/Поглед.инфо/ 24 март е паметен ден за сърбите. На 24 март 2018 г. се навършват 19 години от началото на агресията на НАТО срещу Съюзна република Югославия (Малка Югославия). По това време четири бивши югославски републики (Хърватия, Словения, Македония и Босна и Херцеговина) вече са откъснати от СФРЮ (Голяма Югославия). Основният резултат от агресията през 1999 г. е по-нататъшното разчленяване на територията на южните славяни – разделянето ѝ на самостоятелни Сърбия и Черна гора и откъсването от югославското геополитическо пространство на Автономна област Косово и Метохия, обявена за „Република Косово“.

Това напомняне за събитията от скорошната история (В Русия я наричат постсъветска, а в Сърбия постюгославска) пояснява какво може да се случи още в една от бившите югославски републики – Босна и Херцеговина.

След Босненската война и интервенцията на НАТО с Дейтънските споразумения през 1995 г. Босна и Херцеговина е създадена като конфедерация, състояща се от две части (Ентитети) – Мюсюлманско-хърватска федерация (Населена с католици-хървати и бошнаци-мюсюлмани, при това и двата народа са славянски) и Република Сръбска, населена с православни сърби.

В рамките на вариантите на съхранението на своето влияние в Босна и Херцеговина (влиянието се осигурява чрез притеглянето на поредното политическо образование в зоната на отговорност на НАТО) Вашингтон е пристъпил към разработката на платове за своята военно/хибридна намеса в тази страна в случай на негативно за САЩ развитие на събитията преди и по време на парламентарните избори в БиХ, които трябва да се състоят на 5 октомври 2018 г.

Двата ентитета (РС и Мюсюлманско-хърватската федерация) са скрепени помежду си слабо. Разделя ги и принципно различното им отношение към плановете на НАТО по повод Босна и Херцеговина. В тези планове БиХ се разглеждана като втората на Балканите (след Македония) страна кандидат за членство в Алианса. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на 31 януари пред сръбския вестник „Политика“, че Западните Балкани са регион, имащ стратегическо значение за НАТО и Алиансът е съхранил присъствието си в него, защото това „способства стабилността“. „Днес двете страни в Западните Балкани искат да се присъединят към НАТО. Ние поддържаме стремежите и на двете и работим със своите приятели в Скопие и Сараево, за да им помогнем по пътя на членството в Алианса“, заяви Столтенберг.

Но освен Скопие и Сараево съществува и Баня Лука – и там гледат по съвсем друг начин на въпроса за присъединяването към НАТО.

Когато към 19-тата годишнина от началото на натовската агресия през 1999 г. сръбската неправителствена организация „Институт по европейските въпрос“, проведе допитване за отношението на сърбите към хипотетичното членство в НАТО, получените резултати са следните: 84% от допитаните сръбски граждани са против членството на Сърбия в НАТО, 10% са „за“, а 6% се затрудняват с отговора. На въпроса „бихте ли приели извинение от НАТО за бомбардировките?“, 62% от допитаните отговарят с „не“ и 68% от допитаните не смятат каквото и да е сътрудничество с НАТО за полезно.

Ако това е гласът на сръбския народ, то Милорад Додик говори като син на своя народ. Изказвайки се по повод плановете на НАТО, той заяви: „И такава организация очаква, че ще влезем в нея? Ние казваме „не“, това е решението ни. Ние не искаме границата между Сърбия и Република Сръбска на Дрин да стане граница на НАТО. Ние не можем да забравим това как по нашите глави мятаха бомби, а днес искат да ги аплодираме за това. Нашите болници, особено детските, са пълни с болни от рак, катастрофално расте броят на болните по тези места,които бяха подложени на бомбардировки“. Додик последователно отстоява принципа на военния неутралитет на Република Сръбска. „НАТО не е наш избор. Сред нас битува мнението, че в случай на влизане в НАТО Република Сръбска няма да я бъде и БиХ ще се превърне в унитарна държава. Хората изпитват страх пред такива съюзи, а аз като техен президент единствено предавам мнението им. Република Сръбска не може да влезе в НАТО защото народът ѝ не иска.“

В такава ситуация американците изхождат от това, че Милорад Додик ще реши да проведе референдум в Република Сръбска за отношението на съгражданите му към курса за влизане в НАТО. Това неизбежно актуализира и изостря проблема за независимостта на сръбския ентитет. Преобладаващото население на Република Сръбска поддържа политиката на Додик и референдумът задълго ще блокира плановете на САЩ по по-нататъшното придвижване на НАТО на изток.

Във връзка с това Държавният департамент на САЩ предлага на министерството на отбраната да разработи операция по военна/хибридна намеса в ситуацията, ако дипломатическия натиск спрямо Додик и неговата партия „Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) не сработи. Пентагонът вече е пристъпил към разработка на оперативните планове по въвеждането на БиХ на контингент на силите на НАТО.

За новата намеса на НАТО на Балканите има и готов повод: ще послужи обръщението на ЕС, опиращ се на доклада от мисията му „Алтея“ с молба да се окаже съдействие на подразделенията на ЕС в БиХ за „недопускане на ескалация на междуетническото напрежение“. (контингентът EUFOR Althea в БиХ смени стабилизационните сили на НАТО в 2004 г., но 80% от войските там си остават същите – натовски). Първата подобна молба се формира от членовете на „демократичната“ опозиция в Република Сръбска. Основната им теза е, че Москва уж възнамерява да окаже помощ на Додик чрез доставка на оръжие и инструктори за диверсионни подразделения в РС, които ще бъдат прикрити от дейността на хуманитарния център в летището на Баня Лука, за създаването на който президентът на Република Сръбска лобира по аналог с руско-сръбския хуманитарен център в Ниш.

Британският вестник The Guardian пише, че през 2016 г. руснаците уж са използвали центъра в Ниш за организирането на опита за държавен преврат в Черна гора, за да попречат за влизането ѝ в НАТО, а сега се опитват да повторят това в Босна и Херцеговина. На 16 март 2018 г. американският Институт за изследване на външната политика обнародва доклад под провокативното заглавие „Босна на руски ешафод: заплахата за насилие и как да се предотврати“. Буквално същия ден, на 16 март, този доклад бе широко изложен за западната аудитория от „Нюзуик“ . Заглавието на материала отново бе дръзко: „Още една Украйна? Русия поддържа военното изграждане на политици-сепаратисти в Босна и Херцеговина“. И американците, разбира се, бяха преразказани от украинските медии: на 20 март 2018 г. електронното издание Диалог.UA съобщи на своята целева аудитория, че „Путин готви на началото на нова война по „схемата Донбас“ в центъра на Европа“.

Интензивността на това информационно настъпление говори за едно. Ходът на събитията на Балканите се ускорява отново. Така стана и преди удара на НАТО по Югославия на 24 март 1999 г. В състава на НАТО са включени бившите югославски републики Словения, Хърватия, Черна гора, а също и Албания. Северноатлантическия алианс контролира сега на практика цялото крайбрежие на Адриатика с изключение на брега на Босна и Херцеговина. Значи ли това, че идва и нейният ред?

Превод: Поглед.инфо