/Поглед.инфо/ Наскоро „Стратфор“ публикува становище на бивш посланик на САЩ в Белград, Камерън Мантър, който между другото заявява, че „Западните Балкани най-добре ще решат проблемите с помощ отвън“. Разбира се, че самите промени и реформи в региона „трябва да бъдат извършени отвътре“, но „в същото време е необходима подкрепа от глобалните играчи“.

Едва ли специалната агенция, която напоследък обръща сериозно внимание на Балканите, включва сред „глобалните играчи“ за този европейски полуостров и Русия. Не е тайна, че Западът като цяло отдавна има стратегическа цел да изтласка Москва от Балканите. Независимо, че за тях „през последните столетия е пролята много руска кръв“, както пишат в Neues Deutschland. В изразената позиция в Стратфор, че „ако регионът отпадне от вниманието на значимите глобални играчи, вероятността да изпадне в състояние на нестабилност ще се увеличава“ звучи заплаха за обитателите на Балканите, ако не се съобразяват с големите. Звучи познато, ако се направи справка с историята на региона. Преди повече от столетие една несъществуваща вече империя, Австро-Унгарската, заедно с Англия решава т.н. Източен въпрос, включително разделянето на Санстефанска България, съгласно собствените си интереси и в съзвучие с антируския и антиславянски характер на изградената за целта тяхна коалиция. И тогава Руската империя е била пречка за реализация на австро-английската политика на Балканите, защото и тя е имала претенции за икономическо и политическо влияние, за приобщаване на балканските народи, православните преди всичко, към собствените си стратегически цели. Но е действала чрез усилия за освобождението им от оковите на Османската империя, с която води 12 успешни войни, включително Освободителната за нас. Австро-Унгария използва роля на доброжелател и защитник, за да спечели доверието и симпатиите на личностите, които са водещи сред населението в интересуващите я отделни балкански страни, най-вече Албания и Босна и Херцеговина. Обикновено това са лидери, които лесно се поддават на манипулации и влияние, измервано във финикийски знаци. Ловка политика, която осигурява изпълнение на дългосрочни цели, но неизменно с антируски характер. Както се казва, нищо ново под небето. Всеки, който познава историческите събития по време и след Кримската война, освободителната за нас руско-турска война, тайните конференции във Виена през 1872 и 1875г, Цариградската конференция от 1876г, както и решенията на трагичния за България Берлински конгрес от 1878г, без особени затруднения ще направи връзка с днешни игри на геополитически фактори, които някак копират старите стратегии за Балканите и които целят не само излаз на Егейско и Средиземно море, но вече и онзи обръч, който Русия счита за намеса в собствените й зони за сигурност. Преди век влиянието се е постигало чрез манипулация на местни правителства, насаждали са се вражди между народите от региона и така са били посети семената на балканските раздори и поредицата от войни, дали названието „барутния погреб на Европа“. За нас е болезнено, че по този начин е бил роден и т.н. македонски въпрос, който преди това е бил български, но темата днес е какво става на този етап и как Балканите ще излязат от растяща тревога за стабилността и сигурността на региона. Прав е македонският външен министър Никола Димитров, когато преди ден в Блед, Словения, на Стратегическия форум казва, че „не трябва да се страхуваме да говорим открито за миналото, но и не бива да се разсейваме от дискусия за бъдещето“.

„ Стратфор“ ни предупреждава, че „геополитическите проблеми и етническото напрежение отново изплуват на повърхността на Балканите и създават потенциална опасност за региона“. В Deutschlandfunk пишат, че „нуждата от пари довежда до процъфтяване на ислямисткото влияние в Албания, например“ и че „опасността от нарастваща радикализация е валидна за целия регион на Западните Балкани“, където „над 8 млн мюсюлмани живеят в Албания, Косово, Босна и Херцеговина и Македония“. Твърдят, че около 1000 бойци на „Ислямска държава“ произхождат от Западните Балкани, а поне около 100 от тях са се върнали, включително командири. Радикализирали ги не само в джамии, но винаги чрез парични потоци от страна на монархиите от Залива и Турция. Това на фона на масова непреодоляна с десетилетия бедност сред всички страни в региона и още по-масово напускане на младите хора в посока Европа или Америка. От едната страна са социалните и етнически напрежения, гарнирани с чувство за несправедливост, от другата са нерешените противоречия и проблеми между съседите по целия Балкански полуостров, които генерират напрежение и разхищават обществена енергия за грешни или нереални, но амбициозни цели. Известно е, че ключови за Балканите остават отношенията Сърбия/Косово, съхраняването на Босна и Херцеговина като единна държава, укротяването на т.н.албански фактор, който бленува „Велика Албания“, стабилизирането на Македония т.е. горещи точки, в които албанският етнос играе сериозна роля. Потенциалната значимост на този етнос е оценена още в края на 19 и началото на 20-ти век и е използвана от западните велики сили /Австро-Унгария например/ като фактор за политиката им на Балканите. В това отношение Турция не стои по-назад, което е разбираемо предвид религиозната принадлежност на това население. В такава среда е лесно да се осигурява влияние, приобщаване и внушаване отвън на собствени стратегически идеи. Позната е теорията на неосманизма, която безспорно се прилага и на практика през последните десетилетия в нашия регион. Впечатляващата приемственост по отношение на тези стари практики обаче се наблюдава в позициите на Вашингтон, които явно са включили Балканите сред приоритетите на външната си политика. В дъното, разбира се, е Русия с нейните стари връзки в региона и амбициите й да ги съхрани. Все пак Балканите са на „ръка разстояние“ от границите й и нейното влияние тук е било приемано без негативи сред преобладаващото православно население поради заслуги за възстановяване на държавността му. Докато САЩ, както и Турция, разчитат предимно на т.н. албански фактор и Косово е класически пример в това отношение. С разпада на СФРЮ и независимо Косово регионът навлезе в нова фаза. Ползите и загубите ще се броят в бъдеще. Защото процесът не е завършил. Русия гледа северната част на региона и разчита на Сърбия да възстанови нещо от старата си федерация. Предимно с РСръбска, Босна и Херцеговина. Защо не и част от Косово, където са останали малко сърби. Западът като цяло, но с главна роля на САЩ, са обърнали поглед към Западните Балкани, където Македония я приобщават като част от тази зона за влияние. А в суматохата Албания бленува обединение на всички албанци под собствена шапка.Каквото и друго да се говори официално, особено на форуми като този в Блед. Нима е случайно, че в обявения от албанския премиер Еди Рама нов кабинет е разпуснато министерството за европейска интеграция и е формирано министерство на диаспората? Непосредствено след спечелените от социалистите избори Еди Рама „заплаши“ ЕС, че ако не допусне бързо включване на Албания в редиците си, няма да има друг избор освен да обедини страната си с Косово. Както се казва, опипване на почвата и търсене на пряк път към Брюксел. Но навява спомени за т.н.“Велика Албания“. При такъв сценарий няма нужда и да се споменава Тетовска Македония, където и без това се веят само албански знамена. Или да се припомня за т.н.“албанска платформа“, която изигра главна роля за сформиране на новото правителство в Скопие, но бе създадена под крилото на Еди Рама в Тирана. Той има сериозни поводи за гордост, защото за първи път през последните 25 години цялото правителство е само от една партия. Неговата социалистическа партия си осигури втори мандат на изборите през м.юни като спечели 74 места в 140- местния парламент и така може да управлява без съюзници. Опозиционната демократическа партия спечели 43 места и обяви, че „предишния комунистически елит се връща на власт, което ще задълбочи властването на Еди Рама и един малък кръг около него“. Еди Рама обаче обяви, че основна цел на неговия кабинет ще бъде да увеличи икономическия ръст от 3.8% на 5.8 за 4 години и че ще намали кабинета от 19 на 13 членове, от които 2-ма без портфейл. Обединява се министерството на финансите с икономиката, на енергетиката с транспорта и инфраструктурата, на образованието с министерството на младежта и спорта, а здравният министър ще отговаря и за социалните грижи. Постове запазват външният министър Дитмар Бушати и на вътрешните работи Фатмир Хафаи. Албанската диаспора ще се наблюдава от експремиера Пандели Майко, който ще отговаря за поддържане на албанците живеещи зад граница, но в координация с бизнеса. Стратегия с дългосрочна цел? Сигурно, но обявените ключови дума на Еди Рама са „Работа и просперитет“. Не забравя да повтаря, че отговорността е голяма и изискването е „да сме супер мотивирани, организирани и да управляваме с гражданите“. Нима нещо повече искат хората?

Въпросът е при такива цели, скрити и явни, как ще се развива ситуацията на Балканите? Западните Балкани не спират да се събират ту в Блед, ту в Дубровник, ту в Сплит и винаги с присъствие на Сърбия и представители на САЩ и ЕС. Членството в НАТО и ЕС е заявено като основна цел. Старите практики се прилагат с нови опаковки. Но Вучич в Белград вече заяви, че „Сърбия не иска в НАТО или в друг военен съюз“. Щели да правят своя армия, за което Западът бил уведомен и проявил разбиране. Но по стара сръбска традиция премиерът Ана Бърнабич в Блед бърза да уточни, че „във военната област Белград сътрудничи с НАТО и САЩ и едва след тях се нарежда Москва“ т.е. „ние ще останем неутрални и ще докажем това по всякакъв начин“. Нещо като Титовата политика на необвързаност, която някои наблюдатели определиха за „пътеводна звезда“ за сръбския президент Вучич. А щом е решил и да покани в Белград заедно и Тръмп, и Путин, тогава няма как Тито да не бъде доволен, макар и в по-добрия свят. Уж в Сърбия ще се дискутира на национално ниво, както обяви Вучич, политиката към Косово и начините за излизане от омагьосания кръг на признаване на независимостта му, както настояват в Брюксел и Вашингтон, а се поднася информация, че „Тръмп проявил смелост и направил истинска революция в американската политика“. Онази политика, която създаде Косово? Нещо много станаха управляващите революционери на световната сцена, защото и френският президент Макрон издаде книга за революцията. Опит да се избяга от сътресения, които вещаят разриви? Наистина е непредсказуемо.

Колкото и да се гордеем с договора за добросъседство с Македония, за което отново ни похвали в Блед небезизвестния Хойт Ий Брайън, ще ни се наложи да се съобразяваме и с другите процеси, които протичат в региона. Не всички са в наша полза и отиграването им е въпрос на професионализъм и добро познаване на исторически практики. Албанският фактор си е фактор, а сърбите си имат свои национални интереси. Може да се разбере и мнението на някои в Хърватия, че Русия води „мека война“ на Балканите, но дано този път не допуснем да ни тласнат към разногласия, които да прераснат в неконтролируеми конфликти. Засега се получава и това дава надежда, че Балканите, въпреки всичко, са се поучили от горчивия си опит.Водят диалог помежду си, а в днешно време това си е успех. Само чадърите, които ни се поставят, да не скриват погледите на балканските лидери. Защото балканските народи се умориха от бедност, несправедливост, корупция и заплахи. Фитилът може да пламне не само от поднесен отвън огън.