/Поглед.инфо/ От отдавна предричат широкомащабен конфликт на Балканите, но тези дни той е по-близък от всякога. При това става дума за международен конфликт – нова война за Косово с участието на американските войски, следствие от което може да стане ново разчленение на Сърбия. В Белград са осъзнали това и сега готвят реванш.

Изтече срокът (така наричаните 1930 дни), след които албанските власти в Косово бяха длъжни да формират самостоятелна, всъщност автономна Общност на сръбските общини в северната част на общността.  Това бе единственото съгласувано условие за продължаване на преговорите между Белград и Прищина, но като цяло бе очевидно, че албанците няма да направят нищо и всички бяха морално готови за това. Но ситуацията внезапно придоби наистина опасен характер.

Скоро след изтичането на срока на „сръбския ултиматум“ започнаха да се разпространяват слухове за възможната ескалация на насилието в Северно Косово до възобновяването на пълномащабни военни действия. Един от белградските вестници, например съобщи, че Москва уж е предала на Белград данни на агентурното разузнаване, съгласно които албанците планират да атакуват сръбските анклави и да повторят събитията от 2004 г.

Освен това се твърди, че военната операция на албанците ще включва в себе си окупацията на някои региони от Южна Сърбия, на които претендира Прищина, което ще се случи под прикритието на миротворските сили на НАТО КФОР и носи име „Златна сабя“. След това в  косовските църкви камбаните забиха, а опълчението бе приведено в пълна бойна готовност.

Междувременно в Белград президентът Александър Вучич свика срочно заседание на Съвета за сигурност, след което излезе с обръщение към сръбския народ изобщо и към жителите на северно Косово в частност. Конкретно ги призова към спокойствие и да не се подават на провокации, но подчерта, че сигурността на всички сърби е „основната задача“. Според него, всички искат мир, но има някои лоши хора, които устройват „многослойни“ провокации по указ на чуждите разузнавания.

Вучич не уточни кого точно има предвид, затова изказалият се след него началник на канцеларията по Косово и Метохия Марко Джурич приведе други подробности. Според него сръбското контраразузнаване е изяснила чуждестранно „агентурно влияние“ върху някои политици и свещеници. „Някои хора в Сърбия са създали атмосфера, в която предават собствената си страна и планират най-страшни престъпления срещу своя народ по сценария на съгласуваните конфликти“, подчерта Джурич. Наистина, след това не последваха гръмки арести.

Междувременно силите на КФОР в Северно Косово наистина се активизираха – проведоха мащабни учения. Трудно можеха да изберат за това по-неудачно време и място, още повече, че ученията предвиждаха масово предислоциране на американския  и полския батальони в критически важните точки на сръбските райони. И когато колоната бронетехника на американските морски пехотинци се придвижи северно от Митровица, нервите прераснаха в открит конфликт.

И така, американците рано сутринта потеглиха по магистралата Косовска Митровица - Зубин Поток – Рожая, на малко спряха при Зубин Поток. В крайна сметка, те достигнаха целта си – най-голямата ВЕЦ в региона „Газивода“ на едноименното езеро, която захранва с електричество половин косово и южните райони на Сърбия. По-важен стратегически район в сръбската зона просто няма, така че охраняващите го сръбски части са преградиха всички водещи до него пътища с противотанкови таралежи и се затаиха в очакване на морските пехотинци. Дали сърбите са имали някакви заповеди или това е било импровизация на гарнизона Газивода, не е ясно. Но скоро над езерото започват да прелитат американски хеликоптери, които от земята са посрещани със средни пръсти и цеви на картечници. За няколко часа ситуацията увисва на границата на голяма война.

Едновременно с това полският батальон се придвижва при село Валач и без съпротива заема трансформаторно-разпределителният възел, пряко свързан с ВЕЦ „Газивода“. Той зарежда с електроенергия Митровица и албанските общини южно от река Ибър, но незнайно защо там не е предвидена организирана сръбска охрана.

Срамота е да се нарекат такива учения „учения“. Това е очевидна военна провокация. И това се случи съвсем същия ден, когато в Хърватия помпозно отпразнуваха поредната годишнина от операцията „Буря“- военното разрушение на Сръбската Крайна. В бившата ѝ столица Книн се проведе военен парад, който демонстрира силата на хърватската армия, но сърбите бяха най възмутени от присъствието там на офицери-наблюдатели от Черна гора – новоприсъединилия член на НАТО. В Белград това се прие като предателство и Вучич нареди „да се укрепи работата за защита на сръбското население в Черна гора", което според него е потискано. От своя страна външният министър Ивица Дачич едва ли не прокле Подгорица в извънредно интервю и говори за хърватите в духа, че не са наред с главите си.

Това означава, че Сърбия е в центъра на международния конфликт едновременно на три направления. Но това се очакваше. Никой не очакваше друго - внезапния скандал между правителството на Вучич и Сръбската православна църква. След срещата в Хелзинки на Владимир Путин и Доналд Тръмп започнаха да се въртят слухове за възможно „компромисно решение“ за Косово. Твърди се, че се очаква да обменят територии: Северно Косово (Митровица, Зубин Поток, Лепосавич и Звечан), обитавано от сърби, официално да получи автономия - един вид несигурен статут, без да е пряко подчинено на Прищина, и в бъдеще да бъде прикрепено към Сърбия. Белград отговор ще признае частично независимостта на Косово и ще предаде на косоварите някои територии северно от Ибър. И Вучич е съгласен на това. В крайна сметка той заяви, че сръбските власти са „готови на компромисно решение.“

Уви, при обсъждането слуховете не се взе под внимание албанския манталитет. Чувайки всичко това, в Прищина решиха, че Сърбия сега е ранен тигър, който може да бъде безкрайно тормозен, затова и те не са удовлетворени на подобна замяна. Президентът Хашим Тачи, премиер Рамуш Харадинай и председателят на парламента Кадри Весели направиха изявления, че Косово е „готово да коригира границата“, но да нес е разменят територии. „Коригирането на границата“, в съзнанието им е да се отхапе нещо друго, без да даде нищо в замяна. Ето защо, троицата просто поиска към Косово да се прибави Южна Сърбия (конкретно общините по горното течение на река Ибър – Медведжа, Прешево и Буяновац), в които вече от петдесет години са заселили албанци, а също така всички земи северно от реката, до които успеят да се докопат. „Няма да има никакво разделяне на Косово. Няма да обсъждаме този въпрос“, обобщи за всички Весели.

И тук с албанците се солидаризира Сръбската православна църква - само че с обратен знак. Движението против разделянето на Косово бе оглавено от рашко-призренския епископ Теодосий. В края на юли той написа отворено писмо до Вучич , в което призова са се откаже от плана за разделяне на Косово и размяна на територии, а да се бори за освобождаване на целия регион от албанско иго. Нервите на Вучич започнаха да не издържат и той се изказа в духа, че „тези, които не искат разделянето на Косово днес“, „след 40 години ще отбраняват Враня“ Сръбският президент по принцип обича такива образи и метафори.

Епископ Теодосий в отговор нареди да се отслужи във всички църкви под негов контрол молитви в единство на сръбско Косово и се покри в манастира Грачаница, откъдето фактически прокле Вучич. „Разни наемни работници, които се представят за „пастири“, захвърлят всичко, когато виждат своя интерес и не се грижат за стадото си“, Конфликтът придоби необратим характер: именно епископ Теодосий имаше предвид Марко Джурич, когато говори за свещениците, „подали се на агентурно влияние“.

Десет минути след края на срещата на Съвета за национална сигурност Вучич се срещна при затворени врати с патриарх Ириней. Нямаше изтичания с подробности за разговора им, но характерът на сръбския президент е такъв, че неговата изразителна реч издава общото настроение. Например, докато сърбите държаха на мушка американските морски пехотинци в Газивода, Вучич внезапно си спомни главния сръбски ски курорт Копаоник. „Хората в Белград, например, не знаят, че ние нямаме контрол върху планината Копаоник, там всеки ден в близост до връх Панчич може да се видят патрули на КФОР“, - призна той тъжно.

Незнайно защо мисълта да изпрати на Капаоник планинска бригада, не преминава през главата на Вучич.

Следното изявление след преговорите с патриарха е доказателство за настоящата меланхолия на сръбския лидер: „Ние сме разделени на тези, които са готови да признаят независимо Косово, но същевременно плачат за една трудна съдба и пеят песни в кафенетата, че всичко е против нас и онези, които не са готови да говорят за нищо и чакат да настъпи време, когато ще изселим всички албанци отвъд Проклетия (знаменит планински масив със звучно название, естествена граница с Албания“).

И докато Вучич от Белград и епископ Теодосий от манастира обменят проклятия и метафори, американските морски пехотинци напускат Зубин Поток и се връщат в базата „Нотингхил“ (втората американска база в Косово, на около три километра от Митровица). От своя страна части от албанската милиция завзе пътя към Ярин, като по този начин откъснаха Северно Косово от Централна Сърбия. Представители на КФОР се свързаха с представители на сръбската армия, за да отблокират Газивода и да предотвратят въоръжените инциденти. Засега са се отсърдили.

Но Вучич заяви, че „през септември ни чака тежка работа“.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели