/Поглед.инфо/ Поправителен изпит за турските избиратели. Така може да се определят предсрочните парламентарни избори на 1 ноември в Турция, наложени от президента на страната Реджеп Тайип Ердоган.
До такъв развой на събития се стигна, след като на парламентарните избори на 7 юни Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган загуби за първи път от 2002 г. мнозинството в парламента и не състави коалиционен кабинет. Дали избирателите ще предпочетат да продължи все по-авторитарното управление на Ердоган или Турция ще поеме отново по пътя към демократизация.
Всичко в Турция се случва по желание на президента Тайип Ердоган. Той пожела предсрочните избори, за да може ПСР да спечели с пълно мнозинство и самостоятелно да състави кабинет. Което ще доведе до смяната на конституцията и режима в страна. Желанието на Ердоган е Турция да стане „президентска република от турски тип“, като няма да има контролиращи президента органи. Така едноличният режим на Ердоган ще стане официален и ще бъде потулен корупционния скандал от 17 декември 2013 г., както и всички последвали незаконни действия на управляващите. За всички свои незаконни действия и своеволия Ердоган и управляващите показваха редовно “националната воля”, имайки предвид резултатите от изборите, в които са участвали и спечелили. Изборните резултатите за тях са един вид легитимация на техните действия. И точно за това много често управляващите в страната посочват, че Ердоган е първия пряко избран от народа президент. Но същият Ердоган не уважи “националната воля” и им даде „шанс да се поправят“ на 1 ноември.
Турция с началото на управлението на ПСР през 2002 г. пое пътя към демократизация, човешки права, върховенство на закона, спазване на свободите, правата на малцинствата, стана канидат-член на ЕС, започна мирен процес с кюрдите. Но след 2011 г., по време на третия мандат на Ердоган като премиер, страната смени своята посока и започна да налага все по-авторитарно управление, въпреки обещанията за Нова Турция. Най-ясно това се пролича през месец май 2013 г., когато бяха протестите за парка „Гези“ и стана още по-видим с корупционния скандал от 17 декември същата години.
ПСР на Ердоган дойде на власт преди 13 години с обещанието да се бори с бедността, злоупотребите (корупция), и със забраните. Колко е иронично, че 13 години след началото на управлението на Ердоган неговата власт се определя точно с тези пороци. Турция обеднява, злоупотребите и корупцията се разрастват, а забраните се налагат във всички сфери на обществения живот. Това е разочароващо и за самата Турция, която става все по-авторитарна, като вече няма гаранция за частната собственост, свободата на словото и свободите. Демокрацията в страната ерозира.
Според Турската статистическа служба 11,7 млн. души са трайно бедните в страната. Това се равнява на 15% от населението. А бедните са 29% от населението (23,3 млн. души). Според статистиката броят на безработните през юни 2015 г. достигна почти 3 млн. души. В държавната администрация са назначени над 2 хиляди близки роднини на управляващите, а броят на ПСР активистите достига 28 хиляди държавни чиновници. Външният дълг на страната достига 405 млрд. долара. Световни водещи фирми (HSBC, Total, Tesco и др.) са решили да напуснат Турция. Износът намалява, а лирата загуби значително от своята себестойност спрямо долара и вече един долар се обменя за около 3 турски лири. БВП за глава от население е спаднал до нивата от преди 9 години, като в момента е 7 714 долара.
Ердоган се нуждае от победа с голямо мнозинство на предстоящите предсрочни парламентарни избори, за да установи напълно своя режим – вид близкоизточен режим с турски привкус. За това предстоящите избори са много важни за Ердоган. Какво ще стане, ако партията на Ердоган ПСР няма пълно мнозинство след изборите? Отговор на въпроса даде депутата и зам.-председател на ПСР Мехмет Али Шахин, който заплаши, че „ако резултатите от изборите бъдат идентични с тези от 7 юни отново може да говорим за предсрочни избори“. Избори до кога? Докато Ердоган спечели.
Какви резултати може да очакваме на предсрочните избори на 1 ноември. Ако няма манипулации и контролиран вот би трябвало резултатите да са идентични с тези от 7 юни.
Според директора на социологическа агенция „Гезиджи“ Мурат Гезиджи, ако негласувалите на предишните избори упражнят своя вот, съдбата на Турция ще се промени. Само 8% от негласувалите 18% да упражнят правото си на глас подкрепата на ПСР ще падне до 35-37%, а тези на НРП ще надхвърли 30%, а на ПНД ще достигне до 18-20%. Колкото повече са активни гласоподавателите, толкова подкрепата за опозицията се увеличава, а тази за ПСР – намалява. Вероятно за това управляващата партия се опитва да създаде отпускарска атмосфера, като целта е хората да се чувстват като на почивка и гласоподавателите да се отдръпнат от урните. Денят на изборите са обединени с празничните след 29 октомври и се получава 5 неработни и неучебни дни. Предишните избори бяха в началото на отпускарския сезон, което повлия на изборната активност. За това популярни артисти, музиканти и журналисти започнаха кампания през социалните мрежи и приканват да се гласува.
Държавни репресии срещу медиите и бизнеса
За налагане на определен авторитарен режим е необходимо всички сфери от обществения живот да бъдат контролирани. Първи на прицел са свободните и опозиционни медии в страната, за да не разгласят злоупотребите на управляващите и Ердоган.
Пет дни преди предсрочните парламентарни избори в Турция управляващите проведоха акции с цел да поставят под контрол опозиционните медии и бизнеса. Полицията нахлу със сила в редакции на медии. Управляващите наложиха държавно попечителство на „Коза Ипек Холдинг“, която е собственик на опозиционните телевизии „Бугюн“ и „Каналтюрк“, вестниците „Бугюн“ и „Миллет“, частно радио, както и други десетки фирми. Това става със заповед на съдия Юнус Сюер, магистрат от специализираните съдилища, които бяха създадени след корупционния скандал на 17 декември 2013 г. по нареждане на Реджеп Тайип Ердоган – тогава премиер, а сега президент на страната. За провеждането на полицейската акция няма съдебно решение. То е политическо мотивирано. За един ден главните редактори на въпросните медии бяха сменени, както и редакционната политика. Вестниците вече публикуват информации, като партиен бюлетин в полза на Ердоган и неговата партия.
Има един положителен момент във всичко, което се случва. Демократично настроените опозиционни журналисти се солидаризираха с колегите от Ипек медия, като леви и националистични телевизии излъчваха до последно програмата на телевизия „Бугюн“. Водещи журналисти дадоха своята подкрепа на колегите си. Опозиционните лидери подкрепиха журналистите, като Кемал Кълъчдароглу и Селяхаттин Демирташ лично посетиха редакциите на медиите. Много граждани се събраха пред централата на медиите в знак на солидарност и подкрепа.
Какъв е смисълът от държавен контрол на частни медии 5 дни преди изборите? Това няма ли да доведе до обратен ефект и да превърне журналистите в герои? Когато в една държава 70% от медиите се контролират директно или индиректно от управляващите въпросът е почти риторичен. Вероятността за различна гледна точка за събитията, освен официалната на управляващите от ПСР, става съвсем минимална.
Дни преди изборите в Турция Ерсин Йонгел, член на RTÜK (турския СЕМ) оповести времето, което държавната TRT отделя за партиите. За 25 дни по време на предизборната кампания TRT е отделила 29 часа пряко излъчване на Ердоган. За ПСР – 30 часа. За опозицията времето е ограничено. За основната опозиционна Народно-републиканска партия /НРП/ отделено време е 5 часа, за Партията на националистическото движение/ПНД/ – 1,10 часа, а за прокюрдската Партията на демократичните народи – 18 минути.
До къде биха достигнали репресиите срещу медиите на управляващите в Турция? Настоящият депутат от ПСР, бивш съветник на Ердоган и човекът, който подготвяше неговите речи, Айдън Юнал каза, че ще търсят сметка от вестниците „Заман“, „Хюррийет“, „Сьозджю“ и „Джумхурийет“ след предсрочните избори. На въпрос защо сега не предприемат мерки срещу тези издания той посочи, че има голям натиск върху Турция и не се чувстват много свободни. Но след изборите на 1 ноември непременно ще търсят сметка от тях.
Преди месец най-голямата дигитална платформа в Турция Digiturk спря излъчването на седем телевизионни канала в навечерието на парламентарния вот. Преди това същото направиха и други дигитални платформи. Сред спрените да излъчват има детски канал.
В началото на месец октомври нападение имаше и срещу популярния журналист от в. “Хюррийет” и водещ в телевизия “Си Ен Ен Тюрк” Ахмет Хакан. Трима от нападателите (от общо четирима) бяха активисти на ПСР. Атаката срещу журналиста е поредното нападение срещу представители на турски медии. Преди това офисите на в. “Хюррийет” в Истанбул и Анкара бяха нападнати от проправителствени групи, начело с депутат от управляващата партия, заради острите критики към властите. Седмици преди това турската прокуратура започна разследване заради “пропагандиране на тероризъм” срещу медийна група “Доган”, собственик на няколко вестници и телевизии, сред които в. “Хюррийет” и „Си Ен Ен Тюрк”.
Преди повече от месец в затвора бе вкаран колумнистът Гюлтекин Авджъ, който е бивш прокурор и адвокат на Хидайет Караджа, генерален директор на телевизия „Саманйолу“ и държан в затвора от 14 декември 2014 г. Полицията нахлу и в редакцията на сп. “Нокта” заради публикуван колаж с Ердоган.
Освен това имаше съдебни процеси и срещу главния редактор и отговорния редактор на в. „Тудейс Заман“ Бюлент Кенеш и Джелил Сагър, както и срещу колумнистката от вестника Севги Акарчешме.
Според ОССЕ над 20 турски журналисти се намират в затвора. Голяма част от тях са обвинени в тероризъм и предателство. Точният брой на журналистите в затвора трудно може да се узнае, защото те не се водят за журналисти, а са обявени от управляващите за терористи. Всеки, който използва правото си да бъде демократична опозиция (партии, НПО, интелигенция и т.н.) бива обявен за терорист или предател.
Най-голямото престъпление в Турция се превърна „обидата към личността на президента“. Срещу над 1 300 души се води разследване по обвинение за „обидата към личността на президента“.
Растящият терор в Турция
Какво се промени през последните 5 месеца в Турция, че ПСР се надява да спечели изборите с мнозинство и еднолично да управлява страната? Какво е това, което може да промени изборните резултати на 1 ноември?
“Искане за предсрочни избори е признак на изостаналост”. Това са думи изречени от Ердоган във времето, когато той беше премиер на Турция и опозицията искаше предсрочни избори. Но при необходимост той самият наложи провеждането на такива.
В статия на в. „Ню Йорк Таймс“ се посочва, че турския народ е разединен и нито мъката и тъгата, нито щастието са в състояние да го обедини. Конфронтацията е залегнала в турското общество.
Какво толкова се промени след парламентарните избори на 7 юни. Ердоган и правителството сложиха край на т.нар. мирен процес с кюрдите и сякаш изведнъж започнаха терористичните атаки и Турция се превърна в кърваво поле.
На митинг в Ризе на 7 март 2015 г. Ердоган заплаши турските граждани така: „Дайте ми 400 депутати и всичко да приключи мирно и тихо“. Някои партийни лидери от ПСР признаха, че несигурността в Турция се възроди, защото на 7 юни не се реализира еднопартийното управление на ПСР. Вече няма мирен процес, защото гласовете отидоха за прокюрдската ПДН. Един от съветниците на Ердоган Бурхан Кузу каза, че „на изборите на 7 юни народът е имал възможността да избира между стабилността и хаоса“. А той е избрал хаоса!
След 7 юни терорът обхвана цяла Турция. От 20 юни до 20 октомври са загинали 158 служители на реда (полицаи, военни) и 125 цивилни граждани. От ПКК са загинали над 300 души. Въпреки големите трагедии и терора до сега нито един управник не е подал оставка. На пресконференция вътрешният министър Селями Алтънок посочи, че няма пробив в сигурността. А на въпрос дали ще подадат оставки министърът на правосъдието Кенан Ипек се усмихваше.
Седмица след атентата в Анкара на 10 октомври (най-кръвопролитния атентат отнел живота на 102 души) последва скандално изказване на Ахмет Давутоглу: „Следим нагласите на обществото. Има нарастване на подкрепата за нас. Нашите гласове нараснаха до 43-44% след атентата“. Това потвърждават и социологическите проучвания на агенция „Гезиджи“, като се посочват, че след атентата в Анкара подкрепата за ПСР достига до 43%, НРП запазва своята подкрепа от около 26-27%. Лек спад има при ПНД до 15%, а ПДН се движи около 12-13% и няма да има проблеми да прескочи изборната бариера и да влезе в Меджлиса.
Няколко дена след това премиерът Давутоглу пак заплаши избирателите на митинг във Ван: „Ако на 1 ноември ПСР бъде свалена от власт, тук ще бъде напълнено с терористични групи.“
След самоубийствения атентат в Анкара той каза още, че „имаме списък с имената на хората, които могат да извършат самоубийствен атентат. Но не може да ги арестуваме, преди да предприемат действия“. Това изказване на Давутоглу породи силни критики към управляващите, които арестуват опозиционни журналисти и бизнесмени, правят обиски във фирми и частни училища, но не предприемат действия срещу потенциални терористи. Под предлог, че се борят срещу т.нар. „паралелна държава“, управляващите отстраниха или уволниха без доказателства и вина хиляди полицаи и прокурори от длъжност. Председателят на адвокатската колегия в Турция Метин Фейзиоглу посочи, че ще предложат промени в правните договорености за повторно призоваване на работа на отстранените от служба бивши разузнавателни служители, специалисти по борба с тероризма и специалисти по Близкия изток.
Полицейските структури и служби в Турция се раздвижиха, след като стана ясно, че извършителите на най-кръвопролитния атентат в страната е дело на терористите от “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ) и необезпокоявано атентаторите са се придвижили до столицата Анкара. На 10 октомври след атентат загинаха 102 души и стотици бяха ранени.
В доклад на разузнавателните служби, изпратен до всички 81 областни дирекции на полицията, се посочва, че в Турция се намират 4 300 членове на ИДИЛ, като 200 от тях са се активизирали. За останалите 4 100 бойци на ИДИЛ се изтъква, че са „спящи клетки“.
Съмненията след най-кървавия атентат в Турция се увеличиха още повече, когато управляващите наложиха за пореден път забрана върху отразяването на разследването атентата в Анкара. Налагане на забрана да се отразяват подобни терористични атаки се превърна в обичайна практика на управляващите в Турция. През последните 4 години са наложени подобни забрани на над 150 събития. Критиките са към това, че така управляващите целят да прикрият атентата. Подобна забрана бе наложена и след атентатите в Диарбекир, Суруч (33 загинали), Рейханлъ (54 загинали), Улудере (34 загинали). Всички тези случаи, на които бе наложена забрана за отразяване, не бяха осветлени и случаите потулени.
---------
Тайфур Хюсеинов, заместник-главен редактор на вестник "Заман".