/Пглед.инфо/ Все още не е ясно как ще приключи сложният танц на Тереза Мей с постигането за страната и на повече или по-малко прилични условия за излизане от Евросъюза. 600-страничният документ се намира между сложните бюрократични процедури за „признаване“ в парламентите на ЕС и Великобритания. Но вече може със сигурност да се каже, че опитът да се играе на футбол в минно поле ще приключи плачевно за британците.

Свиването на реалния сектор на тяхната икономика се забелязва от доста отдавна. Макар и през 2014 ш 2015 г. да бе отбелязан някакъв ръст (2,4 и 1,8% съответно), той като цяло не може да компенсира общия обем на снижаване на предишното десетилетие. През 2008 г. показателят пада с 2%, а след това с още 10% през 2009%, за да се продъни още с 1,2% през 2011 и с 0,3% през 2013 г.

Но британското ръководство не се разстрои от картинката, защото повече от половината национален БВП се формира от пазара на финансовите услуги. В течение на векове Лондон запазва статута си на един от водещите финансови центрове на планетата, обслужващ не само собствените си пари, но и нелошо печелещ от чуждестранни капитали.

Провалилата се афера с Брекзит създава заплаха за сериозно усложняване на банковия сектор на Кралството, но неговият министър-председател положи много сили да намали вредата и изглеждаше, че вече е постигнала успех. Светлината в края на тунела започна да се вижда. Но настоящият пазар е твърде силно изграден върху доверие и такова бе отказано на лондонските капитали.

Както преди дни написа The Guardian, около 37 от най-големите финансови компании на света започнаха практически действия по преместване на своите централи в Европа. Съвкупният размер на техните активи е в размер на около 800 милиарда евро, което съответства на приблизително трилион долара. За Великобритания, чийто собствен БВП е в размер 2,6 трилиона, това без съмнение ще е удар, ако не смъртоносен, то болезнен.

Източниците твърдят, че повечето компании се прехвърлят в германския Франкфурт. При това Берлин дори е принуден спешно да внася изменения в трудовото си законодателство, за да осигури на пристигащите работодатели възможността бързо да си намерят нужния персонал с необходима квалификация.

Впрочем, не всички се стремят да се установят именно в Германия. Редица играчи, в частност JP Morgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley разглеждат места в други градове, включително в Дъблин и в Париж.

Но при всеки случай всички те се стремят да успеят да приключат правно с пребазирането до края на първото тримесечие на 2019 г., тоест преди настъпването на официалната дата на изхода на Великобритания от ЕС.

По този начин това на практика се превръща в масово бягство на тлъсти финансови плъхове от потъващ кораб.

Точните цифри в различните източници се различават значително, но може с увереност да се каже, че пред 2014-2015 г. общият обем натрупани преки чуждестранни инвестиции във Великобритания е в размер на 1,557 трилиона, а обемът на обслужваните чуждестранни капитали достига 7,8 трилиона долара. Изглежда, че сега бежанците ще отнесат със себе си най-малко 12-13% от всичките пари. Ще бъде интересно да се погледне как Островът ще се справи с такъв удар.

Но все още не всичко е ясно. Толкова мащабно изтичане на капитал неизбежно ще повлече и множество осигуряващи услуги, от финансови – например застрахователни компании и юридически служби, съпровождащи сделките, така и чисто техническите служби (компютри, връзка, сервизно обслужване на работата на офисите). Така в крайна сметка крайната цифра на стагнацията може и да не се ограничи със споменатия по-горе трилион. А и изглежда, че горните 37 юридически лица са само първата вълна.

И най-важното е, че в банковия сектор на страната са заети 12% от трудоспособното население на страната, което чрез мултипликатора създава още около 5-8% работни места в други сектори. Така под заплаха се оказва почти пета от трудовия пазар на страната.

Ако капиталите могат спешно да се прехвърлят отвъд Ла Манша, то британските граждани не могат. След настъпването на датата на излизането на Великобритания от ЕС те автоматично ще се окажат привилегировани (в рамките на споразумението по Брекзит, ако такова бъде прието в крайна сметка) , но все пак чужди граждани, без специално разрешение право за работа в ЕС. Но те ще могат да получат такова не по-рано от влизането на Брекзит в юридическа сила, а към този момент избягалите от Великобритания банки ще закрият свободните си места за местния персонал.

Накратко историята на Лондон като световен финансов център приключи със сигурност. Остава единствено да залагаме кога ще бъдат закрити и другите негови атрибути, например златният фиксинг и лондонската борса за метали. Впрочем, не по-малко интересна става и по-нататъшната перспектива на „Ллойд“.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели