписа договор с „МиГ“ за ремонт на своите изтребители, което предизвика „справедливия“ гняв от страна на Вашингтон.
В началото на 2018 г. България беше една от тези страни, които отказаха да експулсират руски дипломати поради случая Скрипал.
Трябва да кажа, че общият информационен тон в медиите не отразява истинската същност на ситуацията. Често се срещат заглавия като „Бойко Борисов дойде да се поклони на Путин“ и така нататък. Напомням, че инициативата за срещата дойде от руска страна! От всички страни от Източна Европа България е най-русофилската. Много партии в България, включително и от партньорите в управляващата коалиция, обявяват като основна своя ценност дружбата и сътрудничеството с Русия.
Русия винаги е имала силно влияние на Балканите, а България е ключът към този стратегически важен регион.
Общите интереси между България и Русия са много повече, отколкото противоречията и нито едно от тези противоречия не е неразрешимо. Напротив, има всички предпоставки за подобряването на отношенията между нашите братски страни.
Превод: Поглед.инфо