/Поглед.инфо/ Турция стои като буферна зона между Запада и Близкия Изток, ето защо проблемите й не са само нейни, а предстоящите избори може да имат последици далеч извън страната, се казва в коментар на вестник „Сабах“.
Турция ще проведе избори на 1 ноември – 16 партии с почти 8500 кандидати и 21 независими кандидати ще участват във вота за 550-местния парламент. 54 милиона регистрирани избиратели в Турция и 3 милиона в чужбина ще решат какво ще стане със страната.
На предишните парламентарни избори на 7 юни 2015 г. в парламента влязоха 4 партии. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) си осигури 258 места, а Народно-републиканската партия (НРП) 132 места. Докато Партията на националистическото движение (ПНД) и Демократична партия на народите (ДПН) останаха с по 80 места всяка.
За пръв път от 2002 година ПСР не успя да получи мнозинство, за да сформира еднопартийно правителство. Освен това за пръв в парламента влезе една прокюрдска партия - ДПН успя да премине 10-процентния праг за парламентарно представяне. Но след като се провалиха преговорите за сформиране на коалиционно правителство, Турция трябваше да се подготви за предсрочни избори.
В същото време през юни забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) обяви край на примирието с турската държава, последва и самоубийственият атентат в Суруч, при който загинаха 32 души и над 100 бяха ранените. Последваха увеличаване на терористични атаки, операции срещу ПКК както в страната, така и извън нея, нападения на ПКК срещу цивилни, войници и полицаи. Последният бомбен атентат в Анкара този месец, който е най-смъртоносната терористична атака в новата история на Турция със своите 102 жертви и над 500 ранени, засили безпокойствата за стабилността на Турция. Политическите партии временно спряха предизборните си кампании, които вече не са толкова шумни и големи, както бяхме свикнали.
Съпредседателят на ДПН Селахатин Демирташ обвини турското правителство за атентата в Анкара, а разследванията разкриха, че атентаторите-самоубийци са били свързани с „Ислямска държава”.
Курсът на опозицията и на лидери като Демирташ след атаките прави трудно прогнозирането за бъдещето на страната и за процеса на турско-кюрдско помирение, което бе спряно само две години след началото му. Не е ясно и близкото бъдеще на Турция, сериозно засегната от продължаващата гражданска война в съседна Сирия.
Общественото мнение вижда връзка между насилието в Сирия и нарастващите терористичните атаки в Турция. Страната пое най-голямата бежанска вълна в света и досега е похарчила над 7,5 млрд. долара, грижейки се за 2-та милиона сирийци, избягали от режима на Асад и „Ислямска държава”. Благодарение на силната си икономика и стабилната политическа позиция Турция може да бъде в състояние да се справи с проблема самостоятелно. Но Турция рискува да стане нестабилна, ако след сегашните избори отново не успее да излъчи правителство.
Сред вота от 7 юни западните медии не се въздържаха да покажат задоволство от резултатите му. Патрик Кокбърн от „Индипендънт” написа на 8 юни, че като цяло образът на президента Ердоган и ПСР е бил накърнен, а Турция ще бъде по-слаба от преди.
Но в един глобализиран свят проблемите на Турция са не само нейни.
Турция стои като буферна зона между Запада и Близкия изток. И ако се превърне в нестабилна и несигурна държава, следващата потърпевша ще е Европа.
Дори и сега Европа не знае как да се справи със 700 000 бежанци, които са достигнали до нейните брегове. Трудно е да си представим какво ще прави при по-голям наплив, ако Турция изгуби своята стабилност. Ето защо предстоящите парламентарни избори са важни за Запада и Близкия изток толкова, колкото и за самата Турция.
Анкара / Турция