/Поглед.инфо/ Спорът около името/преименуването на Македония рискува да се превърне в едно от основните противоречия не само в бившата югославска република, но и в Европа като цяло. А и не само в Европа. Америка също влиза в този спор: сега най-голяма активност по македонско направление проявява американската администрация в лицето на дипломата Матю Нимиц, непосредствено направляващ въпроса.

В началото на 2018 г. генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг лично поиска от македонския министър-председател Зоран Заев (Социалдемократически съюз на Македония) да разреши спора с Гърция за името, за да може Македония да влезе в Алианса. „Вратите на НАТО остават отворени за Македония. Това не е толкова просто, но може да се направи“, заяви Столтенберг.

Правителството на Македония (която в момента в официалните документи на ООН се именува „Бивша югославска република Македония“ или БЮРМ) прие излизащите от САЩ и НАТО указания като ръководство как да действа и да се опита да постигне споразумение пряко с Гърция, зад гърба на македонския парламент. В Гърция конституционното название на страната „Република Македония“ се разглежда като териториална претенция и посегателство върху историческата гръцка провинция. В резултат на обсъжданията на този въпрос между Зоран Заев и ръководителя на гръцкия кабинет Алексис Ципрас за смяната на предишния компромисен вариант като ново название на страната бе предложена „Илинденска Македония“.

Терминът има напълно определен смисъл и преминава към македонската история с вековна давност (Илинденското въстание от 1903 г. срещу Османската империя започва на Илинден – 2 август). В това време този изкуствен термин няма никакво отношение към национално-държавното устройство на страната, към нейните граници и дори с името на столицата (един от предишните варианти предполагаше преименуването на Македония в Република Македония – Скопие).

Македонската опозиция се изправи категорично против задкулисните договорености между Заев и Ципрас. Основната опозиционна партия на Македония, носеща дългото име „Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонското национално единство“ (ВМРО-ДПМНЕ), заяви на парламентарните изслушвания от 20 май своето категорично несъгласие с преименуването на страната в Илинденска Македония. Според опозицията въпросната крачка „подкопава перспективите“ за разрешаването на дългогодишния спор с Гърция. „Опозицията не поддържа изменянето на конституцията, за да измени конституционното название на страната“, заяви след срещата си със Зоран Заем лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски.

По-рано министър-председателят Заев твърдеше, че по време на преговорите с гръцкия му колега Алексис Ципрас вариантът за преименуването на Бивша югославска република Македония в Илинденска Македония е признат за най-оптимален и така страната уж е „близка“ до завършването на спора с Гърция за собственото си име. „Република Илинденска Македония“ е име, с което с Гърция е възможен компромис“, обяви Зоран Заев. Според него „в съответствие с държавните интереси“ за това вече са информирани президентът, парламентът и лидерите на големите партии. „С възможното решение ще запазим своето достойнство, ще потвърдим и укрепим своята идентичност“, заяви ръководителя на правителството. Според него „новото название ще гарантира съществуването на мултиетническа Македония. При това окончателно новото име на Македония трябва да бъде утвърдено с референдум. „Виждате, че се провежда прозрачен процес, ние искаме да решим този проблем на основата на национален консенсус, за да може решението в крайна сметка да бъде потвърдено от гражданите на референдум“, заяви македонският премиер.

Македонското правителство не крие особено с какво е свързано бързането в обсъждането на толкова деликатен проблем, който не може да се реши вече дълги години. Става думата за опита на прозападната управляваща коалиция максимално да „ускори“ кандидатурата за влизане на Македония в Европейския съюз и особено в НАТО. За тази цел кабинетът на Заев е готов не просто да направи безпрецедентни отстъпки пред Атина, Брюксел и Вашингтон, но и да се опита да използва гръцко-турските противоречия. За разлика от Гърция Турция признава Македония под нейното конституционно име, за което неизменно се правят позовавания в официалните документи на Северноатлантическия алианс.

Позициите на Анкара и Атина по македонския проблем са диаметрално противоположни и носят потенциал за сериозен конфликт, за което може да се съди най-малко по следните взаимно изключващи се декларации.

„Историята на Македония се фалшифицира независимо от това колко неубедителни и в крайна сметка обречени на провал могат да изглеждат на пръв поглед подобни акции за нас, гърците. Въпросната политика се провежда непрекъснато и систематично в определени интереси по всеки възможен начин и с привличане на най-разнообразни икономически методи, а в момента вече и по целия свят“, заяви бившият гръцки министър по въпросите на Северна Гърция Николас Мартис.

Опонира му турският политолог Тюркая Атай: „Съвременните гърци се идентифицират с древните македонци и вярват, че езикът на който е говорил въпросният народ е „гръцки диалект“, подобен на йонийския или еолийския. Като следствие, понеже по-голямата част от народа в съседна Република Македония твърди, че той е самостоятелна група балкански славяни и че националният им език е македонския, тук се водят дебати за това дали нечии „права“ не се узурпират с простото използване на термините „Македония“ и „македонски“.

Тази ситуация не само заплашва Балканите с нова дестабилизация, но и прави Македония заложник на геополитическите комбинации на Брюксел и на Вашингтон. За значимостта на македонския вектор в балканската политика на НАТО и за приоритетното значение за Брюксел на приемането на Македония в Северноатлантическия алианс пряко посочва лондонският вестник „Таймс“. „Сега все повече расте надеждата, че Македония, най-накрая, ще получи шанс да влезе в Алианса, но за другите кандидати като Босна, Косово и Сърбия, това както и преди остава далечна перспектива“.

Още едва заплаха за изостряне на „македонския въпрос“ е свързана с албанския фактор: именно радикалните сили в албанския лагер в Македония се готвят да извлекат за себе си максимална изгода от настоящата вътрешнополитическа криза в страната.

Превод: Поглед.инфо