/Поглед.инфо/ Дано дипломацията ни не допусне фатални отстъпки заради виртуалното евроатлантическо бъдеще на Македония

Скопие отдавна се готвеше за съвместното заседание на българското и македонското правителство в Струмица и на два пъти изпрати дипломатически сигнали, които трябваше да убедят София в добронамереността на новия македонски премиер. Първо Зоран Заев обяви, че ще направи революционна крачка, като прекрати сатанизирането на българското военно присъствие във Вардарска Македония през Втората световна война. По-точно – в словосъчетанието „бугарски фашистички окупатори“, изписано на стотици паметници в републиката, ще се премахне думичката „бугарски“.
При неотдавнашното ми посещение в Скопие, където разговарях с местни интелектуалци, македонски дипломат сподели в откровен разговор, че дори се обмисляло закриване на Музея на революционното движение, който е изцяло антибългарски. С този жест Заев демонстрирал готовност за изтръгване на антибългарското жило на македонизма.
Вторият сигнал дойде от Македонската православна църква (МПЦ), която в официално писмо до Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ) изненадващо поиска да премине в диоцеза на БПЦ, която да стане църква-майка на МПЦ.
Нека сложим ръка на сърцето и признаем – това наистина са революционни стъпки, абсолютно немислими само преди година и половина, когато на власт в Скопие бе правителството на ВМРО-ДПМНЕ, оглавявано от Никола Груевски. Но тези две действия на светската и църковната власт, изцяло дирижирани от премиера Заев, крият подводни камъни, видими и с просто око, ако обаче се познава същността на македонизма.
Абсурдно е да се изтръгва антибългарското жило на македонизма. Защото самият македонизъм, роден в трудовете на сръбските политици от 19 век Илия Гарашанин и Стоян Новакович, прероден в лабораторията на Коминтерна (1934) и наложен от югославския комунист Йосип Броз Тито (1944), е 100 процента антибългаризъм.
Македонизмът на сръбските монархисти и комунисти се побира в едно императивно изречение, което гласи: Ако не можем да сърбизираме и югославизираме македонските българи, ще ги отродим от България, като ги обявим за македонци!
След 1944 г., когато Царство България е победена държава, а комунистическа Югославия е страна-победител във Втората световна война, македонизирането на българите в Повардарието става с реки от кръв, в които мъченически гинат над 30 000 българи, а репресираните в концлагери и затвори са над 200 000.
Тези жертви на сръбските комунисти и скопските екзекутори не могат да бъдат забравени. И ако Зоран Заев ще ревизира този срамен период от неговата история, той трябва да признае престъпленията на своите предшественици (Социалдемократическият съюз на Македония е наследник на Съюза на македонските комунисти) и окаже дължимата почит на жертвите, вкл. и изплащане на обезщетения на семействата им. Говоря за обезщетения (репарации), каквито Народна република България плащаше на Гърция и Югославия две десетилетия след 9 септември 1944-а.
Що се отнася до признаването на Македонската православна църква от Светия Синод, тук проблемът е първо църковен и след това светски. Писмото до БПЦ, подписано от архиепископ Стефан, е наистина исторически документ, защото за първи път македонските отци приемат Българската патриаршия за своя църква-майка.
На 27 ноември т.г., денят на злочестия за България Ньойски договор (1919), когато Царство България преживя втора национална катастрофа и изгуби както Вардарска и Егейска Македония, така и Западните покрайнини, Св. Синод единодушно пое „ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ“. В изпълнение на този ангажимент Светият Синод определи Синодална архиерейска комисия за преговори с МПЦ и останалите Поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ.
Какво се крие зад това витиевато решение на Светия Синод? По същество църковните ни отци не признават автокефалността на МПЦ, но поемат ангажимента да работят за тази кауза, влизайки в преговори с Вселенския патриарх и всички останали православни църкви. Тук църковните дипломати са си казали тежката дума, която можем да разчетем така: Ние желаем и сме готови да признаем, че сме майка на МПЦ, но първо искаме да убедим в тази справедлива кауза другите църкви.
Малко вероятно е, макар че това ще я издигне духовно, Сръбската православна църква да се откаже от статута си на църква-майка на МПЦ. През 1967 г. македонските свещеници обявиха своята независимост от СПЦ, но този акт не е признат от нито една православна църква. Трудно ще е и на Руската православна църква да прегърне македонската автокефалност заради сходните й проблеми в Украйна. БПЦ признава Украинската православна църква (Московска патриаршия), а не Украинската православна църква (Киевска патриаршия). Засега и дума не може да става, че Гръцката православна църква ще признае църква с името „македонска“.
Ако следваме църковното право и уважаваме историческото наследство на Охридската архиепископия и Възрожденската Българска екзархия, изходът е един, като е изцяло в ръцете на патриарх Неофит и на никой друг – българският патриарх да даде статут на митрополии на всички епархии в Македония и така легално ги приобщи към БПЦ. Това се отнася за следните епархии: Скопска, Тетовско-Гостиварска, Кумановско-Осоговска, Дебърско-Кичевска, Преспанско-Пелагонийска, Струмишка, Брегалнишка, Повардарска и четири задгранични епархии. Така легално ще се преодолее църковната блокада на Белград, Москва и Атина и БПЦ наистина ще стане майка на православните християни в Република Македония.
Не омаловажавам усилията на Зоран Заев да гради мостове с България, но тези мостове трябва да са на здрави основи. Но след като ще ликвидира антиквизацията на историята, зачената от Никола Груевески и комично търсеща античните корени на населението, той трябва да ревизира и присвояващите българската история учебници по история и литература и премахне осеялите цялата страна паметници. И не само паметниците от „антифашистичката борба“, но и каменните статуи на български царе и просветители.
Специално създадената комисия към Министерството на културата е взела решение за отстраняване на паметниците "Александър Македонски", "Филип Македонски" и "Порта Македония". Проектът "Скопие 2014" стартира през 2009 г. и бутафорно промени центъра на македонската столица. Само скулптурата на Александър Македонски, висока 13 метра, струва над 10 млн. евро. Около нея има десетки други паметници - като се започне от Майка Тереза и се стигне до… цар Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански, Братя Миладинови и десетки български възрожденци и революционери.
Историческа грешка ще е да се задоволи искането на Атина за заличаване на антиквизацията, а се остави антибългарският македонизъм, като само се редактира конструкцията „бугарски фашистички окупатори“ .
Ако Зоран Заев е искрен в своите усилия да ревизира македонизма, той трябва да посегне и на сътворения в Белград македонски език, признавайки, че той е диалект на българския. И да изтегли от употреба абсурдния „Бугарско-македонски речник“. Да не забрави и академичната „Историja на македонскиот народ“, по която учат поколения ученици и студенти в Скопие, в която македонската история до 1944-а е изцяло българска. Тези две книги са фундаментът на македонизма, духовно осакатил стотици хиляди в Титова Югославия и посял семената на омразата и взаимното недоверие между българите от двете страни на границата.
Дано дипломацията ни вижда подводните камъни в българо-македонските преговори и не допусне фатални отстъпки заради виртуалното евроатлантическо бъдеще на Македония. За първи път македонизмът е на колене. Само от нас зависи да не повтаряме стари грешки и не робуваме на интернационални илюзии.

Вестник "Уикенд"