/Поглед.инфо/ През последните седмици американските дипломати направиха едновременно няколко изявления, посветени на Балканите. Основно внимание в тях беше отделено на Сърбия. Първоначално, посланикът на САЩ в Сърбия Кайл Скот напомни за четирите милиарда долара, които Америка инвестира в Сърбия, и предложи на Белград да му помогне в процеса за привличане на чуждестранни инвестиции и в бъдеще. След това американската експертна неправителствена организация „Атлантически съвет” излезе с проект за нова стратегия с името „Балканите напред”, като според мнението на американските експерти, основни пунктове в нея трябва да бъдат постоянното военно присъствие на САЩ в Югоизточна Европа, „историческото сближаване” между Сърбия и САЩ и възстановяването на репутацията на Вашингтон като „истинския посредник” на Балканите.

 За съжаление, когато става дума за външната политика на САЩ и за изявленията на нейните представители, трудно може да говорим за съвест, а в известна степен дори и за адекватност. Наблюдава се огромно разминаване между американската пропаганда, която е загубила връзка с реалността, и това, което американците реално правят във всяка една страна. Най-ярък пример за това е последното заявление на американския посланик в Сърбия, че САЩ са инвестирали 4 милиарда долара в страната. Но нека да си припомним, че отначало САЩ бомбардираха Сърбия и Черна гора, после бомбардираха сърбите в Босна и Херцеговина и всичко това може да се нарече военна агресия с окупационна цел. Ставаше дума за унищожаването на страната, не само икономически. Икономическите загуби тук са на последно място, макар че Сърбия беше ограбена и лишена от възможност за развитие в бъдеще. Само преките щети от бомбардировките надвишават 100 млрд. долара. Да не говорим за косвените загуби, към които могат да бъдат отнесени бомбардировките със слабо обогатен уран. Косвените щети от бомбардировките пряко рефлектират основно върху населението. Днес Сърбия е с най-високо ниво на онкологични заболявания в Европа. Америка беше инициатор на гражданската война в Югославия, а след това инициатор на трансформацията на Балканския регион по начин, който да отговаря на американските интереси, без да се интересува какво мисли за това сръбският народ. Тези неща не могат да бъдат калкулирани. Те са отвъд представите ни за добро и зло.

Но да се върнем на думите на посланика. Той не дава смислено обяснение къде конкретно са инвестирани тези четири милиарда. Защо никой не е виждал конкретните резултати от тези инвестиции? Няма отговор и на въпроса какво точно се е подобрило. Ако става дума за инвестиции, вероятно посланикът има предвид някакъв нетрадиционен инвестиционен модел, при който се използват евтините суровини и работна ръка от Сърбия, а цялата печалба се изнася в САЩ. Така че изявлението на посланик Скот е по-скоро с цел пропаганда, отколкото представяне на истински факти.

Но днес по-важен е другият момент. Сега САЩ преминават към някаква заключителна фаза от трансформацията на Балканския регион. В тази връзка е много показателно изявлението на изпълнителния директор на Атлантическия съвет Деймън Уилсън, което той направи за „Гласът на Америка” на 28 ноември. Той каза, че САЩ вземат под пълен контрол цяла Югоизточна Европа, като акцентът е върху военното присъствие. Това би трябвало да означава, че Вашингтон е убеден, че Русия вече се оттегля от тази територия и оттук нататък тя преминава под тяхно управление, при това с разполагане на много сериозен стратегически, военен потенциал. На този фон лидерите на Албания и квазидържавата Косово издигат гласове за обединяване на Албания и Косово и анексирането на територии от юг на Сърбия в някакво общоалбанско формирование. Тоест проектът за Велика Албания вече е задвижен на висока скорост. По този повод изпълнителният директор на Атлантическия съвет Уилсън обясни, че намеренията на САЩ действително са за откриване на нова ера в региона и че президентът на Сърбия Александър Вучич е готов да приеме болезнени решения. На САЩ и Сърбия им предстои епоха на „историческо примирие”, уточни Уилсън. В контекста на това може да предположим, че Сърбия ще признае напълно независимостта на Косово. И сръбският управляващ елит ще се съгласи с реализацията под една или друга форма на великоалбанския проект. Всичко това ще се прикрива с аморални, пропагандни клишета, подобни на тия, които сега лансира американският посланик.

EA Daily