/Поглед.инфо/ Уличната активност през миналия уикенд в Сърбия още веднъж припомни събитията от „Булдозерната революция”, която свали президента Слободан Милошевич. Кой би искал да повтори миналото, което доведе до разпадането на Югославия, откъсването на Косово и годините на национално унижение на сърбите? Но от водачите на протестиращите отново прозвучаха същите тонове, под чиито ритми онези, които искаха демократични свободи, унищожиха през 2000 г., това което бе останало от Югославия.

Протестните акции в Сърбия продължават около четири месеца. Повод за това е побоят през ноември на опозиционния политик Борко Стефанович, за което опозицията обвини властите. Това съвпадна с дълга поредица от други събития - въвеждането на мито от 100% върху сръбските стоки на Прищина, създаването на косовска армия в нарушение на резолюция №1244 на Съвета за сигурност на ООН, арестите на сръбските активисти в Косово „по подозрение в убийството“ на сръбския обществен деец Оливер Иванович и поставянето на косовски специални части в близост до сръбската водноелектрическа централа „Газивода”, заплахите да национализират минния комплекс „Трепча”, да опростят процедурите за преминаване на границите между Република Косово и Албания...

Белград отговори, че няма да се водят преговори с Прищина, докато икономическата блокада на сръбските анклави в Косово не бъде премахната. И колкото по-принципна става позицията на сръбското политическо ръководство (особено след посещението на Владимир Путин в Белград през януари, когато Александър Вучич публично обеща да координира всички решения за Косово с Москва), толкова по-буйни стават и протестите в Белград. А Путин в сръбската столица беше посрещнат с лозунга „Един от триста милиона” - перифраза на известната сръбска поговорка от времето на Югославия: „С руснаците сме триста милиона, а без тях два камиона”.

Събитията продължават да се развиват. Косовският парламент прие меморандум от единадесет точки, който съдържа изисквания за признаване на административните граници между Сърбия и Косово като държавни и за отмяна на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН №1244. Вучич отговори, че Прищина прекъсва пътя към диалога. Няма да има преговори при такива условия.

И в Белград отново започна изостряне на уличната ситуация. В събота, 16 март, един от протестиращите активисти, не веднъж забелязан да посещава американското посолство, Елена Анасонович, призова протестиращите да поискат „освобождаване на всички”, а драматургът Синиша Ковачевич прикани тълпата към „марш на свободата” в „града, в който царува колективната лудост” , Тълпата, водена от лидера на политическото движение „Двери” Бошко Обрадович, стигна до офиса на Радио и телевизия на Сърбия, влезе там и поиска да се осигури ефир за протестиращите. Последният път, когато протестиращи проникнаха в телевизията в Белград беше по време на „Булдозерната революция”, свалила Милошевич .... Създателят на опозиционната радиостанция Б92, бившият кмет на Белград Драган Джилас, се присъедини към тълпата .... Нежеланите гости бяха изведени с помощта на специални сили, няколко души бяха задържани, след което протестиращите се опитаха да блокират полицейското управление, където бяха настанени задържаните.

В разгара на събитията сръбският президент Александър Вучич заяви, че в неделя, 17 март, той ще се обърне към народа. След като научиха за това, демонстрантите наобиколиха президентската резиденция, опитаха се да пробият с камион полицейския кордон и се опитаха да пробият вратите на сградата. Те не бяха пропуснати ... Те не успяха да нарушат речта на президента. Обръщайки се към народа, Вучич нарече Обрадович „фашист”, а Джилас и другия изтъкнат опозиционер Вук Йеремич (бивш сръбски външен министър) нервни „олигарси”, които отново искат власт и възможност да грабят страната, както преди.

„Аз, за разлика от тях, не съм откраднал нищо, не съм ограбил никого и затова не се страхувам от никого”, заяви президентът. „Аз съм тяхната цел, защото консолидирам Сърбия .... Големият приятел на Джилас Зоран Заев (министър-председател на Македония.) вече „похвали” нашия министър на вътрешните работи Небойша Стефанович, че е позволил на хората от улицата да влизат в телевизията”.

По-късно, в интервю за сръбския канал „Пинк”, Вучич отговори на опозиционните обвинения за „предаване на Косово”: „Това го казват хора, които не можаха да отговорят на това по време на погромите преди петнадесет години по друг начин, освен да подпалят някоя джамия в Сърбия! Защо не отидоха в Косово и Метохия, за да защитят опустошения манастир Девич? А през 2008 г., когато в провинцията беше провъзгласена „независимост”, защо не бяха там? Защо допуснаха през 2009 година обсъждането на косовския проблем да се преведе от площадката на ООН в ЕС? А когато през 2011 година поставяха гранични пунктове между Сърбия и Косово, защо ловяха сърбите, опитващи се да възпрепятстват това?”

На годишнината от сръбските погроми в Косово (март 2004 г.) Вучич даде да се разбере, че Белград вече няма да допуска нищо подобно. Той отбеляза, че показателят за неговата работа, и по-специално консолидирането на Европейския съюз, Китай и Русия в осъждането на едностранните митнически задължения на Косово, е отношението на косовските сърби, които са заявили готовността си да отидат в Белград, за да защитават президента от организаторите на протестиращите. Същата готовност беше изразена и в други градове на Сърбия.

„Фашистващите хулиганите никога няма да застанат на власт”, заяви Александър Вучич. А шефът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел всъщност отговори на въпроса чия ръка управлява бунтовете в Белград, казвайки на кореспондент на ТАСС: „Американските и британските посолства провеждат тези протести, имат си своите агенти тук”.

Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев