/Поглед.инфо/ До момента, в който Тръмп отказа да подписва съвместното комюнике на Г-7, можеше да се утешаваме с мисълта, че тези, които се обичат, се сдобряват бързо. Сега на всички им стана ясно, че работата е дебела, а затова излагам основните тези какво се случи и защо.
Първо. Г-7 е създадена като институция за съгласуване на валутната политика между основните страни от „Западния“ глобален проект, в рамките на развитието на Бретън-Уудската система след отказа на САЩ от „златния стандарт“ и фалита им от 15.08.1971 г.
Второ. Идването на власт на Тръмп през 2017 г. стана резултат на острата схватка в САЩ между елементите на „Западния“ глобален проект и останките на „Капиталистическия“ проект. Схватката придоби политически мащаби след началото на кризата от 2008 г., когато се изясни, че ресурсите на „Западния“ проект за стимулиране на икономическия ръст в САЩ и по света са изчерпани и трябва да се търсят съвсем различни модели за развитие.
Трето. Самата схватка съдържаше в себе си няколко знакови етапа. Първо транснационалния елит на „Западния“ проект се опита да поеме под контрол емитирането на световната резервна валута и претърпя първото си за много години поражение под формата на „Делото Строс-Кан“. След това Обама в средата на 2014 г. прекрати емисионните процеси (след „Делото Строс-Кан“ ръководството на Федералната система стана значително по-чувствително към мнението на Белия дом, отколкото до преди това), което предизвика криза на ликвидност в най-големите доларови финансови институции. След това междинните избори от 4 ноември 2016 г. завършиха с пълна победа на Републиканската партия и показаха, че представителите на Капиталистическия, индустриален проект, могат да дойдат на власт в САЩ по легален начин.
Четвърто. Идването на власт на представител на индустриализма и привърженика на „справедливата“ световна търговия с материални ресурси показва, че противниците им сред елитите от „Западния проект“ в САЩ нямат никакъв нов модел за излизане от кризата. Те искат да се върнат към предишните времена без да разбират добре мащаба от негативните последствия от такъв преход. Впрочем трябва да се разбере, че това вълнува много относително елитите, защото непосредствено това няма да ги засегне, за тях въпросът е единствено свързан с властта.
Пето. За разлика от САЩ, държавният апарат на които е запазил системата за стратегическо прогнозиране (в това число за сметката на националния контрол над ФРС и военната машина), страните от Западна Европа вече отдавна са загубили напълно тази система и техните управленски и политически елити се намират в парадигмата на „Западния“ глобален проект. Работата не е само в това, че те се боят да се изправят срещу елитите от този проект (те знаят, че всеки от тях може да бъде ликвидиран като държавник или политик за броени дни, ако бъде обнародвана информацията, която се намира под контрол на тези елити), но и в това, че начинът им за мислене, представа за ценностите и за бъдещето се вписват напълно в рамките на основната парадигма на „Западния“ проект. Или по друг начин казано – те не виждат света по друг начин, освен контролиран от световния финансов елит.
Шесто. Като следствие те влизат в жестоко противоречие с Тръмп, сравнимо със схватката на „Червения“ и „Западния“ проект във втората половина на ХХ век. Това вече не е борба за пазари или за търговски баланс, а е борба за власт! Защото победата на Тръмп означава разрушение на цялата икономическа база на „Западния“ проект и като следствие целият елит, свързан с този проект ще слезе от политическата сцена! Лично на Меркел може и да не ѝ пука (макар и да не знаем дали няма някакви кирливи ризи, заради които да могат да я затворят), но вече Макрон, Мей и Трюдо вече ще бъдат засегнати! За тях борбата с Тръмп става борба за собственото благополучие. За самия Тръмп и стоящия до него елит ситуацията е симетрична.
Седмо. Схватката на срещата на високо равнище на Г-7 означава, че основните институции на „Западния“ глобален проект губят дори и своята тактическа ефективност (стратегическата е вече загубена във връзка с обективната невъзможност да се стимулира икономическия ръст). Това в близко бъдеще ще създаде ситуация на „полипроектност“ (Капиталистически проект в САЩ, „Западен“, „Червен“ в Китай и „Ислямски“ проект), което от една страна рязко ще увеличи неопределеността по света, а от друга ще създаде възможности за нови идеи, макар и първоначално на регионално равнище.
Осмо. Бързото разрушаване на институциите за управлението на световната икономическа система (Бретън-уудските институции) ще доведе до остра необходимост от повишаване на самодостатъчността на регионалните икономики. За Русия това може да създаде както сериозни проблеми, така и да стане източник на бързо икономическо развитие в следващите няколко десетилетия.
Превод: Поглед.инфо