/Поглед.инфо/ Подписаният на 26 май протокол между „Газпром“ и правителството на Турция за изграждането на сухопътния участък на второто (транзитно) разклонение на газопровода „Турски поток“ за доставки на руски газ за европейските потребители, засяга пряко всички балкански страни. Основните параметри на изграждането на този участък от тръбопровода са определени в споразумението, сключено с турската компания „Ботас“.

Както беше подчертано в „Газпром“, подписаните документи позволяват „да се премине към практически стъпки за изпълнение на проекта“. С изграждането на сухопътният участък с дължина от около 180 км ще се ангажира съвместната компания „Gaz TurkAkim Tasima АС“, създадена на паритетен принцип с участието на руската и турската страни (по 50% от акциите на „Газпром“ и „Ботас“). Проектният капацитет на транзитното разклонение на газопровода е 15,75 милиарда кубически метра газ годишно (подобно на първото разклонение за нуждите на потребителите в самата Турция).

От националните регулатори не се изискват допълнителни разрешителни за изграждането на транзитното разклонение на „Турски поток“. Сега всички заинтересовани страни трябва да определят собствената си роля в новата архитектура на доставките на газ. От това зависят перспективите за създаване на регионални газови хъбове, ориентирани към пазарите в Централна Европа и Средиземноморието.

По отношение на определянето на по-нататъшния маршрут на транзитното разклонение на турския поток, Москва и Анкара се придържат към най-гъвкавия подход, без да предрешават конкретни решения. Според ръководителя на компанията „Ботас“ Бурхан Озджан, газопроводът на суша ще навлиза в европейската част на Турция в околностите на село Къйъкей. Приемният терминал ще бъде в състояние да осигури по-нататъшно натоварване на тръбопровода както в северозападна (българска), така и в западна (гръцката) посока.

Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак заяви, че все още се разглеждат два маршрута от втората линия на газопровода - от Турция през Гърция до Италия или през България и по-нататък до Сърбия, Унгария и Австрия.

„И двете страни очевидно вече имат предварително разбиране за това къде ще свърши газопроводът ", заяви Дмитрий Маринченко, директор на корпоративния отдел на Fitch.

България и Гърция сега са основните играчи на балканското енергийно поле, а от гледна точка на политическата активност България се откроява. Българският президент Румен Радев предлага на Русия, при определени условия, изобщо да изостави Турция като транзитна страна за руски газ за Европейския съюз чрез изграждането на друг директен газопровод по Черно море по посока на страната му.

Имайки предвид тъжната съдба на проекта "Южен поток" и разрушителната роля на българското правителство (което все още се ръководи от същия човек - Бойко Борисов), Русия запазва много сдържана позиция. Министърът на енергетиката Александър Новак подчерта, че Москва ще разгледа въпроса за сътрудничеството със София по отношение на инфраструктурните енергийни проекти само с пълни гаранции за тяхното изпълнение от властите на ЕС и България. „Русия в момента осъществява изграждането на газопровода „Турски поток“, напомни министърът, като отбелязва, че „по принцип Русия не отказва сътрудничество, ние сме готови да разгледаме всички тези възможности". Въпреки това, Новак каза, че „за нас е важно големи бъдещи инфраструктурни проекти да са били гарантирани от гледна точка на потребителите на газ, да бъдат са гарантирани по отношение на спазването на изискванията на европейското законодателство, да има български държавни гаранции, гаранции на Европейската комисия“.

„По първи етап на „Турски поток“, който цели предаването на руски газ с обход на Украйна, пряко към Турция, нещата вървят по план. Но по второто разклонение, което продължава тази линия в Европа засега няма яснота“, признава турското издание „Хабертюрк“. „Става дума не само за такива проблеми като разпространението на руско-американското напрежение или с други думи на американското ембарго над „Турски поток“. По газопровода, който ще бъде положен в Европа има много въпроси, които трябва да се решат. При това при „Турски поток“ и двете страни имат възможности за разработване на нови съвместни проекти“, отбелязва „Хабертюрк“, раздвижвайки рамките за възможни дискусии с участието на другите заинтересувани страни.

Формирането на широка инфраструктура на Балканите, фокусирана върху приемането и транзита на руски газ, е още по-актуално, защото сега други играчи стават активни в областта на природния газ. Особено внимание трябва да се обърне на откриването на първия етап от проекта „Южен газов коридор“ (ЮГК) тези дни от Азербайджан. На церемонията по откриването на този проект присъстваха азербайджанският президент Илхам Алиев. „Днес седем страни участват в проекта на ЮГК - Азербайджан, Грузия, Турция, България, Гърция, Албания и Италия. Но аз съм сигурен, че на следващия етап три балкански страни - Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора ще се присъединят към проекта“, заяви Алиев.

Баку също така разчита на връзка с проекта на Туркменистан, което ще засили ролята на Азербайджан като транзитна страна за газ за Европа. Това обаче може да стане само след сключването на всеобхватна конвенция за правния статут на Каспийско море, чиито перспективи са все още неясни.

„Проектът за изграждането на „Южен газов коридор“ бе първоначално подкрепен от Евросъюза, въпреки присъщите му геополитически и икономически рискове. Става дума за опита да се съживи проектът „Набуко“, преди време рухнал заради отсъствието на достатъчна ресурсна база, недостига на финансиране и противоречието между основните участници. Новият проект трябва да обедини в едно цяло верига газопроводи: Южнокавказкият тръбопровод (Азербайджан –Грузия), Трансанатолийския газопровод (ТАНАП, Грузия – Турция), Трансадриатическия газопровод (ТАП, Турция-Гърция-Албания-Италия). Съгласно заявлението на министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Берат Байрактар, газопроводът ТАНАП може да бъде стартиран на 12 юни 2018 г. Неговата първоначална пропускателна способност се оценява на 16 милиарда кубични метра годишно, от тях шест милиарда ще бъдат доставяни в Турция, а останалият обем е предназначен за транспортиране по-нататък в Европа. Що се отнася до ТАП, до доставките на газ по него към Италия през Адриатическо море могат да започнат към 2020 г. и да съставят около10 милиарда кубометра годишно.

Елена Бурмистрова, ръководител на „Газпром експорт“, е уверена, че в краткосрочен план Южният газов коридор и руските проекти няма да се конкурират особено: „Европа ще се нуждае от много природен газ през следващите десетилетия, ще има достатъчно място за всеки на пазара на газ. Вместо по политически причини да се превъзнасят инфраструктурните проекти на едни доставчици, а идеите на другите да се вкарват в черния списък, следва да се осигурят равни условия за всички, да се създаде среда за справедлива конкуренция, за която така обичат да разсъждават в Брюксел“.

Изчисленията на водещите международни аналитични центрове наистина предвиждат увеличение на потреблението на газ в Европа. По този начин, Wood Mackenzie смята, че потреблението ще се увеличи до 2035 г. от сегашните 541 милиарда до 546 милиарда кубически метра. IHS Markit очаква увеличение на годишното търсене за същия период до 572 милиарда кубически метра.

В същото време пускането в експлоатация на Южния газов коридор може сериозно да промени разпределението на силите на европейската газова шахматна дъска, включително и да доведе до интегрирането на нейните мощности с руски проекти. Тук един от ключовите фактори е цената на газта. Така себестойността на добива от азербайджанското находище „Шах Дениз“ е 35 долара на хиляда кубометра срещу 15 на руския газ. Теоретично е възможно да се свърже с газопровода „Южен газов коридор“ на газопровода „Турски поток“, който ще позволи да се реши проблемът с ресурсите и цената, както от страна на участниците на двата проекта, така и от страните потребителки.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели