/Поглед.инфо/ Джендърът иска да бъде новото Евангелие, той ни съобщава добрата вест, че половите и сексуални идентичности са само конструкции, които могат да бъдат деконструирани… Въпросът в дворовете на гимназиите вече е следният: “Тогава ти какъв си - би, хетеро, хомо?”. В книгата ми предавам думите на тийнейджъри, които изпитват истинско чувство за малоценност, защото се чувстват “безнадеждно” хетеросексуални… Папата има право да каже, че идоктринирането се прави прикрито, защото Джендърът винаги се промъква маскиран: в името на равенството, на зачитането на различията се извършва деконструкция на мъжкото и женското.

През 2016 г. папа Франциск изобличи присъствието на теорията за джендъра в учебниците, което предизвика “гнева” на френската министърка на образованието по онова време, Нажа Вало-Белкасем. Според философа Беренис Льове, автор на книгата “Теорията за джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.) тази идеология наистина присъства във френските училища. Интервюто с Беренис Льове, което публикуваме тук, е от 4 октомври 2016 година.

- На 2 октомври папата атакува “прикритото индоктриниране на теорията за джендъра”, която разпространяват учебниците. Теорията за джендъра (genre) съществува ли като идеология?

- Теорията за джендъра? Тя не съществува, ни проглушават ушите, като се започне с Нажа Вало-Белкасем. Единственият легитимен израз бил “джендър изследвания”, който имал предимството да зачита множеството трудове. Но за да има изследвания за джендъра, трябва тази малка дума “джендър” да бъде концептуализирана, теоретизирана. Когато говорим впрочев за теория за джендъра, ние не твърдим нищо друго. Джудит Бътлър сама определя себе си като теоретик на джендъра. Той е бил измислен, за да освободи сексуалната идентичност от биологичния пол (sexe). В началото е неутралността, така да се каже, и само социалната машина ви “приписва” идентичност - което откриваме в учебниците.

Трябва да се разбере, че думата “джендър” служи не просто за разграничаване на природната даденост от културните конструкции, но и за да ги разедини. В очите на проводниците на джендъра, Симон дьо Бовоар остана сякаш в отстъпление от собствената си интуиция. Когато казва: “Не се раждаш жена, ставаш такава”, Джендърът й възразява - тъй като не се раждаш жена, защо ставаш такава? При отсъствието на каквато и да е опора в природата, трябва да играем с всички полови (sexuées) и сексуални (sexuelles) идентичности.

“Травеститът е нашата истина”, казва Джудит Бътлър.

Тази малка дума “джендър” твърди освен това - и именно с това е инструмент за борба - че сексуалните различия са конструирани, но конструирани от хетеросексуални бели мъже, следователно в един изключително неравноправен порядък.

Това е посланието, отправено към младежта. “Биологичният пол ни идентифицира като мъжки или женска, но не заради това можем да се определим от мъжки (masculin) или женски род (féminin)”, научават гимназистите от учебника на издателство “Ашет” (Hachette). За да предизвика гнева им, да ги привлече към каузата на деконструкцията, е подходящо да ги убеди, че тези представи са неравноправни.

Присмиват се на папата, защото не било достатъчно да научиш тези аксиоми, за да се стремиш ipso facto* да промениш пола си. Несъмнено и разликата между половете има основание в природата, противно на онова, което твърди Джендърът, така както и хетеросексуалността, дори когато се стремят да я прогонят, тя се завръща в галоп, но детето или юношата е крехко същество, ако го убеждават, че всичко е конструирано, тогава е голямо изкушението да опита всички идентичности и всички сексуалности. Въпросът в дворовете на гимназиите вече е следният: “Тогава ти какъв си - би, хетеро, хомо?”. В книгата ми предавам думите на тийнейджъри, които изпитват истинско чувство за малоценност, защото се чувстват “безнадеждно” хетеросексуални.

Папата има право да каже, че идоктринирането се прави прикрито, защото Джендърът винаги се промъква маскиран: в името на равенството, на зачитането на различията се извършва деконструкция на мъжкото и женското. В главата “Равенството мъж-жена”, или по-скоро “Равенството жена-мъж”, според предписанието на Нажа Вало-Белкасем, ученикът научава, че мъжкото и женското са чисти конструкци и трябва да се освободи от тях.

Джендърът иска да бъде новото Евангелие,

той ни съобщава добрата вест, че половите и сексуални идентичности са само конструкции, които могат да бъдат деконструирани. Преподаването му в училищните заведения означава да се изгради армия от войници на деконструкцията.

- Думите на папа Франциск са силни. Той говори именно за “световна война за разрушаване на брака” и за “идеологическа колонизация”, която цели “да промени манталитета”. Разбирате ли тези думи?

- Те съдържат истина. Проектът за “смяна на манталитета” определя програмата на прогресистите от 70-те години. 

Джендърът работи за дисквалифициране на представите за мъжко и женско, които са споделени, наследени значения, и които спояват силно едно общество. Джендърът е последният аватар на тази голяма офанзива, водена срещу западната цивилизация от 60-те г. от структуралиста Мишел Фуко или Жак Дерида. Привържениците на Джендъра претендират впрочем за приемственост.

Формулировките на папата несъмнено са крайни, но и тук има истина. Джендърът е борбеност и левицата вече е спечелена, както е немалка част от десницата. Разширявайки брака за двойките от един и същ пол, законът “Тобира” го лишава от неговия смисъл, който не е да освети любовта, а раждането и родството, и очертава рамката за признаване на “родството” на хомосексуалистите. 

Що се отнася до идеологическата колонизация, проводниците на Джендъра възнамеряват именно да навлязат в умовете по целия смят, да всеят смут в Джендъра, т.е. в половите идентичности, и да освободят Джендъра - ако използваме програмните заглавия на две книги на Джудит Бътлър - и мног острани в Южна Америка се оставят да бъдат съблазнени.

- Папата заяви също: “Теорията за джендъра продължава да бъде преподавана, докато това е против естествените неща”. Станало ли е тау днес това споменаване на човешката природа?

- Действително. Бунта срещу природната даденост и съгласието, като основа на легитимността, определят модерния проект. Човекът трябва “да се прояви като господар и притежател на природата” и единствените легитимни връзки са онези, които субектът сключва доброволно. Но сексуалната идентичност не се избира от субекта, затова тя се възприема като потисническа. Да се родиш означава да получиш, да получиш тяло, история, минало.

Ние сме задлъжнели по природа, казва великолепно антропологът Марсел Енаф.

Това отстраняване на всяка форма на природна даденост ни обрича на абстракция, за чийто последствия върху човешката ситуация Мерло-Понти ни призоваваше да помислим: “Онтология, която подминава с мълчание Природата, се затваря в безтелесното и създава, поради същата тази причина, един фантастичен образ на човека, на духа и на историята”. 

Природата обаче изобщо не решава. “Раждаш се жена и ставаш такава”.

- Нажа Вало-Белкасем реагира в ефира на “Франс Ентер”. Тя каза, че е “огорчена” и “много разгневена” от тези “лекомислени и неоснователни” думи. Тя уточни, че няма “теория за джендъра - която впрочем не съществува - в тези книги”. Какво мислите за реакцията на министъра на образованието?

- Както винаги при Нажа Вало-Белкасем, тя мисли, че ще приспи умовете със систематично отричане. Тя прекрасно знае, че постулатите на Джендъра се преподават в учебните заведения. Тя дори би могла да се измъкне, прехвърляйки вината върху един от предшествениците си, Люк Шател. В действителност по време на президентството на Никола Саркози, през 2011 г., бе въведено преподаването на Джендъра в учебниците по “Науките за живота и Земята” за класовете от горния курс.

Специалистите по отрицанието ни възразяват, че Джендърът не се преподава в началното училище, в колежа, защото думата не присъства никъде. Може би, но не в това е въпросът,

това, което се разпространява реално, са постулатите на Джендъра, и то не само във и чрез учебниците.

Книгите, които се четат още в началното училище и на които учениците трябва да направят резюме, са техните проводници. Това впрочем ме накара да се замисля по въпроса за Джендъра, когато през 2012 г. племенникът, който тогава беше в четвърти клас, се върна от училище и за домашно трябваше да напише резюме на една книга на Дейвид Уолямс, “Момчето с роклята”. Тази книга с литературна нищета, която би трябвало да е достатъчна, за да я отстранят от институцията, която трябва да предава езика и изкуството на писането - но училищното четене вече няма друга цел освен да формира възмутени хора, които най-вече не са наследници -, прокарваше една от големите аксиоми на Джендъра: половите идентичности, мъжка и женска, са само условности, наложени норми, работещи именно за “нормализиране” на индивидите. 

Така че Джендърът и левицата се стараят да деконструират, да разрушат представите, значенията, които спояват здраво едно общество. Несъмнено мъжкото и женското са в непрекъсната връзка с природната даденост и отчасти са конструирани - всяка цивилизация съставя собствена партитура на този инвариант - но тези представи изграждат обща връзка, в буквалния смисъл, между членовете на едно общество.

- Нажа Вало-Белкасем припомни, че вече се е срещала с папата, и е изпълнена с “уважение” към него. Как разбирате тази двусмисленост на левицата, която се възхищава на папа Франциск по социалните, икономическите, мигрантските и екологичните въпроси, но го осъжда по социеталните въпроси?

- Не по-малка двусмисленност от страна на папата, ако ми позволите. Джендърът и идеологията “без граници”, към която папата призовава европейските нации да се присъединят в сферата на имиграцията, произтичат от една и съща логика: битката срещу принципа за предел, граница - граници между нациите, както и между половете, отказ от границите, които ни е определила природата.

При все това изявленията на папата срещу Големия капитал със сигурност съблазняват левицата, но съгласието е на повърхността, не по същество. Християнската антропология е антропология на ограничеността. За християнина човекът е Божие творение, той не е, като модерния субект, основата на самия себе си. Индивидът като абсолют е чужд на философията на Ватикана.

* ipso facto - по силата на очевидния факт.

Превод от френски: Галя Дачкова