/Поглед.инфо/ Натискът върху Вучич нараства от всички страни и в близко бъдеще той ще бъде принуден да вземе решение за Косово
Краят на март за Сърбия е време, пълно с различни важни събития: протестните движения, които продължават повече от четири месеца в Белград и редица други градове; тъжна дата - 20 години - откакто бомбардираха Югославия; 15 години, откакто албанците устроиха клане в Косово; присъдата на Радован Караджич.
Разбира се, протестните шествия на опозицията по улиците на Белград и други градове са забележимо явление, но за мнозина остава неясно кой стои зад тези протести, в какво се състои тяхната възможно скрита същност. Очевиден факт е, че опозицията, която обединява Съюза за Сърбия, се състои от съвсем различни по своята идеологическа ориентация сили. В неговото създаване участваха 10 партии и организации, например Народната партия (Вук Йеремич), Вратите (Бошко Обрадович), Партията за свободата и истината (Драган Джилас) и др. По-късно към тях се присъединиха още 17 малки партии, обществени организации и движения. Сред тях има и либерали, и консерватори, и националисти и демократи. Някои са за ЕС и НАТО, други - за Русия. В текстовете на първите съвместни програми на опозицията важно място заемаше тезата за запазването на Косово и Метохия в Сърбия и за спазването на Резолюция 1244. Постепенно въпросът за Косово отстъпи на заден план и след това напълно изчезна от дневния ред на движението. Сега сред лозунгите остава само въпросът за властта. Политическата цел на движението е определена като борба срещу президента Александър Вучич, който е "узурпирал всички обществени и природни национални ресурси" и е унищожил политическия и социалния живот в страната. Всяка събота, вече четири месеца, опозицията излиза на улицата и мирно протестира в Белград и други градове. Властта в техните "разходки" не се намеси. Но на 23 март движението се радикализира - демонстрантите влязоха в сградата на телевизията, изисквайки ефирно време. В този момент полицията се появи, няколко души бяха арестувани. На следващия ден опозицията блокира сградата, където работи Вучич. Опозицията постави ултиматум на властите: до 13 април да се откаже от властта и да свика предсрочни избори. В противен случай Съюзът за Сърбия ще премине към насилствени действия. Управляващата партия на Александър Вучич вече положително е разгледала въпроса за предсрочните избори за Скупщината, но президентът не води диалог с лидерите на опозицията.
Кой стои зад това движение, което е чисто политическо? Като се има предвид, че опозицията не повдига косовския въпрос, това, за което всеки сърбин говори днес, стрелата на протеста е насочена единствено към Вучич. Безспорно Западът използва това движение, за да сплаши президента и да го принуди да подпише споразумение с Прищина възможно най-бързо. Той трябва да знае, че в случай на колебание и забавяне в решаването на проблема, той ще бъде отстранен от власт. За поста държавен глава от опозицията може да претендира само Вук Йеремич, бивш министър на външните работи. Той е главното свързващо звено със Запада.
Диалогът между Белград и Прищина бе прекъснат, когато албанците отказаха да правят отстъпки на Сърбия, увеличиха митата за стоки, внесени от тази страна със 100%, не искаха да говорят за обмен на територии. И ... започнаха да заплашват: създадоха Армията на Косово, искат да изчистят територията от неалбанското население, продължават да извършват престъпления срещу сърбите. На 7 март косовският парламент прие платформата, която определя позицията на Косово в бъдещите преговори - отмяната на резолюция 1244, признаването на Косово в рамките на съществуващите граници и зачитането на правата на албанците в Сърбия.
Така натискът върху Вучич нараства от всички страни и в близко бъдеще той ще бъде принуден да вземе решение за Косово, което подхожда на Запада и Прищина. Иначе други ще го направят вместо него.
20 години от агресията на НАТО бяха широко отбелязани в Сърбия. Проведени бяха няколко форума и конференции, проведени от научни и обществени организации, младежки движения. Сръбската радикална партия проведе митинг, на който лидерът на партията Воислав Шешел изгори флаговете на ЕС и НАТО. В Белград се проведе концерт, посветен на жертвите на агресията. Големи емоции предизвика у сърбите филма „Балканска граница”. И за първи път от 20 години ръководството на страната участва в тези събития. Огромна манифестация се състоя в град Ниш. С голямо струпване на хора се проведе митинг, на който президентът говори, хората палеха свещи, казаха, че никога няма да забравят престъпленията на НАТО в Сърбия.
Обаче смесена реакция предизвика твърдението на Вучич, че престъпленията на Алианса в Югославия не трябва да бъдат забравяни, а трябва да бъде простено. Това има много общо с онова, което Столтенберг каза на другия ден: „Не трябва да забравяме миналото, но трябва да продължим. Това е нещото, което правят НАТО и Сърбия като партньори." Мнозина в Сърбия не приемат това твърдение. Току-що се върнах от Белград. На конференцията, на която присъстваха представители на 50 страни (организирана от Форума за света на равноправните и Клуба на генералите и адмиралите на Сърбия), всички бяха единодушни, че е невъзможно да бъде простено на натовците, в противен случай ще повторят престъпленията си.
На фона на всички тези събития, почти останаха незабелязани две много важни събития - 15 години от албански погроми в Косово и присъдата на Радован Караджич. За последното се изказаха много страни и организации, включително Русия. Мълчи за сега само Белград.
* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/
Превод: М.Желязкова