/Поглед.инфо/ Написано е като отговор на статията Foreign Policy: Турция и Греция са все по-близко до въоръжен конфликт.

Като начало предполагам, че война между Гърция и Турция с близко време няма да има. По-долу ще се постарая да обоснова мнението си.

Конфронтацията между страните не е новина, това е история от много векове. В нея имат място и завладяването на Константинопол, турското робство, религиозната нетърпимост, Микроазиатската катастрофа, войната, Кипър и огромното множество по-дребни епизоди на проява на взаимна ненавист, при което КМК (както ми се струва – бел. пр.), градусът на ненавист от страна на Гърция е по-висок по силата на обективно по-слабата позиция. Така днешните събития се развиват на фона на отдавнашните сметки един към друг.

Какви са днешните позиции на страните? Турците имат осем пъти по-голямо превъзходство по брой на населението и шест пъти по територия. Но Гърция е член на ЕС и именно като част от ЕС води диалог с турците. ЕС е сложно образувание, голямо и поради това достатъчно инертно и, откровено казано, достатъчно беззъбо пред лицето на действително силен противник (тук не подразбирам Турция). Стараейки се да се откупят от роевете бежанци с пари, (ЕС – бел. пр.) се представя като молител – онзи случай, когато населението е просмукано от хуманистични идеи, транслирани изобщо навън и намаляващи спектъра на възможните защитни реакции на управляващите структури. Морковът на влизането в ЕС, закачен пред турците отдавна е изгнил и е престанал да бъде лост, който може да окаже поне някакво значително влияние върху ситуацията. И ето, че се появява въпроса: какво иска Ердоган и какви са неговите цели? От време на време от гръцките телевизионни канали се донася мнението за това, че на Ердоган му е нужна власт. Ще се съглася, той не напразно си прекрои за себе си конституцията, сменяйки политическия строй от парламентарна демокрация на президентска. Но съм сигурна, че това далеч не е крайната цел, а е само средство.

Други казват, че мечтите за възраждане на османската империя не дават на Ердоган да спи спокойно. Струва ми се, че това не е истина, но е по-близо до нея, отколкото предидущото мнение. Той може и да го изяде, но кой ще му го даде, както се казва. Мисля, че Ердоган е искрен патриот на своята страна, такава, каквато иска да я види – силна, единна, независима ислямска страна. За начало главата на турците (от това, което се вижда с невъоръжено око) е решил да отхапе в епохата на промените повече суверенитет - на първо място от хегемона и от НАТО като прокси на САЩ. За това по парадоксален начин способства опитът за преврат, устроен от САЩ. Той даде на Ердоган морално предимство. Ако турския глава не е с тях, то защо не е с нас? И тук си спомняме събитията със сваления руски самолет. И затова той е сам по себе си, въпреки че пълна яснота със сваления самолет няма. Във всеки случай е очевидно, че за да заявиш за себе си с пълен глас трябва да бъдеш достатъчно силен икономически.

А ето тук, доколкото разбирам, нещата не стоят толкова добре, колкото би им се искало. Енергийният дефицит ги принуждава да подобрят отношенията си с Русия (гледаме Турски поток, Акую), руските туристи носят не малки пари в икономиката. Накратко казано, стараейки се да балансира между САЩ и Русия Ердоган откъсва по парченце ту тук, ту там, пътьом решавайки задачите по привеждане на своето население към един знаменател (кюрдите и в следствие – Сирия). В този контекст не се вписват съвсем керваните с награбен нефт. Как може да се обясни това? Струва ми се, че е от серията „парите не миришат“, „живей и дай и на другите да живеят“ и подобни размишлизми. Когато Русия се зае да въведе ред в тази объркация, тя естествено зави всички тези гайки и Ердоган се направи, че няма нищо общо с това. Поиграхме си и стига. На мен Ердоган изобщо не ми изглежда твърде съвестен човек, но и вероятно не подбира твърде средствата, така че нищо необичайно нямаше в транзита на керваните с нефт.

Така че какво ще даде на Ердоган войната с Гърция, членката на НАТО и ЕС, което той не може да стигне с по-малки загуби при условия на ограничени ресурси? Нищо.

Преминавайки към днешните събития трябва да си спомним и за още един значителен факт – на 24 юни в Турция има избори, парламентарни и президентски. Така че цялата ескалация е подготвена, както ми се струва към повдигане на духа, обединението против външните врагове и просто вдигане броя на гласуващите избиратели и нищо повече. Днес у нас пишат: „Ердоган поиска 8 турски военнослужещи за размяна с двама гърци“. Не се учудвам. Тази музика ще свири вечно, защото дребните пакости доставят и на гърците и на турците удоволствие. А Русия ще продава и на двете отбранително въоръжение.

И в заключение думите на Ердоган, както ги привежда сайта на гръцкия канал „Скай“:

„Да оставим споровете [подобни на] „Ти получи повече, ние получихме по-малко“, В края на краищата става дума за море и за въздух. Нека свободно да преминават корабите, нека самолетите да летят спокойно. Ако не следваме този път, ще възникнат други проблеми. И когато те възникнат, разплатата ще бъде скъпа. Ние искаме това да свърши, да се постави точка.“

Турция, според президента Ердоган не желае да бъде заплаха за Гърция: „Ако те считат Турция за заплаха, аз не мога да кажа нищо. Ние не страдаме от лошата склонност да заплашваме когото и да е“.

Превод: М. Желязкова