/Поглед.инфо/ Всеки познава пиесите и романите на Моъм, но работата му за британското разузнаване в Русия през 1917 г. е по-малко известна. Той е имал обезсърчаваща мисия и е бил сигурен, че ако е имал повече време, е можел да избегне болшевишката победа в Руската революция.

Авторът на "Театър" (1947) и "Острието на бръснача" (1944) е агент на британската разузнавателна служба по време на Първата световна война (ПСВ) и му е поверена тайна мисия в Русия, чиято истинска цел остава загадка дори 100 години по-късно.

Пътуването до Русия през 1917 г. не е първият опит на Моъм като таен агент на британското разузнаване. По това време той вече е работил няколко години за станалата известна по-късно като МИ-6 секретна служба. След първата си мисия в Швейцария през 1915 г. той иска да се откаже по лични причини – развежда се и любовникът му е изпратен извън Великобритания. Според един от неговите биографи обаче Моъм е заинтригуван от живота на таен агент, защото му харесва да дърпа конците зад кулисите.

Въпреки това, когато му се предоставя възможността да отиде в Русия, той е несигурен. Както си спомня по-късно, смятал е, че не разполага с точните качества за задачата. В крайна сметка, желанието "да види страната на Толстой, Достоевски и Чехов" надделява над всякакви съмнения и той приема.

Мисията невъзможна

Според това, което е известно за руската му мисия, на Моъм е възложена много трудна задача. Както той самият казва, трябваше "да разработя схема, която да задържи Русия във войната и да попречи на болшевиките, подкрепяни от Централните сили, да се възползват от властта". По това време войната е непопулярна в Русия, а болшевиките изискват незабавен мир, което е и основен лозунг в тяхната пропагандна кампания.

Владимир Ленин

На Моъм са предоставени финансови ресурси за изпълнение на мисията, около 21 хил. паунда, което днес се равнява на около $300 хиляди. Има и няколко човека с чешки произход, които са му на разположение като служители за връзка. Имало е надежда, че Моъм може по някакъв начин да мобилизира и разчита на хиляди чехословашки войници, които по онова време са били блокирани в Русия. Всъщност през следващата година тези единици ще се превърнат в една от основните военни сили, които ще оспорят новия съветски режим.

Водка, хайвер и разочарование

Моъм успява да установи контакт с премиера на руското временно правителство Александър Керенски. Всяка седмица Моъм се забавлява с него и с министрите му в един от най-добрите ресторанти в Петроград, "Медвед" (Мечката), като ги омайва с много водка и хайвер.

Александър Керенски

Моъм скоро обаче се разочарова от Русия. "Безкрайните разговори, когато имаше нужда от действия, колебанията, апатията, когато апатията можеше само да доведе до разрушение, протестиращите, ненаситността и несръчността, които намерих навсякъде, ме отвратиха от Русия и руснаците", спомня си по-късно той.

Има обаче един човек, когото Моъм много харесва. Борис Савинков е един от лидерите на терористична организация в предреволюционна Русия, която през 1917 г. работи за правителството. Моъм го нарича "един от най-необикновените мъже", които някога е срещал. Савинков не изпитва съчувствие към болшевиките и не си прави илюзии за решителността на лидера им Владимир Ленин. Савинков твърди, че "или Ленин ще ме изправи пред стената и ще ме разстреля, или аз ще го изправя пред стената и ще го разстрелям".

План как да се победят Червените

Четейки мемоарите му ни става ясно, че той наистина вярва в способността си да спре напредъка на болшевизма в Русия и 20 години по-късно се оплаква от липсата на време да изпълни задачата, която му е била възложена.

Самоувереността му, съчетана с очарованието на Моъм от лидера на терористите Савинков, кара някои автори да мислят, че агентът-писател планира убийството на Ленин. Други подозират, че той е дал идеята за онова, което по-късно ще стане известното като Чехословашкото въстание от 1918 година. Моъм не само установява контакт с чехите по време на престоя си в Русия, но и посещава местата, където в последствие се случва въстанието.

Моъм е изпратен обратно в Лондон малко преди Октомврийска революция в Петроград в края на октомври. Някои тайни от истинските му намерения в Русия биха могли да бъдат разкрити от архивите му, но писателят унищожава повечето от тях малко преди смъртта си. В същото време опитът му като таен агент е използван за събирането на истории, озаглавени "Ашеден: Или британският агент", публикувани през 1928 година.

Мисията в Русия е последната му задача за тайните служби. След завръщането си в Обединеното кралство той се посвещава на писането, но в крайна сметка се установява на Френската Ривиера и поддържа контакти с много знаменитости от времето, като Уинстън Чърчил и Хърбърт Уелс.

Моъм умира през 1965 г. на 90-годишна възраст, но не е погребан. По негова воля пепелта му е разпръсната около библиотеката, кръстена на него в Кралското училище в Кентърбъри. Смята се, че Ян Флеминг е създал героя си Джеймс Бонд с мисълта за Моъм. Джордж Оруел признава, че Моъм е авторът, който му е повлиял най-много.