/Поглед.инфо/ Съдейки по всичко, историята с американската атака срещу Сирия завърши. След като руснаците заявиха, че ще свалят ракетите и не хукнаха нито да бягат, нито да падат на колене, Тръмп прехвърли отново всичко в „туитърпобеда“ изисквайки да се каже - „Благодаря, Америка!“

„Никога не съм казвал кога ще се случи атаката в Сирия. Може би, много скоро или съвсем не скоро! Във всеки случай САЩ под моята администрация извършиха добра работа по избавлението на региона от ИД*. Къде е нашето „Благодаря, Америка?“ - написа Тръмп в своя Twitter.

Думите на главния каубой на планетата бяха потвърдени и в Белия дом. „Ние имаме няколко варианта и всички тези варианти са на масата. Окончателно решение не беше взето. Ние продължаваме да разглеждаме всеки от тях“ - заяви прессекретаря на Белия дом Сара Сандерс. На въпроса за това готови ли са САЩ за възможността за пряк сблъсък с Русия, Сандерс отговори: „Още веднъж, всички варианти се разглеждат“. Едновременно с това, отговаряйки на въпроса може ли още да бъде задействана дипломацията в сирийския въпрос, прессекретарят заяви: “Възможно е. Но има много други варианти, които също се разглеждат“. Сандерс добави, че по дадения проблем Съединените щати са контактували на различни нива със съюзниците и партньорите си, в това число с Израел, Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и редица други страни. „Ние ще продължим да разговаряме с нашите съюзници и партньори“ - съобщи тя.

За това, че война няма да има, по-рано съобщи министърът на отбраната на САЩ Джеймс Метис, който заяви, че американските военни са готови „да предоставят военни варианти, ако те бъдат уместни на усмотрение на президента“, но при това САЩ все още оценяват доказателствата на предполагаемата химическа атака в Сирия.

Като краен резултат ние имаме още една туитърпобеда, с помощта на които Тръмп по рано „унищожи КНДР и животното Ким“. По същество целият този концерт с „химическата атака“ и последвалата истерия, освен другите причини имаше за цел да провери смелостта на Русия да стигне до край в Сирия или както казват в бандитските кръгове - „пробваха ги“. При това ги пробваха не с празни ръце, а едновременно атакувайки нашите олигарси и провокирайки падането на акциите с намаляване курса на рублата.

Да, съдейки по всичко, удар по Сирия и военно нахлуване все пак е било планирано. От една страна то е трябвало да покаже на противниците на Тръмп вътре, че той не е никакъв агент на Путин, а най-истински русофоб, който мачка диктаторите само с лявата (ръка -бел. пр.). От друга страна, да отвлече народа от търговската война с китайците, които „подло“ отговориха, заставяйки местните фермери да пищят и които обещаха да се хванат за вилите, ако Тръмп не се договори с другаря Си на тема соевите бобови растения.

Атаката срещу Сирия би затъмнила и разследването на делото Скрипал, което след очакваните изводи на ОЗХО (Организацията за забрана на химическите оръжия - бел. пр.) – газ е имало, но що за газ именно и още повече кой ги е отровил, тихо спада до нула. Да, Джонсън продължава да истерясва, че Русия е виновна, защото само тя е имала мотив, но като доказателствена база за най-големия дипломатически скандал, меко казано това е дребничко. В такава ситуация на Тереза Мей не й оставаше нищо друго, освен малко да се посъмнява и да даде съгласие на Тръмп да воюва срещу Асад.

Накратко, всичко предполагаше САЩ да устрои малка победоносна война. Корабите тихичко се събираха около бреговете на Сирия, армията и така е базирана в Ливан, Ирак и в самата Сирия, Израел обеща да се присъедини и да воюва там с Иран. Бий, не искам!

И в този момент руснаците след санкциите трябваше бързо „да разберат всичко, да си затворят устата и да се дръпнат настрана“, но отначало в ООН Небензя разхвърля американците по ъглите, заявявайки, че никаква атака не е имало и изисквайки ОЗХО за проверка, а по-нататък Русия открито заявява, че ще сваля „ударите на възмездието“. И за да не си мисли никой, че нашите се шегуват, руските летци малко полетяха над корабите на вероятния противник, вече без кавички.

И така, изначалното - „руснаците няма да посмеят“ постепенно се смени с „руснаците ще загубят“, само че не е необходимо да имаш три висши образования за да разбереш – военният конфликт на двете най-големи ядрени държави ще доведе не до свалянето на Асад, а до нов каменен век. И колкото и пропаганда да се налива, никой няма желание да провери върху себе си новите ракети на нашите въздушно-космически сили.

Първите, които разбраха, че руснаците могат и да ударят бяха финансистите, когато след рухналия пазар в Русия, той рухна и в САЩ. Без да успеят да се оправят от миналото падане заради отговора на китайците, фондовият пазар отново хлътна. Индексът Dow Jones Industrial Average загуби 0,77% и се оказа на линията на 24219,22 пункта. Standard & Poorʼs 500 падна към 17:53 мск време с 0,31% до 2648,66 пункта, NASDAQ Composite хлътна с 0,2% до 7080,41 пункта.

Накратко, не биваше повече да се продължава с военната стратегия, защото така действително някой можеше да гръмне. И там няма да има кой да се изяснява. Беше най-подходящото време да се обяви победата и да се изиска „Благодаря на Америка“. Което и направи Тръмп, обявявайки за поредната туитпобеда.

Какво да очакваме по-нататък е разбираемо, както и в случая с КНДР, след поредната туитпобеда, над която се посмя Ким, на Тръмп му се наложи бързо да бомбардира някого: Сирия, Афганистан или още повече да засилва истерията, изпращайки към бреговете самолетоносачи и обявявайки за учения до техните граници. Известно време световните средства за масова информация обсъждаха тази тема, а после минаха на следващата.

Само че, както писа нашата агенция още преди една година, такива туитпобеди имат една слабост. Както показаха северокорейците, за да бъдат преодолени те е достатъчно просто да не се поддават на провокации и да бъдат готови да дадат по мутрата „на главния световен бандит“ и на онези, които ще дойдат с него. Именно тази готовност демонстрира Русия.

Виждайки примера на корейците и руснаците, останалите също ще са сигурни, че Тръмп само надува бузи и всичко ще завърши просто „с победа в туитър“. А нито Тръмп, нито ЕС, нито британците даже не си представят как да живеят в мир, където ще престанат да се страхуват от „Великата Америка“.

Превод: М. Желязкова