/Поглед.инфо/ В специално обръщение към нацията президентът на Сърбия Александър Вучич предрече „пълна катастрофа” на Балканския регион. Албанските власти на квазидържавата Косово отхвърлиха последно приличие и преминаха към изнудване на сръбската страна, на което Белград трябва да реагира някак си. Войната в настоящите условия не е заплаха, а неизбежно следствие.
Първопричината за поредния конфликт около Косово е там, че Прищина въведе 100% мита върху стоките от две страни – Сърбия и Босна и Херцеговина, а също така забрани вноса през границата на края всякакви стоки без специална косовска маркировка. Математиката е проста – стоките от тези страни на територията на Косово сега ще поскъпнат двойно и няма да са нужни никому. При това доставчиците, получавайки косовска маркировка, все едно се покланят и признават пълномощията на местната власт, която всъщност не признават.
Тоест не само, че е нужно да се краде, трябва и да се унижава. Това е напълно в албански дух.
Към такава демонстративна крачка няма никакъв икономически смисъл. В него няма нито протекционизъм, нито „подкрепа на родния производител”. Краят е болезнено зависим от вноса, трета от жителите му са безработни, а половината от тези, които все пак работят, са устроени в държавния сектор на квазидържавата. В крайна сметка никой няма да спечели,а ще загуби местното население (от ръста на цените), на първо място сръбското, а особено тази негова част, чийто бизнес е свързан с вноса на стоки от останала Сърбия.
В момента става дума за банален шантаж. Сърбия и Босна се тласкат към признаване на Република Косово, действаща с привичните за местните функционери бандитски методи („Както казах, така и ще е! Виждаш ножа?”) в що-годе цивилизована опаковка. Има съмнения дали бившият командир и настоящ президент на Косово Хашим Тачи изобщо знае що е то „протекционизъм”.
В очите на Сърбия подобни „намеци” са крещяща наглост, съпътствана с груба простащина. На свой ред две трети от ръководството на Босна и Херцеговина с удоволствие биха признали Косово, но ръководството на влизащата в състава на фактически конфедеративна Босна и Херцеговина Република Сръбска нееднократно предупреждава, че ако Сараево признае Прищина, Баня Лука окончателно ще се отдели, а това е равно на 100% война.
Засега на Запад не искат нова война на Балканите – стигат им другите проблеми. Там лицемерно се пишат миротворци, сложили край както на Босненската, така и на Косовската война (да, военната агресия срещу сърбите там я наричат миротворство). Но все пак помнят спецификата на Балканите: драсни клечка и всичко пламва. А и сега те трябва да се съобразяват с принципния и заядлив президент на Република Сръбска Милорад Додик (не на последно място заради неговата демонстративна подкрепа от Москва по всички въпроси) и затова и все още не драскат кибрита.
Друг е въпросът, че по-рано в ръцете на косовските албанци бутаха цели кутии. Прищина от дълго време изпитва търпението на Белград, използвайки всякакви, в това число и най-малки способи, за да изгонят сърбите от своя територия. За самите сърби ситуацията е достигнала до границата до подготовка за нова война, за което не се говори публично. Това се споменава „на ухо” при това значително по-често от преди, включително дори в сравнение с 2008 г., когато косовският парламент обяви отделянето на областта от Сърбия под името Република Косово, а САЩ и повечето страни от ЕС признаха това решение, нарушавайки така предишните договорености и резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Общо взето в Европа разбират опасността на наложилата се ситуация. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини реагира категорично на въвеждането на митата: „Правителството на Косово е длъжно незабавно да анулира това решение”. Но ако някой си мисли, че бившите албански терористи ще изпаднат в ступор от гласа на Могерини или на някой друг представител на Брюксел, той се лъже. Косоварите не се интересуват от европейските възражения дори и по въпроса за създаването на собствената армия, макар и преди десет години европейците да се кълняха, че подобно нещо не е възможно никога, а албанците като че ли бяха съгласни.
Що се отнася до САЩ, то те са на мнение, че Европа трябва сама да се справи. Там поддържат Косово винаги и просто по подразбиране. Това е американски политически проект, в тази квазидържава е разположена тяхната най-голяма военна база на континента, по останалите въпроси на албанците им се позволява всичко. Ако искат да въвеждат мита, ако искат да строят стена на границата – самият Доналд Тръмп обича да прави същото и ще ги разбере по най-човешки начин.
Не че албанците от Прищина изобщо не биха отстъпили при никакви обстоятелства. При нужда те ще отстъпят, но ще изискват нещо в замяна. И не непременно от Белград, това е възможно и от Брюксел, защото с тези задължения те са се насочили и срещу европейската бюрокрация. Сръбският президент смята, че най-желаната „награда” за албанците е облекчаването на визовия режим със страните от ЕС. Както е известно, признавайки появата на „младата демокрация в Косово” в Европа, европейците не смятаха косоварите за достатъчно демократични за безвизов режим и за единния трудов пазар. Поради тази причина в миграционната криза, която преди няколко години застигна Европейския съюз, имаше и доста значителна косовска вълна, от която след това европейците се предпазиха, като постановиха, че от Косово не може да има бежанци, нали там е сигурно, мирно и благо.
Вучич подчертава и другите мотиви на албанците – желанието „тихичко да проведат мощна етническа чистка на сърбите на територията на Косово и Метохия” и „провокиране на конфликт за пълната дестабилизация на региона заради нечии интереси”. Що се отнася до етническото прочистване, чак до там е трудно да се повярва, че ще се достигне, макар че албанците да са опитни хора и да са станали майстори в този въпрос. Във всеки случай жизненият стандарт на сърбите на Ибърски Колашин или Северно Косово - земите в близост до Велика Сърбия, които са населени от сърби и не са контролирани от Прищина - ще падне рязко след въвеждането на митата. И накрая, конфликтът може да се разпали както в Северно Косово, така и в Босна, ако все пак рискува да подкрепи Прищина.
Войната и етническото прочистване са ужасни думи и сега Вучич откровено плаши Европа. И в същото време поема изящно миротворческа функция. По-специално, в специално обръщение към нацията, той заяви: „Ние проляхме много кръв на тази земя и вече нямаме живот, с който да платим за нашата свобода и бъдеще, така че трябва да направим всичко, за да спасим мира ... Белград ще се държи изключително рационално и отговорно и ще взема решения за защита и в интерес на своя народ. „
Тоест, той не заплашва с война, а подчертава истинската ѝ неизбежност и какво именно ще ръководи Сърбия под негово управление в случай на открит конфликт. Една от задачите на политика е да обяснява с националния интерес всеки случай, когато войската остава в казармите или напротив, напуска казармите си. Но ръководителят на сръбската държава иска целият свят да чуе: след преброяването на всички плюсове и минуси, всеки вариант е възможен. Въвеждането на сръбски войски в Косово, за да се защити населението на Ибърски Колашин, също е вариант (за момента нежелан, но, между другото, не и най-лош).
За Вучич всичко, което се случва, е сериозно предизвикателство. Той разбира, че не може да се откаже или да отстъпи в този спор, защото косовските сърби и голяма част от избирателите му ще го приемат като предателство на светините и нарушение основите на обществения консенсус (да, сред тях е и сътрудничеството с косовските сърби). Но той определено не иска война, поне не сега, когато превъоръжаването на сръбската армия (главно с помощта на Русия, между другото) все още не е приключило. Поради това той залага на дипломацията и като цяло се държи съвсем уверено.
Неговото обръщение към нацията бе предшествано от спешна среща на Сръбския съвет за национална сигурност, която доведе до среща на Вучич с посланиците на Русия и Китай (в неговата формулировка „ с руските и китайските приятели”), а след това с посланиците на Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия и Италия.
Последните четири държави сега ще трябва да се справят със създаденото от тях чудовище – косовската държавност. Докато съществува заплаха Ибърски Колашин да бъде отрязан от Сърбия, да се говори,че статуквото на Балканите ще се запази, че войната е приключила, а регионът е застрахован от нови етнически прочиствания, означава нагло да се лъже в очите, да се преписват несъществуващи заслуги и да се използват неприятните методи на предшествениците.
А ако не се намери решени, заплашителните думи в речите на президента на Сърбия може да се въплътят в реалността сами по себе си и тогава регионът наистина ще достигне до „пълна катастрофа”.
Когато това се случи, най-сложно за опитния дипломат Сергей Лавров ще бъде да се въздържи от реплики по адрес на „уважаемите западни партньори”. „Ние вас, дебили такива, ви предупреждавахме!”.
Превод: В.Сергеев