/Поглед.инфо/ На 20 март така наричаният Международен остатъчен механизъм за наказателните трибунали (МОМНТ) заменил МТБЮ отклони обжалването на бившия блидер на босненските сърби Родаван Караджич по обвинителната присъда по делото му. Споменатият Механизъм, напротив, засили наказанието, заменяйки 40-те години лишаване от свобода с доживотен затвор.
В деня на обявяването на присъдата се случи незначителен, но говорещ много инцидент.При зданието в Хага, където заседава МОМНГ и около което се разполагат представители на организациите на босненските мюсюлмани, разпънали транспаранти, на които Караджич е сравняван с Хитлер, се приближава човек със сръбски държавен флаг и плакат в поддръжка на осъдения. И веднага му налитат „общественици” със спортен вид, които със заплахи и обиди го карат да напусне. Полицията не се намесва. Това за пореден път показва как се отнасят към сърбите и техните опити да посочат гледната си точка за изграждания от Запада „нов ред”.
В самата Босна в мюсюлманските общини е организирано пряко излъчване на присъдата, в това число и в Мемориалния център в покрайнините на Сребреница – Поторчах, където се базира скандалната организация „Майки от Сребреница”, наскоро съставила „пълен списък” от 21 хиляди „босненски сърби”, които уж са участвали в масовите кланета на босненски мюсюлмани: тук попадат дори готвачите и щабните стенографки на армията на босненските сърби. Съгласно този спи сък средно на един убит мюсюлманин се падат по двама екзекутора… Новината за това че 40-те години затвор да Караджич са заменени с доживотен затвор се посрещат там с бурни аплодисменти.
Партията на медийния магнат Фахрутдин Радончич „По-добро бъдеще за Босна и Херцеговина” вече заяви за Караджич, че той е „чудовище, което заслужава смъртна присъда”. А два пъти оправдани бригаден генерал в оставка Насер Орич, на чиято съвест лежат 3262 убити в покрайнините на Сребреница сърби (повечето от които цивилни) и 156 унищожени сръбски села, заяви, че Караджич „заслужава да изгние в затвора”.
Сега и представителят на президиума на БиХ от босненските мюсюлмани Шафик Джаферович се радва, че „жертвите на престъпленията и целият цивилизован свят могат да бъдат удовлетворени. Според него цялото военно ръководство на Република Сръбска е осъдено за съвместното престъпление, геноцид и престъпления срещу човечеството. Тук Джаферович дипломатично допълни, че решението по Караджич не следва да се приема като присъда към сръбския народ, а само като за „проекта, създаден от режим на Милошевич в Белград и осъществен от Радован Караджич и Ратко Младич в Босна и Херцеговина”.
Представителят на хърватите в президиума на БиХ Желко Комшич се изказа още по безцеремонно: „Не съществува подходяща присъда за престъпленията, извършени от Радован Караджич и неговите съучастници, а също така за тези, които го защитават днес…” А президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович допълни към заявлението на Комшич, че присъдата на Караджич е присъда за идеите на „Велика Сърбия”.
А членът на Президиума на Босна и Херцеговина от сърбите Милорад Додик реагира на тази агресивна атака против разделения сръбски народ: „Заявлението на Комшич ще усложни нашите политически преговори. Ако Република Сръбска е извършила геноцид, то значи и че самата БиХ е извършила геноцид”. „Той избра абсолютно недопустима формулировка и излезе отвъд рамките на присъдата на Караджич, опитвайки се да обвини всички сърби”.
Президентът на Република Сръбска Желка Цвияович, коментирайки случилото се, даде да се разбере, че е „типично”, когато сърбите получават максималните присъди, а представителите на другите народности ги оправдават.
40 години или доживотен затвор за 73-годишния Караджич са едно и също. Когато той обжалва, той искаше или оправдателна присъда, или нов процес. В съда Караджич с лекота разруши повдигнатите му обвинения, но съдът изгради своите заключения не на факти, а на показания, половината от които засекретени. Караджич, въпреки елементарните норми на правосъдието не получи възможността дори да се запознае с материалите от обвинението против него.
Присъдата на първия президент на Република Сръбска стана резултат не на правосъден, а от политически процес. Решението на Остатъчния механизъм съвпада със засилването на натиска върху Белград от албанските сепаратисти в Косово, с вълненията в Белград, с правителствените скандали в Босна и Херцеговина, когато мюсюлманската общност парализира работата на президиума, оглавяван от Милорад Додик. На 21 март отдела за информация и печат на МВнР на Русия заяви, че МТБЮ и Остатъчният механизъм „сляпо следвайки антисръбския курс, сега дискредитира самата идея за международното наказателно правосъдие”.
Но сърбите не се предават. Република Сръбска учреди две международни комисии – Комисията по разследването на престъпленията срещу сърбите в Сараево между 1991 и 1995 година (според данните на белградските изследователи, там са убити 8255 сърби) и Комисията по разследването на престъпленията срещу всички народи в района на Сребреница между 1992 и 1995 година. За ръководител на тази комисия е поканен израелският учен, изследовател на Холокоста Гедеон Грейф и независими експерти от шест страни. САЩ вече реагираха в духа, че създаването на тези комисии уж „няма да способства за установяването на истината и за помирението”.
Но, каквото и да си мислят във Вашингтон, на сърбите не им остава нищо друго, освен да се борят. Да се борят до край.
* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/
Превод: В.Сергеев